Откога датира "Проектът Първанов"?
1 Ноември 2010
Интересно откровение, което маркира откога във времето назад стартира политическият проект на президента Георги Първанов, направи пред Дарик радио един от приближените до заверата проф. Кръстьо Петков. Впрочем: на Първанов ли е този проект или той е проектът на онези, които са проектирали самия Първанов отдавна?
С уговорката, че е запознат със замисъла („аз съм водил дълги разговори с президента“), макар да не бил сигурен как ще се казва проектът, проф. Петков, съзнателно или не, издаде „четата“ , като разбули тайната за давността. Той заяви, че Първанов е хвърлил “повече от една година усилия, за да може да обедини хора, които да разработят алтернатива. Алтернатива в момента, ако говорим, има само една – тя не е политическа, тя не е конституционна или някаква друга, това е икономическа алтернатива.”
Интересното в неговите „показания“ е не само свидетелството за замисъла назад във времето (уж все не беше вярно, а се оказва, че цяла година са продължавали изкопните работи под неговия градеж), но и в твърдението за неговия основен акцент: „ИКОНОМИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА“.
Именно това е най-важният аспект от представлението на фокусника Първанов, който обича да отклонява вниманието с канцеласки приказки за „социалното“, „гражданското“ и т.н., но всъщност рие подмолно и под благовидни предлози си плете паяжината на лобист с поглед към потенциално нерадостното бъдеще на евентуално отритнат политик.
Паралелно с разкритието на професор Петков от чужбина долетя и друга, също толкова „невинна“ на пръв поглед новина. „България ще внася от Азербайджан природен газ, използвайки технология, която няма аналог в света, заяви Васил Калинов, българският посланик в Баку, за азербайджанското електронно издание News.az. В края на юни българският президент Георги Първанов посети Азербайджан, припомня изданието. Това бе работно посещение, насочено към ускоряване на практическите дейности по изпълнение на документите, които Държавната петролна компания на Република Азербайджан (SOCAR) и българската газова компания Булгаргаз подписаха през 2009 година.
Посещението бе свързано и с намерението на президентите на двете страни да се създаде морски терминал за транспорт на газ в грузинското пристанище Кулеви, посочва Калинов. По този проект вече действат работни групи и според посланика окончателният документ за определяне на графика за строителството на съоръженията скоро ще бъде завършен.” (БТА)
Доколко България и Азербайджан са в състояние да смаят света с невиждан собствен технологичен пробив, предстои да видим. Но за паметливите е видно друго: Първанов, който се бори за титлата „енергетик №1“ (подобно на Доган като хидроенергетик), отдавна подхвърля в публичното пространство загадъчни общания за предстоящи успехи в транспортирането на азербайджански газ, за които ще трябва да му благодарим лично. И „най-случайно“ в разгара на шумотевицата около прохождането на политическия „Проект Първанов“, от Азербайджан рапортува посланик Калинов.
Това е същият някогашен секретар на БСП Васил Калинов, изобличен от съпартиеца му Илия Божинов, че му е предал мафиотско по своята същност послание от партийния лидер Първанов да не пречи на Алексей Петров да овладее таксиметрова фирма в София. Калинов, според Божинов (пред Нова телевизия), му казал следното: „Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа“.
В края на август тази година проговорилият Илия Божинов се оказа отровен и почина внезапно в разцвета на силите си. Калинов обаче е жив и здрав и дава „рамо“ на предполагаемо успешен проект за българската енергетика (макар и със споменатия по-горе доста фантастичен анонс), от който се очаква Първанов да извлече политически дивиденти. Това се случва, повтарям, във вихъра на спекулациите около стартирането на „Проекта Първанов“.
Понеже професор Петков провокира към размисъл за икономическата канава на президентския политически проект, ще поразсъждавам още малко по темата за президентските козове в тази игра. Не за друго, а защото съм убеден, че икономическата нишка е наистина най-важната част от фокуса на Първанов и всичко останало в него е част от димната завеса.
Очаквайте например големи фанфари и благодарности лично към Първанов при предстоящото откриване на автомобилния завод на “Литекс моторс” в местността Корудере до с. Баховица, на 7 км северно от Ловеч. В дружеството акционери са “Литекс комерс” АД и “Грейт Уол” (Great Wall) – най-голямата частна компания в китайската автомобилна индустрия. По мои данни китайската инвестиция е привлечена с изричната намеса на българския президент. Защо не се хвали открито ли? Ами защото намесата му е в полза на един негов приближен и това няма нищо общо с правилата на пазарната икономика.
