In memoriam. Александър Атанасов: Защо Борис III стана съюзник на Адолф Хитлер

Проф. Александър Атанасов

На 80-годишна възраст почина известният български философ, литературовед и публицист проф. Александър Атанасов. В последната си книга „Царят-вожд или истината за Борис III“ той потърси отговор на въпросите: Кой е цар Борис ІІІ и какъв е неговият режим? Обединител ли е той или ликвидатор на България?  Виновен ли е Борис за погубването на 11 343 невинни еврейски деца,  старци, жени и мъже от новоприсъединените български земи Тракия и Македония? Кой спаси 48-те хиляди евреи от вътрешността на „Обединена България”? В “следствието” си той привлича като говорители на “обвинението” или на “защитата” авторите на всички по-важни публикации по въпроса, за да стигне до едно обстойно мотивирано  заключение. Следва откъс от книгата.

ВОДЕЩИЯТ. И така – Борис ІІІ Сакс-Кобургготски, роден през 1894 г., от германски произход, е нелегитимен (не е положил клетва пред Велико народно събрание, както изисква Търновската конституция) цар на България от 1918 до смъртта си през 1943 г. Но що за владетел е той? Да видим най-напред неговата външнополитическа ориентация в съдбовното за човечеството и за България време на Втората световна война.

ЗАЩИТНИКЪТ. В едно обширно интервю с журналиста Кеворк Кеворкян през 1991 г. Симеон Втори казва:

„В някои от тия мръсни книги, които се написаха след преврата на 9 септември 1944 г., ни наричаха германци, родоотстъпници, а като знам какъв патриотизъм, какви чувства имаше и като сравнявам с някои от тия крадци, които дойдоха после, Боже господи, просто не мога да се начудя.“ А на въпроса: „От онова, което е писано за баща Ви, има ли нещо, което да Ви е раздразнило особено?“ отговаря: „Че е бил германофил – това е нещо, което ме вбесява, защото е толкова несправедливо да се твърди. Дори да Ви кажа, в семейни кръгове, имам предвид немските ми роднини, са го критикували, задето толкова подчертано винаги се е държал като българин, казвайки: „Вие, германците…“, „Да се пазим от немците…“

И в двете световни войни България беше на германска страна, това не беше поради нейната династия Сакс-Кобург. За да не зависим изцяло от Русия, ние имахме нужда от солиден западен съюзник, а Германия беше единствената сила, готова за по-активни отношения с България.“

ОБВИНИТЕЛЯТ. Всичко това е несериозно. Защо само германците ще са готови за активни отношения с България? Всеки знае, че след Освобождението в България са инвестирани и френски, и белгийски, и други западноевропейски капитали. Ако става въпрос за геостратегически и геополитически интереси на Балканите, то Англия и Франция са имали такива не по-малко от Германия. Затова са предлагали на България по време на Първата световна война да се присъедини към Антантата, като са й обещавали връщане на голяма част от загубените през 1913 г. земи. Само че те не са имали свой човек на българския престол…

ЗАЩИТНИКЪТ. „По време на Втората световна война – казва Симеон – баща ми предотврати катастрофа, като неохотно се присъедини към Оста, защото, ако не го беше сторил, Вермахтът щеше да ни прегази и на края на войната, вместо да влязат в страната като „освободители“, руснаците щяха да я завладеят и да я изравнят със земята…България щеше да бъде разорена два пъти…Докато германците си минаха през България не като окупационна войска, ами просто като транзитна. И като дойдоха съветските войски, донякъде си влязоха като в една приятелска страна, защото отгоре на туй царят бе отказал на Хитлер най-категорично да обяви война на Съюза. И кой е спечелил най-много от това? Българският народ.

ОБВИНИТЕЛЯТ. Според Симеон неговият баща е знаел предварително, че ако не се присъедини към Хитлер, България ще бъде разорена два пъти, а ако се присъедини, руснаците ще си влязат като в една приятелска страна, и пр. Подобни оправдания „пост фактум“ са несериозни. Борис се присъединява към най-терористичната държава в света и прави България база на най-злия международен тероризъм с цел да помага на хитлеро-фашистките завоеватели да победят, за да получи и той своята плячка.

ВОДЕЩИЯТ. Всичко това е любопитно да се чуе, но да видим по-конкретно, защо Борис става съюзник на Адолф Хитлер.

