Данъчните облекчения за богатите наистина стимулират икономиката

Алекс Брил, Чад Хил*

С вдигането на данъчните ставки за богатите Конгресът „хапе“ ръката, която храни дългосрочния икономически растеж

Данъчната политика отново заема централна роля в предизборните кампании, които се водят в страната. И макар всички политици привидно да подкрепят удължаване на данъчните облекчения за домакинствата с ниски и средни доходи, избухна политическа битка за съдбата на ставката върху високите доходи и върху дивидентите и капиталовите печалби. Чуват се множество аргументи – някои разумни, други не толкова. Една особено тревожна идея, която възникна, се обобщава от неотдавнашно изказване на президента Барак Обама, според когото „за тези (данъкоплатци с високи доходи) са хора е по-малко вероятно да похарчат парите и затова икономистите не мислят, че данъчните облекчения за богатите биха подпомогнали много икономиката“.

Това все по-популярно послание се уповава на тревожния извод, че единственият начин да се повлияе положително на икономиката е чрез промени в потребителското харчене. Въпреки че тази опростенческа теория би се сторила абсурдна на всеки студент по икономика, поведението на Вашингтон през последните години се свързва с това схващане. Тревожно е, че президентът и толкова много политици във Вашингтон омаловажават спестяването.

Културата на харчене на Вашингтон, която системно увеличава размера на дълговете без каквато и да било сериозна стратегия за справяне с неустойчивата финансова перспектива, обаче намира отражение в политическото красноречие, което насърчава семействата от средната ни класа да харчат все повече и повече. А мащабната правителствена мрежа от програми за сигурност оставя повечето семейства почти без чувство на необходимост от изграждане на техен собствен фонд за „черни“ дни или пенсионни спестявания.

Няма я културата на спестяване, както във Вашингтон, така и сред домакинствата в страната

Спестяването не е практика на богатите да крият пари под дюшеците си. По-точно, когато спестяваме, ние отсрочваме потреблението за бъдещ момент, което позволява спестяванията ни да бъдат инвестирани по продуктивни начини, които водят до дългосрочен икономически растеж. Накратко казано, моята спестовна сметка е твой инвестиционен фонд.

Общите ни спестявания са средствата, които са на разположение за инвестиране в акции, облигации и други ценни книжа, осигуряващи на бизнеса достъп до капитала, от който се нуждаят, за да нарастват. Компаниите използват тези средства, за да започнат или разширят бизнес и да купуват машини и друг физически капитал.

Логиката, възприета от този начин на мислене, издигащ в култ харченето, отрича ролята спестяването или поне го изпраща на заден план. Също така се подценява положителният ефект от спестяването. Бъдещият жизнен стандарт зависи до голяма степен от желанието на сегашното поколение да спестява за бъдещето. А желанието на отделните хора, с различни доходи и демографски характеристики, да спестяват се определя от това как те оценяват самостоятелността и личната отговорност.

Омаловажаването на спестяването – дали чрез данъчното облагане на доходите от спестявания или реторика, намекваща, че по-голямото потребление ще доведе до икономически просперитет – е опасно. Дългосрочният устойчив икономически растеж – онзи, който идва от спестяването на компаниите и хората, инвестициите, наемането на работници и нарастващия бизнес – не трябва да бъде отхвърлян в полза на засиленото потребителско харчене.

Тъй като много от спестяванията, които могат да движат инвестициите и икономическия растеж във времето, идват от сравнително малка част хора от категорията на високите доходи, допускането на увеличаване на данъка върху онези, които имат високи доходи, в значителна степен би подействало възпиращо на спестяванията. Неотдавна нашият колега Алън Виард цитира данни на Службата за вътрешните приходи на САЩ за 2007 година, разкриващи, че домакинствата с доходи над 200 000 долара са получили 47 процента от облагаемите доходи от лихви, 60 на сто от дивидентите и поразителните 84 процента от нетните капиталови печалби, фигуриращи в данъчните декларации.

Когато Конгресът се събере отново във Вашингтон за насрочената първа сесия след изборите, той може най-накрая да се заеме със задаващите се данъчни увеличения, които се предвижда да влязат в сила на 1 януари 2011 година. Това решение ще засегне не само краткосрочната перспектива за икономиката, но също и решенията за спестявания и инвестиции в дългосрочен план. Потребителското харчене си има своето място, но то не е отговор на всеки икономически въпрос. Като омаловажава инвестициите и особено данъкоплатците, на които се пада по-голямата част от тези инвестиции, Конгресът „хапе“ ръката, която храни дългосрочния икономически растеж.

По БТА

*Алекс Брил е научен сътрудник, а преди това е бил главен икономист и политически директор в комисията по финанси към Камарата на представителите. Чад Хил е сътрудник в Американския институт по предприемачество.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.