Вестник „Труд“ цитира шефа на „Литекс комерс“ гриша Ганчев да казва, че голям мерак за този проект още имали Русия, Белгия и Словакия. Аз пък се осмелявам да осведомя „Труд“, ако не знае, че от доста време Първанов е пренасочил лобистките си апетити кам забогатялата от робския ниско платен труд на народа си комунистическа китайска държава. “Китайците обаче избрали България заради ниските данъчни ставки, благоприятния инвестиционен климат и вниманието, което им засвидетелствали премиерът Сергей Станишев и президентът Георги Първанов”, отбелязва „Труд“ на 10 май 2009 г.
А ето и някои разяснения по темата от сайта БЛИЦ от 19 март 2010 г.:
“Ловешкият бизнесмен Гриша Ганчев планирал да създаде собствена банка, научи „ШОУ”. Той щял да осигури 51 процента от уставния капитал, а другите пари ще бъдат дадени от негови партньори – китайски бизнесмени. На първо време уставният капитал щял да бъде 60 милиона лева. Банката веднага ще кандидатства за издаване на пълен лиценз. Ганчев преговарял с китайските си партньори покрай сделката за построяването на автомобилен завод в Ловеч. Очаква се неговото ново начинание да се реализира до края на годината. Намеренията му били да дава евтини кредити на българския бизнес.
Банката ще се казва „Литекс банк”. Много е любопитен фактът, че Ганчев е получил първия си кредит именно от банка с такова име. Това става през 1990 година. Тогава той получава 5 милиона долара от „Литексбанк” Бейрут. По това време тя работи активно с България и основно кредитира сделки с горива. Ганчев получава кредита, за да осигури точно сделка със суров петрол с бургаския НХК. Странното ,е че самият комбинат става тогава гарант по кредита пред ливанската банка”.
Може би авторите на текста не знаят, но „Литекс банк“ изобщо не е ливанска. Това беше българска банка, собственост на НРБ . Тя беше единствената подобна по своя род и оперираше от Бейрут. Нейните президенти бяха българи. Чавдар Кънчев, последният от тях преди трансформирането на НРБ в РБ по съветска заръка, стана след това и шеф на Българската външнотърговска банка.
„Литекс банк“ бе управлявана от него като реален икономически субект на международния финансов пазар и той беше логичният кандидат на Андрей Луканов за изключително важния пост при преминаване на България на пазарни релси. Какво е минало като потоци и операции през „Литекс банк“ в навечерието на добре подготвената трансформация на тогавашната политическа власт в днешната икономическа е вероятно една от ключовите тайни на т.н. „преход“.
Така че „ Проектът на Първанов“ свързан с времето на Луканов и на други друзя по оръжие- тогавашни и сегашни. Самият Първанов е техен проект.
Виж още текстове в блога на Иво Инджев
 |
|
минджев продължава да рекламира колегата си от управленската дивизия на дс, независимо че самият минджев се провали в перспективата си да влезе в политиката с крачките на капкиния "мъж"/ за тия които не се сещат, ще поясня че в представите на милионите нашенски овци е престижно да влезеш в дс през входа на политиката/ лошото е че там няма нито един инженер или що годе грамотен икономист с опит/ все историци, даскалки, журналисти и симеоновски кадри от пожарникарския факултет
Много мъка е насъбрал Ивайло, много обида. Не е член на бандата и не може да им го прости. Какво да се прави - криза е и парите не могат да стигнат за всички доносници.
Пиши Иво, пиши! Както виждаш по-горе във форума - хваща дикиш. Чичковите червенотиквеничковчета се ядосват - значи нещо им е опряло когато ти и малцината още като тебе говорят.
В тотално Гоцевизиращата ни се държава Иво Инджев продължава да ни държи будни, докато шайката около агент Гоце продължава да приспива медиите. Давай, Иво, не позволявай на Сирищника нито за миг да се чувства спокоен. Много хора те подкрепят, въпреки тоталната мобилизация на мафиотските кръгове около граовския катил.