ЗАЩИТНИКЪТ. По този въпрос аз ще цитирам авторитетния историк проф. Георги Марков, който пише в издадения през 2001 г. учебник по история за 10. клас:

„На 20 януари 1941 г. Хитлер осведомява Мусолини, че няма сила на света, която да го спре да изгони англичаните от Гърция и така или иначе ще марширува през българската територия…Военният министър ген. Теодоси Даскалов препоръчва благоразумие: „По-добре да минат като приятели, отколкото като неприятели. Нито можем да ги спрем в изпълнението на техните планове, нито ще имаме полза от едно противодействие, нито пък ще ни помогне някой.“

Полк. У. Донован, пратеник на президента Рузвелт, предава на царя намерението на Съединените щати да воюват за Англия. България държала ключа на положението в Югоизточна Европа и щяла да отговаря за последиците. Борис ІІІ отговаря: „Вярно е, че ние сме ключ, обаче тоя ключ не го държим ние.“ Той е принуден да се приспособи към „новия ред“.

От германска страна България получава уверение, че няма да се иска активното й участие във войната…Великобритания не приема обяснението на цар Борис, че поведението му се дължи на „пълната безпомощност пред огромната мощ на Германия“, и му препоръчва да последва примера на датския крал, като остави Германия да окупира страната без съпротива. Но американски дипломати признават невъзможността да се вземе правилно решение пред силата на вермахта и съществуващата в момента слабост на западните демокрации…Година и половина продължават колебанията на българската външна политика, за да се превърне България от неутрален симпатизант в невоюващ съюзник на оста. Година и половина тя остава извън обсега на войната. След два месеца на убеждаване и два на принуждаване в началото на 1941 г. България се озовава на съдбоносен кръстопът. Възможностите за избор на правилна посока се оказват почти никакви. Влизането в Тристранния пакт се подтиква от броните на немската армия, чакаща сигнал северно от Дунав. Дипломатическият разум се подчинява на военната необходимост.“

ОБВИНИТЕЛЯТ. Този историк е авторитетен, но тези негови писания са твърде объркани, за да ги разберат учениците. И все пак той прокарва тезата, че Борис е станал съюзник на Хитлер „по принуда“. Затова отминава без коментар препоръката, която Англия дава на Борис – да последва примера на датския крал, което е най-достойният възможен избор за момента.

ЗАЩИТНИКЪТ. Аз ще се позовавам често на една книга, получила широка известност – „Извън хватката на Хитлер“ от проф. Михаел Бар-Зоар. Той пише, че Борис е против влизането на България в Тристранния фашистки пакт. Много се ядосал, когато Филов, след срещата си с Хитлер през февруари 1941 г. му казал, че България трябва да подпише пакта. Заявил, че предпочита да абдикира или пък да се хвърли в обятията на Русия. Той бил републикански цар, мислел за народа.

ОБВИНИТЕЛЯТ. Бар-Зоар взема казаното от Борис за чиста монета, защото много му се иска да представи царя като „демократ“ и „антинацист“, но това е наивно. Чиста монета са думите на Борис пред Мушанов на 13 декември 1940 г.: договорът с Германия е за предпочитане, защото договор с Русия ще доведе до болшевизация на България, което е много по-лошо – ако Хитлер може да му отнеме само трона, комунистите могат да му отнемат и живота.

На 24 октомври 1939 г., след като е разтурил 24-тото Народно събрание, Борис има твърде откровен за нрава му разговор с вече бившия председател на бившата камара Стойчо Мошанов. За този разговор четем в спомените на Мошанов. Когато станало дума за пакта за ненападение между Германия и СССР, царят казал:

„Този пакт облекчи и нашите колебания във външната политика и начерта бъдещите ни ходове. Те могат да бъдат само в крак с германците. Ние, аз специално, познавам добре германците. Бяхме съюзници. Знаем качествата и недостатъците им. Те са обаче нашият щит срещу болшевизма.“ И добавил, че не би желал в днешните несигурни дни да плюе в стария кладенец.

