Обама като психиатър на американските избиратели

Асошиейтед прес

Барак Обама в кабинета си. Снимка: Белия дом

Според президента Барак Обама американците са гневни, разстроени, уплашени, тревожни, несигурни, нервни, обезсърчени и объркани. Президентът, който заложи в предизборната си кампания на надеждата и промяната, сега прилича по-скоро човек, който поставя диагноза депресия, вместо да предлага вдъхновение.

Преди ключовите парламентарни избори идната седмица, Обама говори охотно за тази скръбна диагноза в предизборните си обиколки, звучейки по-скоро като психиатър, отколкото като политик. Обикновено я „гарнира“ с напомнянето, че страната и друг път е преживявала тежки времена и има достатъчно сили, за да устои. Към това прибавя призив към избирателите да „изберат надеждата, а не страха“.

Нерадостната оценка на президента е може би опит да прояви съчувствие към избирателите във време на силни тревоги за икономиката. Тя може да се приеме и като обяснение защо избирателите не харесаха неговия дневен ред и защо се готвят да дадат урок на демократите на 2 ноември.

Американците биха подкрепили по-категорично неговата политика, ако не бяха сковани от страховете, раздухвани от републиканците, твърди президентът. Критикуван, че е прекалено интелектуален и откъснат от хората, той говори за страховете им, може би за да покаже, че е наясно с техните болки, макар и да не е в състояние да ги излекува.

„Хората продължават да страдат и да изпитват страх. И може би една от причините нашата политика да изглежда толкова сурова, а фактите, науката и аргументите да не звучат убедително, е че живеем в напрежение и когато изпитваме страх, не винаги умеем да разсъждаваме разумно“, каза неотдавна Обама на проява за набиране на средства за демократите в Бостън, Масачузетс.

На друго събитие президентът отправи сходно послание: „Има силни тревоги и разочарования, има много страх из страната. Въпросът е дали надеждата ще надделее над страха. Това е така, защото другата страна ще се опита да „яхне“ страха и тревогите по пътя към изборните урни“.

Обама не е първият президент, който се опитва да играе ролята на главен психиатър и да постави страната на кушетката на пациента. Не са забравени някогашните думи на Джими Картър, че „криза на доверието“ заплашва да унищожи нацията. Бил Клинтън каза: „Усещам вашата болка“. В радиообръщенията, наречени „разговорите край камината“, Франклин Рузвелт говореше за терзанията на избирателите и се опитваше да спечели тяхната подкрепа за политиката му по време на Голямата депресия.

За първи път Рузвелт отправи успокоително послание към електората в речта при встъпването си в длъжност през 1933 г., в ранния етап на Голямата депресия: „Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“. Обама се опитва да прояви солидарност с избирателите, като им говори постоянно за онова, което изпитват. Това е много стара политическа техника, особено в трудни времена, казва Мартин Медхърст, преподавател по риторика и комуникации в университета Бейлър.

Според Белия дом Обама иска да покаже на избирателите, че е наясно какво изпитват, за да ги убеди в основния аргумент на предизборната кампания: че те трябва да направят избор между политиката, предизвикала сегашния икономически хаос, и политиката, която започва да го отстранява. „Той признава онова, което е ясно на всички нас: че нашата страна изживява трудни времена“, каза висшият президентски съветник Дейвид Акселрод.

Анкета на Асошиейтед прес и маркетинговия институт GfK потвърди страховете и терзанията на избирателите, за които говори Обама. Но тя показа също, че съчувственото послание на президента не винаги се приема добре от избирателите. През месеца, когато Обама встъпи в длъжност 81 процента смятаха, че той разбира много добре или донякъде добре проблемите на обикновените американци; през септември тази година този показател спадна до 54 на сто.

Обама понякога изтъква, че гневът на избирателите е неправилно насочен към него, вместо към републиканците. Той обвинява партията на малцинството, че раздухва гнева на избирателите, като отказва да съдейства за решаване на проблемите във Вашингтон, а след това се опитва да трупа капитал от продължаващите тревоги за икономиката в дните преди изборите.

„Те знаеха, че хората ще са изтерзани. Знаеха, че хората ще са гневни“, каза Обама на предизборна проява в Делауер. „Въобразяваха си, че като стоят настрана и се противопоставят на всяка наша стъпка по поетия път, като казват „не“ дори на онези политически решения, които са приемливи за тях и които в миналото са подкрепяли, хората може да забравят, че именно те предизвикаха хаоса, а гневът и разочарованието на народа ще им донесат успех на следващите избори“.

Тези размисли бяха посрещнати с насмешка от някои републиканци. Те обвиняват президента, че с тях залъгва избирателите, които не харесват политиката му. Консервативният коментатор на „Вашингтон пост“ Чарлз Краутхамър подигравателно упрекна президента, че е лепнал на народонаселението диагнозата „синдром на недооценяване на Обама“.

Нерадостната перспектива пред демократите изправя президента пред голям проблем: той се старае да се солидаризира с тревогите на избирателите и да уталожи страховете им, но резултатите от изборите на 2 ноември може би ще потвърдят най-мрачните му диагнози.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.