То ивчо откато е решил да се прави на журналист все се мъчи да е Ивайло -ама на все си ивчо
Кучето си лае, кервана си върви. Гоце Седефчов обещаваше референдум за участието ни в НАТО, запазването на ракетите, обещаваше да е "социалния" президент и т.н. и т.н. Нещо да е изпълнил? Но кара ли втори мандат? Някой поиска ли публично разследване на връзките на "социалния" президент със съмнителни бизнесмени? Така ще е и с политическия Му проект. Кукловодите вече са взели решението, а Гоце Седефчов само ще го огласи.
ДГД ПРОЕКТА!!!
Откога датира журналистическата дейност като прикритие на агент Ивайло???
Нека вси4ки решили да направят животя си по-лек и по-смислен, като изтискват последните си мизерни умствени възможности с цел да обидят един от малкото останали истински журналисти, си дадът сметка: Кой е агент "Ивайло" и кой агент "Гоцие". Докато първият ве4е е безполезен за ДС-КГБ-4екистите путинови (и едва ли някога им е бил полезен с нещо), е един журналист на свободна практика, то вторият е двействащ резидент на мужишките разузнавателни служби, който нито за миг не спира да работи за интересите на своите работодатели и своя бос Путин. Вашите задници драги познава4и на дейноста на ДС са заплашени не от такива като Инджев, а от североизток. От там ще ви го ту.ят. Ама от4итайки българската история след излизането ни от "Османската империя" и вклю4ването ни в Руската, това е било и си остава вашата най-съкровенна ме4та.
Свако, ти си една платена пачавра ! Уж си в чужбина и работиш за насъщния по 10 часа , ма си на секо гърне мерудия, по всички въпроси от интернетния диапазон ! От къде тва време бе , боклуче суперменско, калтаче спайдерменско ??? Седи си там (ако си там) и си прай шпакловките...спри да ръсиш мозък . И да говориш против МАТУШКА РУС , че по стар руски обичай , ше ти резна алвеолата !!!!!!!!!
Вра4ан4е, мом4е младо, днес е празник в Испания-Dia de todos los Santos(денят на вси4ки светии). Когато съм на работа излизам в 6,30 и се прибирам в 19,30 и то ако няма задръствания. А с това което си написал се излагаш. Ставаш смешен. Покаваш ниско ниво на възпитание. Държиш се като пиян насран руски мужик. И с какво съм обидил "твойта мама" рус-ка?
Смешно не е (дори и ти в твойта емигрантска квартира не се смееш). Възпитанието ми е над нормата (когато някой не ме извади извън релси).Не употребявам алкохол (често), а за обидите към най-могъщия и най-доброжелателния към нас народ си погледни постингите ! Кога свършваш работа и кога се прибираш ...ме боли ВРАЧАНСКИЯ ДЕДОВЕЦ !!! Също и за испанския празник и за католическите светии!!!! ТОЧКА !
До Е-ВЕСТНИК: Има обиди и заплахи за физическа саморазправа, а няма банове????
Врачански, успокой се. Пяна ти изби на устата. Харесвай си матушката, премести се там ако ти е кеф - твоя воля. Уважавай обаче и чуждото мнение и преди всичко: не обиждай! Излагаш се. Инджев, прочее, също има право на мнение. Доносник или не - аргументира се човека. Не е нужно да му вярва човек. Достатъчно е само да провери фактите.
Малииии....къ налазвате като хлебарки бе. Русофобска глутница !!!
Гражданско Единение срещу Президентска Инициатива .
Линк 1 Ноември, 2010 в 11:31 pm Гражданско Единение срещу Президентска Инициатива . Какви са условията за ЧЛЕНство?
До Е-вестник: вие четете ли коментарите?
Кажи бе, ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ОТРИЦАТЕЛ, КАКВО ти бърка в стомашно - чревния тракт от към изходната част на храносмилателната система та ми подчертаваш постингите и бленуваш за "бан". Това сте вие русофобо-американофилите....кога не може да се справите с някой ...веднага ти1аме при ДРУГАРКАТА....(другаркоооо...ма той ма ударииии).....