„Да, но не забравяйте, че в този кладенец потънаха направените жертви в Световната война и надеждите на българския народ, а баща Ви беше принуден да Ви отстъпи трона.“

Безсилен да опровергае тази жестока истина, Борис може само да отговори злобно:

„И Вие не пропуснахте да си послужите със средството, което всички български политици употребяват в решителните разговори с мен – заплахата, че ще загубя трона. Всички сте от един дол дренки. Затова съм се заклел да скъсам завинаги с най-опасния си враг – партиите и техния бяс за министерски постове.“

Както се вижда, присъединяването към Германия е предрешено от Борис още през есента на 1939 г. „Годежът“ с Хитлер ще бъде направен през есента на 1940 г., а пазарлъците ще бъдат само за датата на „сватбата“. Ето какво отговаря Борис на Никола Мушанов: „Аз ще запазя положението си на държавен глава само ако посрещна германците като лоялен съюзник. Заявявам, че ще браня трона си със всички средства!“ Така че не съдбата на България, а съдбата на трона е била по-важна от всичко за Борис.

ЗАЩИТНИКЪТ. В издадената през 1994 г. колективна „История на България“ наскоро удостоеният с професорско звание историк Стойчо Грънчаров пише:

„Царят съзнаваше голямата отговорност, която поема с присъединяването към пакта, още повече, че никак не вярваше в крайната германска победа…И днес могат да се чуят „съвети“ с късна дата към царя и правителството в стил: „Отказвате пакта. Влизаме във война с Германия…“ Можеше ли обаче българският народ и неговата армия да бъдат накарани да отидат на заколение? И то на страната на силите, които му наложиха Ньойското унижение и страдание?“

ОБВИНИТЕЛЯТ. Както всички апологети на Борис, така и този новоудостоен професор иска да ни убеди, че главната грижа на царя е да опази живота на българския войник. От публикуваните в „Хрониката на събитията“ текстове и документи обаче се вижда, че това съвсем не е така. Докато с германците Борис и Филов не искат да се бият, то те уверяват Хитлер, че ако русите се опитат да влязат в България, ще им се противопоставят с оръжие. След присъединяването към Хитлер главната грижа на царя и неговото правителство е практическата подготовка на българската армия да се бие с англо-американците и турците. Т. е. Борис съвсем не се колебае да прати българската армия на заколение, само че не срещу германците, а срещу силите на антихитлеристката коалиция.

Г-н Грънчаров заблуждава студентите, за които преди всичко е предназначена тази новонаписана „История на България“. Първо, никой – нито тогава, нито с късна дата – не е давал съвет в стил „Влизаме във война с Германия“. Съветът е бил в стил „Следваме примера на Дания“ – отказваме пакта, защото присъединяването към фашистите срещу демократичния свят е срам и престъпление. Поради голямото неравенство на силите обаче, не влизаме във фронтална война. Като влязат без наше съгласие, хитлеристите се опетняват като агресори, а ние опазваме чисто името си, получаваме ореола на жертва и започваме въоръжена партизанска война срещу окупатора.

ЗАЩИТНИКЪТ. Срещу тази Ваша „геройска“ теза има много сериозни възражения. Така, в книгата си „Истината винаги е горчива“, Димитър Х. Попов забелязва: „Едно българско съпротивително движение срещу хитлеристите в една окупирана де факто от тях страна би било подложено на много по-ожесточени репресивни мерки от тях и евентуално от сателитно (куизлингово) на тях правителство в България. Това, което знаем за дейността на комунистическото партизанско движение в България и репресивните действия срещу него, би било бледо копие в сравнение със ситуация, в която бихме се оказали в пряк сблъсък с немската военна администрация.“

ОБВИНИТЕЛЯТ. Както виждаме, алтернатива на геройската теза може да бъде само една робска и предателска теза. В цитираните писания на този закъснял проповедник на философията „наклонена главичка сабя не сече“ има много истина, но липсва елементарен морал, а също и ум. Според циниците като него ние трябва да стоим настрана, докато другите народи се бият със звяра и проливат кръвта си и за нашето освобождение. Само че присъединяването към Хитлер, с което Борис му предоставя и територията, и стопанските ресурси, и живата въоръжена сила на България, е удар в гърба на борещите се срещу него народи, за което България щеше скъпо да плати след войната, ако го нямаше българското съпротивително движение да защити честта й. И обратно – ако България бе окупирана като Югославия и Гърция, то на Балканите с техните труднодостъпни за танковете и артилерията на германците, но много удобни за партизанска война планини и гори, би се разгърнало много по-мощно единно съпротивително движение, което би нанесло много сериозни загуби на Хитлер и би ускорило неговия разгром от съюзниците. А дават ли си сметка поповци какви разрушения би струвало на България и колко жертви щеше да даде българският народ, ако съюзниците бяха дебаркирали на Балканите, за да открият тук втория фронт срещу нацистка Германия и нейните съюзници?

