www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 18 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Дилма Русеф и предизвикателствата на икономиката

4 Ноември 2010

 

Дилма Русеф. Снимка: оараня

Същият този икономически бум и щедрото харчене на средства, които изстреляха Дилма Русеф на президентския пост в Бразилия, може да се превърнат в най-големия източник на проблеми през първата й година на кормилото на най-голямата икономика в Латинска Америка.

Русеф ще трябва да затегне кесията на правителство, чието финансово положение се влоши през тази изборна година, но и да избегне забавяне на стремителния икономически растеж, който извади милиони бразилци от бедността. Тя спечели произведения в неделя балотаж на президентските избори в Бразилия до голяма степен благодарение на икономическите успехи на своя предшественик и наставник Луис Инасиу Лула да Силва.

Бивша лява активистка, която никога не се е кандидатирала за избираем пост, Русеф ще трябва да се справи с последиците от същия този растеж - масивен приток на капитали, който изстреля курса на националната валута, реала, до най-високото му равнище от две години, като навреди на компаниите износители на стоки за широко потребление, а те са двигателят на националната икономика.

При евентуален неуспех да бъде обуздано неефективното изразходване на пари могат да бъдат изядени държавните средства, необходими за ключови инфраструктурни инвестиции, а продължаването на взимането на кредити в големи мащаби при субсидирани лихвени проценти от държавни банки - да ускори инфлацията.

“Спешно е необходимо фискалната политика да бъде вкарана обратно в релси. За мен, това е приоритетът”, коментира Зейна Латиф, старши икономист във филиала на Royal Bank of Scotland за Латинска Америка в подразделението й в Рио де Жанейро. “Това би било добре за валутата, би било добре за централната банка.” Общият дефицит на Бразилия за 12 месеца намаля рязко през септември, след като правителството прибягна до мярка, която мнозина анализатори определиха като творческо счетоводство.

Дефицитът се сви до 2,36% от брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,38% през предходния месец, но все още бе доста по-висок от 1,23%, постигнато през октомври 2008 година преди световната икономическа криза да удари южноамериканската държава. Дефицитът остана над прага от 3% през по-голямата част от тази година.  Русеф казва, че ще остави държавните разходи под контрол, но изключва възможността за драстични бюджетни съкращения.

В първите си изявления като новоизбран президент на Бразилия в неделя, тя побърза да повтори обещанието си за благоразумно изразходване на държавните средства. “Бразилският народ не приема правителства, които харчат над прага на устойчивост”, заяви Русеф пред одобрителните възгласи на тълпа от свои привърженици в столицата Бразилия. “Ще положим всички усилия, за да подобрим качеството на държавните разходи, да опростим и облекчим данъчното бреме.”

Възможно е Русеф да стане по-строга във финансов план, когато встъпи в длъжност на 1 януари, ако се съди по ключовите фигури в нейния предизборен щаб, като бившия министър на финансите Антониу Палокси, лицето на суровата финансова политика през първия мандат на Лула.

Данъчни отстъпки за износителите?

Една по-здрава хватка върху паричните сметки би убила част от стимулите, които подхранват годишния икономически растеж на Бразилия от близо 7%, и едновременно с това би намалила необходимостта от по-високи лихвени проценти, а и би облекчила натиска върху националната валута. На равнище от 10,75%, бразилският основен кредитен лихвен процент е сред най-високите в света - над равнището в развитите страни и два пъти колкото в Русия, Индия и Китай - останалите три държави от така наречената група БРИК на големите нововъзникващи пазарни икономики.

Курсът на реала се вдигна с близо 6% от края на юни, въпреки че бразилското правителство засили намесата си на международните валутни пазари и утрои данъка върху чуждестранните инвестиции в държавни облигации. “Вероятно ще вземем… още мерки, подобни на вече приложените, за да предотвратим прекаленото поскъпване на реала”, заяви министърът на планирането Паулу Бернарду.

Предизвикателство за Русеф ще бъде да контролира притока на капитали без да застраши ключов източник на трудно постигнатата от Бразилия стабилност - плаващия валутен курс. Така тя може да се опита да се справи с валутния проблем и да направи бразилските компании износители по-конкурентоспособни чрез данъчни отстъпки, предположи Фернанду Феру, председател на групата на управляващата Партия на трудещите се в долната камара на Националния конгрес.

Възможно е привилегиите за експорта да бъдат част от по-общи усилия за оптимизиране на обърканата бразилска данъчна система, които първоначално ще орежат приходите, но пък ще ги увеличат в дългосрочен план. Коалицията на Русеф в Националния конгрес ще бъде по-голяма, отколкото на Лула, което ще увеличава шанса за прокарване на реформа.

На фона на бързия икономически растеж и вероятното продължаване на наливането на чуждестранен капитал, новият бразилски президент ще трябва да управлява притока от средства без да стане прекалено зависим от него за финансирането на един нарастващ дефицит по текущата сметка.

На въпроса какви, според Лула, са предизвикателствата пред следващото правителство, един от неговите основни сътрудници - Жилберту Карвальо, заяви: “Необходимо е да укрепим (икономическия) модел, а не да го променяме из основи.”

