Откога датира „Проектът Първанов“?

Иво Инджев

Интересно откровение, което маркира откога във времето назад стартира политическият проект на президента Георги Първанов, направи пред Дарик радио един от приближените до заверата проф. Кръстьо Петков. Впрочем: на Първанов ли е този проект или той е проектът на онези, които са проектирали самия Първанов отдавна?

С уговорката, че е запознат със замисъла („аз съм водил дълги разговори с президента“), макар да не бил сигурен как ще се казва проектът, проф. Петков, съзнателно или не, издаде „четата“ , като разбули тайната за давността. Той заяви, че Първанов е хвърлил “повече от една година усилия, за да може да обедини хора, които да разработят алтернатива. Алтернатива в момента, ако говорим, има само една – тя не е политическа, тя не е конституционна или някаква друга, това е икономическа алтернатива.”

Интересното в неговите „показания“ е не само свидетелството за замисъла назад във времето (уж все не беше вярно, а се оказва, че цяла година са продължавали изкопните работи под неговия градеж), но и в твърдението за неговия основен акцент: „ИКОНОМИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА“.

Именно това е най-важният аспект от представлението на фокусника Първанов, който обича да отклонява вниманието с канцеласки приказки за „социалното“, „гражданското“ и т.н., но всъщност рие подмолно и под благовидни предлози си плете паяжината на лобист с поглед към потенциално нерадостното бъдеще на евентуално отритнат политик.

Паралелно с разкритието на професор Петков от чужбина долетя и друга, също толкова „невинна“ на пръв поглед новина. „България ще внася от Азербайджан природен газ, използвайки технология, която няма аналог в света, заяви Васил Калинов, българският посланик в Баку, за азербайджанското електронно издание News.az. В края на юни българският президент Георги Първанов посети Азербайджан, припомня изданието. Това бе работно посещение, насочено към ускоряване на практическите дейности по изпълнение на документите, които Държавната петролна компания на Република Азербайджан (SOCAR) и българската газова компания Булгаргаз подписаха през 2009 година.

Посещението бе свързано и с намерението на президентите на двете страни да се създаде морски терминал за транспорт на газ в грузинското пристанище Кулеви, посочва Калинов. По този проект вече действат работни групи и според посланика окончателният документ за определяне на графика за строителството на съоръженията скоро ще бъде завършен.“ (БТА)

Доколко България и Азербайджан са в състояние да смаят света с невиждан собствен технологичен пробив, предстои да видим. Но за паметливите е видно друго: Първанов, който се бори за титлата „енергетик №1“ (подобно на Доган като хидроенергетик), отдавна подхвърля в публичното пространство загадъчни общания за предстоящи успехи в транспортирането на азербайджански газ, за които ще трябва да му благодарим лично. И „най-случайно“ в разгара на шумотевицата около прохождането на политическия „Проект Първанов“, от Азербайджан рапортува посланик Калинов.

Това е същият някогашен секретар на БСП Васил Калинов, изобличен от съпартиеца му Илия Божинов, че му е предал мафиотско по своята същност послание от партийния лидер Първанов да не пречи на Алексей Петров да овладее таксиметрова фирма в София. Калинов, според Божинов (пред Нова телевизия), му казал следното: „Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа“.

В края на август тази година проговорилият Илия Божинов се оказа отровен и почина внезапно в разцвета на силите си. Калинов обаче е жив и здрав и дава „рамо“ на предполагаемо успешен проект за българската енергетика (макар и със споменатия по-горе доста фантастичен анонс), от който се очаква Първанов да извлече политически дивиденти. Това се случва, повтарям, във вихъра на спекулациите около стартирането на „Проекта Първанов“.

Понеже професор Петков провокира към размисъл за икономическата канава на президентския политически проект, ще поразсъждавам още малко по темата за президентските козове в тази игра. Не за друго, а защото съм убеден, че икономическата нишка е наистина най-важната част от фокуса на Първанов и всичко останало в него е част от димната завеса.

Очаквайте например големи фанфари и благодарности лично към Първанов при предстоящото откриване на автомобилния завод на “Литекс моторс” в местността Корудере до с. Баховица, на 7 км северно от Ловеч. В дружеството акционери са “Литекс комерс” АД и “Грейт Уол” (Great Wall) – най-голямата частна компания в китайската автомобилна индустрия. По мои данни китайската инвестиция е привлечена с изричната намеса на българския президент. Защо не се хвали открито ли? Ами защото намесата му е в полза на един негов приближен и това няма нищо общо с правилата на пазарната икономика.

Вестник „Труд“ цитира шефа на „Литекс комерс“ гриша Ганчев да казва, че голям мерак за този проект още имали Русия, Белгия и Словакия. Аз пък се осмелявам да осведомя „Труд“, ако не знае, че от доста време Първанов е пренасочил лобистките си апетити кам забогатялата от робския ниско платен труд на народа си комунистическа китайска държава. “Китайците обаче избрали България заради ниските данъчни ставки, благоприятния инвестиционен климат и вниманието, което им засвидетелствали премиерът Сергей Станишев и президентът Георги Първанов”, отбелязва „Труд“ на 10 май 2009 г.

А ето и някои разяснения по темата от сайта БЛИЦ от 19 март 2010 г.:

“Ловешкият бизнесмен Гриша Ганчев планирал да създаде собствена банка, научи „ШОУ”. Той щял да осигури 51 процента от уставния капитал, а другите пари ще бъдат дадени от негови партньори – китайски бизнесмени. На първо време уставният капитал щял да бъде 60 милиона лева. Банката веднага ще кандидатства за издаване на пълен лиценз. Ганчев преговарял с китайските си партньори покрай сделката за построяването на автомобилен завод в Ловеч. Очаква се неговото ново начинание да се реализира до края на годината. Намеренията му били да дава евтини кредити на българския бизнес.

Банката ще се казва „Литекс банк”. Много е любопитен фактът, че Ганчев е получил първия си кредит именно от банка с такова име. Това става през 1990 година. Тогава той получава 5 милиона долара от „Литексбанк” Бейрут. По това време тя работи активно с България и основно кредитира сделки с горива. Ганчев получава кредита, за да осигури точно сделка със суров петрол с бургаския НХК. Странното ,е че самият комбинат става тогава гарант по кредита пред ливанската банка”.

Може би авторите на текста не знаят, но „Литекс банк“ изобщо не е ливанска. Това беше българска банка, собственост на НРБ . Тя беше единствената подобна по своя род и оперираше от Бейрут. Нейните президенти бяха българи. Чавдар Кънчев, последният от тях преди трансформирането на НРБ в РБ по съветска заръка, стана след това и шеф на Българската външнотърговска банка.

„Литекс банк“ бе управлявана от него като реален икономически субект на международния финансов пазар и той беше логичният кандидат на Андрей Луканов за изключително важния пост при преминаване на България на пазарни релси. Какво е минало като потоци и операции през „Литекс банк“ в навечерието на добре подготвената трансформация на тогавашната политическа власт в днешната икономическа е вероятно една от ключовите тайни на т.н. „преход“.

Така че „ Проектът на Първанов“ свързан с времето на Луканов и на други друзя по оръжие- тогавашни и сегашни. Самият Първанов е техен проект.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.