ЗАЩИТНИКЪТ. Стойчо Грънчаров пише, че ние не сме могли да вземем страната на силите, които ни наложиха Ньойското унижение и страдание, т. е. могли сме да вземем само страната на Германия, с която ни свързва общата участ на победени в Първата световна война и общият интерес да ревизираме несправедливите мирни договори.

ОБВИНИТЕЛЯТ. Щом демократичният Запад можа да се съюзи с комунистическа Русия срещу Хитлер, то не е ли смешно да се твърди, че не е било възможно България да се съюзи с бившите си противници от Ньой? България, която през 1915 г. Фердинанд направи съюзничка на бившата й поробителка Турция, заграбила през 1913 г. българската Източна Тракия, и я хвърли да се бие срещу освободителката й Русия! Нима не е за предпочитане български земи да останат временно в пределите на демократични съседни страни, отколкото да бъдат присъединени към една поробена от Хитлер България? Ами че по същата тази логика на г-н Грънчаров ние не трябваше да влизаме в НАТО и в Европейския съюз заедно със силите, които ни наложиха Ньойското унижение и страдание, защото те и днес не ни връщат отнетите тогава земи!

ЗАЩИТНИКЪТ. Бившият лидер на СДС и премиер-министър на България Филип Димитров споделя мнението на проф. Грънчаров по въпроса. Той е написал предговор към книгата на Бар-Зоар, в който казва: „България се беше съюзила с фашистка Германия с надеждата да се поправи една историческа несправедливост – разпокъсването на българския етнос и неговата земя. В името на това тя беше готова да плати цената на лоялността.“

ОБВИНИТЕЛЯТ. Както се вижда, апологетите на Борис се заплитат в противоположни тези. Според едни, като проф. Г. Марков, царят се е присъедил към фашистката Ос по принуда, а според други, като Ф. Димитров, той е направил това нарочно – с „патриотична“ цел.

Г-н Димитров обаче не знае или спестява една важна подробност. Когато царство България се присъединява към нацисткия Райх, Борис не поставя категорично условие да се поправи историческата несправедливост. В неофициални разговори Хитлер обещава да върне на България Беломорска Тракия, а за много по-голямата българска Македония не иска дори да слуша. Защото Югославия, която владее Македония, по това време също е на път да се присъедини към нацистка Германия и защото за Хитлер са по-важни собствените му интереси.

А знае ли г-н Димитров какво означава лоялност към нацистите? Тя означава отказ от национална независимост, покорство и слугинаж на Хитлер и на неговите гаулайтери – за хиляда години, както се заканва новият завоевател на света.

Истината е, че Борис, който е направил отдавна своя избор, протака самото подписване на фашисткия пакт, защото се бои от наказателен удар на англичаните и турците. Когато многочислената Хитлерова армия навлиза в България, Филов отбелязва в дневника си, че „царят е много доволен“. Посрещнат в парламента от царските депутати с овации, премиерът заявява, че България е подписала пакта не по принуда, а по своя воля. Опозиционните депутати искат да протестират, но не им дават думата. Тогава Никола Мушанов извиква от залата: „В този момент се извършва едно историческо престъпление към българския народ!“

ЗАЩИТНИКЪТ. Цар Борис и Филов вярват, че щом България е лоялен съюзник на Германия, нейната участ след войната ще бъде по-добра. Те имат и доброто разположение на Хитлер към България като верен съюзник на Германия още от Първата световна война, и неговите обещания да й даде загубените тогава земи.

ОБВИНИТЕЛЯТ. Хитлер показва добро разположение и обещава всичко, докато има нужда от ресурсите на България и от помощта на българската армия. Неговите обещания обаче не струват и пукната пара. През март 1938 г. Хитлер заявява пред целия свят: „Судетите са последното ми териториално искане. Освен Данциг нямам други териториални искания“. На Мюнхенската конференция премиерите на Англия Чембърлейн и на Франция Даладие му дават Судетите. Само след шест месеца обаче той окупира и цяла Чехословакия. След това напада Полша, после Дания, Холандия, Белгия и така нататък.