Дилма Русеф подкрепя стълбовете на една икономическа политика, която нареди Бразилия сред най-силните нововъзникващи пазарни икономики.

Икономическа стабилност

Дилма Русеф ще продължи в повечето случаи пазарно ориентираната политика на Лула, която осигури икономическа стабилност през последното десетилетие: свободно плаващ валутен курс, контрол върху инфлацията и фискална дисциплина.

Фискална дисциплина

Русеф предлага да бъде запазена данъчната дисциплина с постепенни корекции, но изключва възможността за драстични бюджетни икономии, които белязаха първата година от управлението на нейния предшественик - 2003 година. Тя твърди, че Бразилия не се нуждае от обуздаване на държавните разходи, за да задържи енергичните темпове на растеж на своята икономика. Русеф обещава да запази главната цел за постигане на бюджетен излишък в размер на 3,3% от БВП, докато чистият национален дълг спадне до 30% от БВП в края на 2014 година. През септември той възлизаше на 41% от БВП.

За ролята на държавата в икономиката

Русеф се обявява за силна роля на държавата в стратегически области, като банковото дело, петролната индустрия и енергетиката, но настоява, че частните компании в тези сектори няма да бъдат изтласкани. Тя обещава още да насърчава ефективността на правителството и меритокрацията, като премахне привилегиите.

Бивш министър на енергетиката и мините при управлението на Лула, Русеф може освен това да увеличи държавната намеса в минния сектор, което би създало рискове за железодобивния гигант Vale. Правителството на Лула оказа натиск върху най-големия производител на желязо в света да разкрие повече работни места в Бразилия, като инвестира в производството на стомана.

Вероятно Русеф ще стимулира усилията да се увеличи достъпът до широколентови интернет услуги сред домакинствата с ниски доходи чрез съживяване на намиращия се под държавен контрол телеком Telebras, чиито активи бяха приватизирани през 90-те години на 20-и век. Някои лидери в тази сфера обаче предупредиха, че планът може да навреди на частния сектор. Русеф обеща също така да улесни започването на малък бизнес, но не посочи подробности как ще постигне това.

Централната банка

Избраният президент казва, че ще запази оперативната автономия на централната банка и статута на нейния управител на министър от кабинета. Банку сентрал ду Бразил (Banco Central do Brazil) следва в момента режим за контролиране на инфлацията, който, твърдят инвеститорите, е от решаващо значение за ценовата стабилност в страната. Русеф похвали централната банка, че успешно преведе Бразилия през глобалната кредитна криза, която започна през 2008 година.

Структурни реформи

Избраният президент превърна основния ремонт на сложната бразилска данъчна система в свой главен приоритет и е възможно да прокара поредица от микроикономически реформи с цел да се подобри инвестиционният климат. Нейните предложения включват данъчни отстъпки за капиталовите инвестиции и заплатите, както и хармонизиране на данъчните равнища в отделните щати. Тя планира да създаде фонд за компенсиране на недостига на средства, който изпитват някои щати - пречка, която спъна опитите за реформи на Лула.

Русеф се обявява за реформиране “на парче” на скъпо струващата пенсионна система, което ще събере повече средства за финансиране на нарастващия дефицит на системата за социална сигурност, включително за промяна на някои пенсионни правила. Тя отхвърля предложенията на профсъюзите да се намали работната седмица от 44 на 40 часа, но едновременно с това изключва възможността за орязване на щедрите работнически бонуси, които, оплакват се бизнес лидери, подкопават конкурентоспособността на бразилската икономика, като правят наемането и уволняването на работници скъпо удоволствие.

Валутната политика

Русеф казва, че докато дълговото бреме на Бразилия не бъде облекчено значително, централната банка ще трябва да се съсредоточи изключително върху инфлацията, а не по-общо върху икономиката, включително върху съкращаването на безработицата. Тя твърди, че иска да понижи лихвените проценти, които са сред най-високите в света и са основен фактор за поддържането на силните позиции на националната валута. Не се очаква обаче Русеф да подложи централната банка на натиск да прибегне към такава мярка. Тя изключва възможността да бъдат определени конкретни цели за обменния курс на реала, който се търгува на близо двугодишен максимум и вреди на бразилските износители.

Петролната индустрия

Русеф подкрепя напълно политиката на Лула за затягане на правителствения контрол върху новооткритите в страната огромни петролни залежи и помогна за подготвянето на съответния законопроект. Пакетът от мерки включва учредяване на нова държавна петролна компания за управление на находищата, изискване държавната компания Petrobras да стопанисва всяко петролно поле и създаване на нов фонд за инвестиране на приходите от “черното злато” в образованието, здравеопазването и други проекти в областта на развитието.

Външната политика

Русеф се обявява за приемственост на целите на външната политика на Лула, включително регионална интеграция в Латинска Америка и по-голяма тежест на развиващите се държави в Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).
Тя предлага създаването на съвместна енергийна компания с Боливия. Заради приоритета й върху вътрешните въпроси и нейната по-слабата международна известност обаче, е по-малко вероятно Русеф да продължи дипломацията на Лула, която привлича вниманието.

По БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) чичата
    що ли ройтер се сили да дава съвети на 6-тата в света цветуща икономика в






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com