Барак Обама на съвещание за бюджета. Снимка: Белия дом

Избори в средата на 4-годишния президентски мандат ще се състоят на 2 ноември в Съединените щати. Две години след като изпратиха в Белия дом Барак Обама, американците ще изберат във вторник цялата Камара на представителите (435 места) и една трета от Сената (37 от общо 100 сенатори), губернатори в 37 от 50-те щата, щатски парламенти и ще гласуват в множество местни референдуми.

През ноември 2008 г. американците избраха еуфорично Барак Обама, който им обеща надежда и промяна, опаковани в ефектния, но оказал се кух лозунг “Да, ние можем”. Сега президентът, наричан “Обама без драма” и упрекван в прекалена академичност, надменност и откъснатост от всекидневните тегоби на хората, е изправен пред изборно поражение на Демократическата партия.

Първите две години от управлението на Обама доказаха, че чудеса не стават, особено във време на криза. Заради кризата, продължаваща въпреки несметните милиарди, изсипани в спасителни планове за оздравяване на икономиката, избирателите ще отнемат на демократите мнозинството в Камарата на представителите и губернаторските постове в редица щати.

В сегашния Сенат демократите имат мнозинство от 57 мандата, републиканците са 41. Прогнозите са, че републиканците ще засилят позициите си в Сената, но трудно ще извоюват мнозинство от 51 сенатори.
В Камарата на представителите демократите ще изгубят между 48 и 60 мандата, а републиканците със сигурност ще изместят демократите в 39-те мандата, необходими им, за да спечелят мнозинство.

В средата на първия мандат одобрението за президента се срина под 40 на сто. Над 60 на сто от американците са на мнение, че страната им не върви по правилния път, сочат социологическите проучвания. Избирателите се гневят преди всичко на огромните държавни разходи, на безработицата и непопулярната реформа в здравеопазването.

Очакваното републиканско мнозинство в Камарата ще промени законодателния процес, като издигне сериозна бариера пред законодателната програма на президента. Но наред с това републиканците няма да имат достатъчно гласове, за да приемат нови закони без значителна подкрепа от демократите, посочва Ройтерс.

Дори и републиканците да успеят да прокарват закони в Камарата, демократите в Сената ще ги блокират или с мнозинство, или с процедурни тактики, по силата на които са необходими най-малко 60 сенаторски гласа за приемане на закони. Това означава, че републиканците ще трябва да работят с умерените демократи и в двете камари. Но дори и след това президентът демократ може да налага вето над всеки закон, приет от Конгреса.

Републиканците наблегнаха в предизборната кампания върху намаляване на държавните разходи, удължаване на данъчните облекчения и отменяне на някои части от здравната реформа. Техните ултраконсервативни съюзници от “Чаеното парти” искат по-малко държава, по-ниски данъци и много по-ниски разходи и вероятно ще получат значителна подкрепа от избирателите във вторник. Това ще тласне вдясно Републиканската партия и нейния бъдещ кандидат за президент, прогнозира Ройтерс.

Във външната политика републиканците подкрепиха стратегията на Обама за изпращане на подкрепления в Афганистан, за разлика от редица негови съпартийци в Конгреса. Силен републикански глас в Конгреса ще накара Обама да забави плановете за начало на изтегляне на войските от Афганистан през юли догодина, ще го притисне да втвърди линията към Иран и ядрената му програма и да намали натиска над Израел в преговорите с палестинците, прогнозира Асошиейтед прес.

Като цяло политиката на федералното правителство е копие на политиката на отделните щати и това е една от най-силните черти на американската система, в която 50 щата могат да експериментират и да съперничат в управлението, пише сп. “Икономист”. Мнозина от успешните губернатори и законодатели в щатските парламенти се издигат на федерално равнище. Петима от последните шестима президенти са били щатски законодатели, а четирима - Джими Картър, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и Джордж Буш-син, са били губернатори, отбелязва “Икономист”.

Приоритет на републиканците ще бъде да пресекат пътя на Обама към втори мандат на следващите президентски избори през 2012 г. “Най-важното, което искаме да постигнем, е Обама да бъде президент с един мандат”, каза лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл.

Предизвестената загуба на демократите няма да е премиера - по традиция партията на президента губи изборите в средата на мандата. Така се случи при Роналд Рейгън през 1982 г. и при Бил Клинтън през 1994. Но и двамата бяха преизбрани за втори мандат, напомня Франс прес.

По БТА