Хитлер говори неведнъж, че е тръгнал да завоюва „жизнено пространство“ за Германия до Урал и да установява „нов ред в Европа“, т. е. да покори и да включи в границите на своята империя целия континент. Оттук и цитираните вече писания на „Дойче нахрихтен фюр Грихенланд“, че границите на Третия райх ще стигат до бреговете на Егейско море, което означава, че в тези граници ще бъде включена и българската територия, т. е. България повече няма да я има. Та нали Борис сам говори на Йоанна, че „ако нацистите победят окончателно, те ще ме свалят, защото в България ще има гаулайтер, а не конституционен цар“?

ВОДЕЩИЯТ. Тогава коя е истинската причина за присъединяването на Борис към нацистка Германия?

ОБВИНИТЕЛЯТ. Истинската причина е, че фактически Кобургите са германци на българска служба. За тях България е само обект за експлоатация от страна на Германия и средство за удовлетворяване на собственото им властолюбие и мания за величие. Този чужд за тях по кръв, манталитет, култура и традиции народ е годен само да бъде залог в хазартната им политическа игра, в която те са готови да жертват без угризения стотици хиляди негови синове. Затова те ще прикачват България към колесницата на Германия при всички и всякакви обстоятелства.

Що се отнася до Борис, той е уверен, че при победа на Хитлер, дори и България да бъде анексирана от Германия, самият той ще бъде тук германски гаулайтер, а при поражение ще може и той като баща си Фердинанд да намери убежище в истинската си родина.

ВОДЕЩИЯТ. Това ли е единствената причина за присъединяването на Борис към Хитлер – неговият германски етнически произход?

ОБВИНИТЕЛЯТ. Има още една причина – не по-малко важна. Още от 1930 г. цар Борис е симпатизант, приятел и един от тайните спонсори на Хитлер…

ЗАЩИТНИКЪТ. Имате ли доказателства за това?

ОБВИНИТЕЛЯТ. В книгата си „Скици из битието на Кобургите“, издадена в София през 2000 г., Арон Абрамович цитира един нацистки документ, в който се изброяват спонсорите на Хитлер. Сред тях е и принц Кирил, братът на българския цар. Той обаче няма пари – издържа го Борис. Баща им – изгнаник в Кобург, Германия – постоянно моли за парична помощ германското правителство. Следователно, истинският спонсор е Борис. Освен това Борис посещава няколко пъти инкогнито Мюнхен и Берлин, където се среща конфиденциално с Хитлер. Неслучайно Лондон и Вашингтон смятат Борис за „главен агент на Хитлер на Балканите“.

Българският цар, естествено, е чел „Моята борба“ на Хитлер и знае добре с кого има работа. Знае, че Хитлер е агресор, че е нападнал Русия с цел не само да събори болшевизма, но и да изтреби цялото й население. Знае, че нацистите унищожават милиони евреи. Борис не може да не знае каква е „програмата“ на Хитлер след като победи – тя е огласена от „фюрера“ пред неговия доверен кръг: „Отначало робите ще бъдат повече от мъртъвците. След като престанат да бъдат нужни на господарите, мъртъвците ще стават все повече, докато робите изчезнат. На завоюваните територии след две-три десетилетия ще живеят само чисторасови арийци.“

ЗАЩИТНИКЪТ. След като Югославия и Гърция са разгромени от Хитлер, той разрешава на Борис да влезе в Македония и в Беломорска Тракия и да ги администрира. Така България си връща без да пролива кръв загубените в предишните войни територии. Защото макар формалното им предаване да е оставено за след войната, практически Македония и Беломорска Тракия са присъединени към България. Осъществен е националният идеал – обединена България!

ОБВИНИТЕЛЯТ. Обединена България, подчинена на Хитлер, който е обявил, че ще превърне всички славяни в роби, а след това ще ги изтреби и ще ги замени с „чисторасови арийци“ – това ли е „осъщественият национален идеал“? „Обединение“ на българските земи под чуждо иго ние вече сме имали – за цели пет века…А какво стана само три години след „обединението“? България не само отново и вече окончателно загуби своите временно възвърнати земи, но претърпя заедно с Хитлер поражение, което можеше съвсем да я изтрие от картата на Европа, ако не беше Отечественият фронт да спаси честта и териториалната й цялост. Това е все едно да построиш къща върху пясък, която след няколко години се срутва! Какво заслужава такъв „строител“ – слава или позор? „Обединител“ ли е тогава Борис или гробокопач на България?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.