Парите на ЕС – Меркел винаги получава това, което иска

Ангела Меркел. Снимка: АП/БТА

Европейските лидери пристигнаха в Брюксел, оплаквайки се, че са „принудени да приемат позицията” на Германия и Франция. Но дори преди началото на същинския тормоз, те изглежда се бяха примирили с положението.

Никой не харесва германско-френския призив за повторно отваряне на договорите на ЕС за приемане на по-строги средства за налагане на фискална дисциплина на 16-те страни, използващи еврото. Още по-дразнещ беше начинът, по който беше направено предложението – на съвместна пресконференция на форума в Довил, докато финансовите министри от ЕС дискутираха в Люксембург кога и как да наложат санкции на страните, нарушаващи бюджетните правила на еврозоната.

В известна степен французите и германците са обречени и ако са в съгласие, и ако са в разрив. Ако сключат споразумение, това е критикувано като налагане на позиция, ако са в спор, той е критикуван като причина за парализа на ЕС. Пиер Льолуш, френският министър по европейските въпроси, обяснява сделката така: „Това не е диктат, това е френско-германски подарък за Европа. Разбира се, че целта му не е големите да казват на малките какво да правят. Това е смехотворно.”

Германия спечели подкрепата на Франция за промяна на Лисабонския договор в два пункта. Първо, те искат ЕС да има правото да отнема правото на глас на страните от еврозоната, които продължително време са в нарушение на бюджетните правила. Второ, те искат да създадат постоянна финансова обезопасителна мрежа за еврозоната и система за реструктуриране на дълга на страните, които не могат да покриват заемите си. Това ще включва тежки условия за страните, които прибегнат до фонда и загуби за притежателите на държавни ценни книжа на съответната страна. Идеята е да бъдат прекратени както безотговорното теглене на кредити, така и безразсъдното им отпускане.

Вивиан Рединг, заместник-председател на ЕК и европейски комисар за правосъдието, коментира: „Погледнете какво трябваше да се случи с Лисабонския договор. Трябваха ни десет години, за да реализираме този договор. … И мисля, че би било безотговорно … отново да отворим кутията на Пандора”. По време на предварителна среща на Европейската народна партия (ЕНП), дясноцентристкото „семейство” от партии, включващо много от най-значимите европейски лидери, се появиха сигнали, че ще има компромис – европейските лидери ще се откажат от идеята за замразяване на правото на глас и ще се съгласят да разгледат възможността за ограничени промени на договора, определяни като „механизъм за разрешаване на кризи”.

Замразяването на правото на глас среща опозицията на много страни, особено по-малките, които се опасяват от натиск от страна на по-силните си съседи. При всяко положение това би била драстична загуба на суверенитет, като подобна промяна ще изисква и провеждането на референдум в Ирландия. И този референдум вероятно ще се провали.

По-техническа промяна на договора, за създаване на постоянен европейски механизъм за разрешаване на кризи може да се промъкне през „опростена процедура”, която позволява минимални промени да бъдат приемани чрез гласуване от страна на страните-членки.
„Днес или утре ще има решение, че промените в Договора са необходими”, предрече Ирки Катайнен, министър на финансите на Финландия, след срещата на ЕНП, въпреки че според него подобна процедура не е действително необходима. Но в крайна сметка, според Катайнен, лидерите вероятно ще се почувстват принудени да направят политически жест към германския канцлер Ангела Меркел.

Това е безрадостна отстъпка. „Лесно е да се отвори един договор, но е трудно той да бъде финализиран”, заяви унгарският премиер Виктор Орбан. Шведският премиер Фредрик Рейнфелд, коментира: „Много е важно да заявим, че за да разрешим проблема на Германия, не трябва да създаваме проблеми за всички останали”.

Германското правителство иска да промени Лисабонския договор, защото се опасява, че германският конституционен съд ще установи, че създаването на новия фонд е незаконно. Съдът в момента разглежда дело за легалността на вече въведения и подкрепен от Международния валутен фонд (МВФ) фонд от 750 млрд. евро.

Поправката на Договора ще има за цел помиряването на постоянния фонд с вече съществуващия. При всяко положение, г-жа Меркел иска да демонстрира, че германският данъкоплатец няма да бъде принуден да понесе тежестта от действията на страните-разсипници. Така че, дали заради правни или политически причини, г-жа Меркел иска промени в Лисабонския договор. А напоследък в Европа г-жа Меркел почти винаги получава това, което иска.

По Агенция Фокус

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.