Имате някаква сериозна грешка и искам веднага да я поправим. Тя касае България и заради нея нямам право да мълча. След март 2004 г. аз никъде не съм се показвал около Първанов. Написах му писмо, загрижен за него и държавата, на 8.03.2006 г., на което той не обърна никакво внимание. За всички е ясно едно – Георги Първанов е президент на републиката, а аз съм никой, но ако цитирам Осман Октай „тези, които са свидетели на прехода, никой не иска да ги помни и цитира”. Първанов изживява днес тежък синдром. Той не знае закъде да тръгне, не знае как да започне, не знае на кого да повярва, защото предишното му издигане беше „суфлирано” с прецизност, на което самият аз съм свидетел. Но това е малката беда. Голямата е, че президентът може да осъмне и като плагиат в политиката. През 2005-2006 г. Георги Желев от Добрич (Бог да го прости) и моя скромна милост бяхме ангажирани от проф. Димитър Иванов от Лондон с новата му идея като визия за участие на гражданското общество в политиката. И тъкмо тръгнахме от „Позитано” – Първанов получи указание да се „освободи” от лондонския професор. Нещо повече, проф. Димитър Иванов беше заменен от другарката Катя Николова. ...още
Уникален парадокс на прехода и уникално унижение за подготвените и смислени хора. Днес същият този президент се е сетил отново за предимството на гражданското общество, за идеите на „Гражданския съюз за нова България”, превърнал се в последствие в „Глас” и иска да ги ползва. Няма лошо. Но без плагиатство и без Парамов. Защо? Тези дни, впрочем последните два месеца, усърдно се занимавам с теория и документи, за да отговоря достойно на десетте лъжи, които ми бяха вменени заради прехода. Като работа, и в Лондон, и в София по спомените за новата ми книга – „Въпросите на деня”, откривам и някои взаимовръзки, чрез които се налага сериозна и детайлна оцъцете с вренка около същността на работата на президента Първанов. Много ме обвиняват, че съм бил член на БКП/БСП. Да, бях такъв. Станах член на БКП през юли 1973 г. и членувах в БСП до декември 1993 г. След 10-ти ноември БКП тръгна към промяната, тръгна към раздялата с Живков, за да се завърне след 10 години към неговите наследствени кадри и най-вече към неговите прийоми. Ако бях останал в тази БСП днес, щях да се срамувам много, че не съм се откъснал навреме от фалшивата и лъжовна перспектива. Когато БСП започна да баламосва лявото пространство по най-изкривения начин, мен ме нямаше там. Нещо повече, аз съм първият депутат от БСП, който е напуснал партията си като такъв, въпреки очертаващата се блестяща политическа кариера. За огромно съжаление тези, които искахме да променим БСП отвътре бяхме много малко, а и наистина предадени. Докато Андрей Луканов бе жив, имаше някаква надежда, че паритетът би се постигнал и с външна помощ. След наглото му убийство бъдещето бе вече ясно. Следваше пълна реживковизация и безскрупулно натрупване на капитала за сметка на социални популизми и фалшиви социологически експерименти за заблуда на целия български народ. Един ден, а той няма да е далеч, всички в България ще разберат, че основният радетел, проводник и реализатор на тази пагубна политика на реживковизация не е кой да е, а самият Георги Първанов – президентът на Р. България. Изпращайки Станишев в Лондон да продължи обучението си, осигурявайки му стипендия и политическо бъдеще в БСП, Първанов и Премянов реализираха първата, но основна политическа и организационна грешка по пътя на реживковизацията на БСП. Абсурдно бе наследникът на най-близкия до Живков, външнополитически идеолог на живковизма – Димитър Станишев, да поведе друга политика освен бавно и частично, малко по малко да реживковизира БСП. Някои ме обвинява днес, че съм бил ляв. Да, по същество аз съм ляв и никой не може да ме обвинява за това. Такива са ми разбиранията и така ги обяснявам без каквито и да намерения за промяна. Но управленският стил на Живков не можах да разбера и никога не съм го разбирал. Защото едно е да моделираш ляво управление с присъщите му социалдемократически принципи, друго е да докараш Станишев да управлява с лъжа и да прилепиш Живковите традиции към него. По същество за късната манипулация на Живков, лъжите на Костов и такива от НДСВ нямат нищо общо с лявото и дясното. Те са едни и същи и чрез лъжите си са се реализирали твърде успешно като такива в загнилата българска политическа среда. А политическата среда в България за последните 9-10 години и в БСП бе създадена от Първанов и инструмента му Станишев. ъцете с вр Парамов и Първанов в годините, когато имаха общо виждане за реформиране на БСП Избирането на Сергей Станишев за председател на БСП е най-голямото предателство към 10-ти ноември. Към желанието на хиляди леви и социално обвързани или пренебрегнати привърженици на партията да бъде освободена от схоластиката, догматизма и прийомите на Живков. Да бъде освободена БСП от стила на елементарната хитрост и шмекеруване – едно да се прави, друго да се говори, трето да се краде! И затова е твърде виновен Георги Първанов! Избирането на Сергей Станишев за министър-председател на България е възможно най-елементарното и глупаво предателство срещу държавата ни. Избирането на Сергей Станишев за министър-председател е най-големият парадокс за Нова България и огромна обида към политическата история на държавата ни. Да поставиш за министър-председател в една толкова сложна и противоречива обстановка на Балканите, на една толкова бедна и разпасана държава човек без характер, без да е служил в армията, без един ден трудов стаж, без елементарен стопански опит, без семейство, е повече от предателство. И за това е твърде виновен Георги Първанов! Това предателство означава да отвориш открито, отвсякъде държавата към беззаконие и кражба, да я лишиш от информация, да блокираш службите й, като ги направиш зависими от престъпността и бандитизма. Връх на този уникален политически цинизъм е да назначиш Румен Петков за вътрешен министър. И така на практика да създадеш държава на безскрупулността и безвремието, държава на олигархията и групировките – просто една нова латино-нарко държава на Балканите. Днес Първанов трябва да си скубе косите, че и той като Тони Блеър е поставил за свой наследник в партията най-неподходящия. Дано президентът да се е убедил вече, че подобно на Браун и Станишев страда от „вродена липса на политически инстинкт” и е „манипулативна фигура, провалила неговата партия”. Подобно на Блеър, Първанов трябва бързо да пише спомените си и искрено да каже за кукловодите всичко, за зависимостта и колко голяма е била тя, за лукавството и подлеците около нея. Само по този начин ще се отърве от малко от постоянно натрапващата му се вътрешна угроза, че не е направил онова, от което е имала нужда България. Повече от половината време – цели 12-13 години от фалшивия и ароганетен преход на България, е под егидата на Георги Първанов, и никой не иска да го изрече на глас. И когато винаги наближава 10-ти ноември, трябва да имаме смелостта и честта да признаем за старта на промяната и за реализацията й. И не на последно място, за личността на един голям министър-председател на България – Андрей Луканов. Трябва ясно да се знае за поколенията, че и Първанов, и Станишев се оказаха тотални неблагодарници към спомена, към силата и действията на Андрей Луканов. А може би и не са ги разбирали. Нали са историци? Те отдавна забравиха за неговото семейство и като истински сомнамбули не искат да си спомнят за човека, който бе еманципирал в себе си убедеността си за промяна и новото политическо бъдеще и място на България. Но не като недоверие, за какъвто противниците в БСП представят Андрей Луканов, а като държавник от друго бъдеще време, като ъцете с врчовек с друга уникална всеизмерна интуиция. Днес Андрей Луканов стряска и на сън Георги Първанов и Станишев. Защото ако не беше той, първият щеше да прехвърля още от рафт на рафт прашасалите томове за историята на македонските войводи. А вторият – с наученото за военните мундири и името на баща си щеше да живее със спомена по неосъществените си мечти. Благодарение на Андрей Луканов – Георги Първанов е човек, когото днес познава целият свят, а Станишев е персона, вписала се в голямата българска политика по недопустимата случайност. И то без дух, без мисъл, без работа, без риск, само заради едното име и полъха от „Чавдар”. Тази реална червена угнетеност не е нито в стила, нито в разбиранията на политиците извън БСП. Те не са длъжни да знаят за нашите вътрешни трагедии след 1923-1925 г., те нямат понятие за „големите вътрешни партийни врагове”, за какъвто ме смятат и мен. Но всичко е до време и трябва да се знае от следващите. А днес в БСП се разсъждава по други условия, с други критерии, със силата и шумоленето на банкноти, без идея, без държава, само заради едната представителност и парадигмата на „аз-ът”, на слепите им водачи. Днес БСП няма никакви ангажименти и принципи като последователност и явност, като човечност и солидарност, а само едната всеядност в защита на интереса на онези, които ни баламосват вече 20 години. Днес в БСП тихо витае духът на Георги Първанов без да усещат, че той вече е история. История в аванс, която един ден ще бъде оприличена с много разкрития, с много падения и позори, в която не мога да бъда включен и съм твърде далеч от нея.