Пламна ли нова Руско-японска война за Курилските острови?

в. Крисчън сайънс монитор

Курилският остров Кунашир. Снимка: Дмитрий Медведев

Президентът Медведев удари голям дипломатически шамар на Япония, с която Русия все още официално е в състояние на война. Той нервира Япония, като в понеделник посети спорните Южни Курили – четири малки късчета земя, превзети от Червената армия през 1945, които Япония смята за свои и ги нарича Северни територии.

В понеделник пред парламента в Токио японският премиер Наото Кан окачестви като „крайно прискърбно“ решението на Медведев да стане първият съветски или руски лидер, стъпил на тази японска земя. Външният министър Сейджи Маехара заяви, че визитата „наранява нашите национални чувства“ и повика руския посланик в Токио, за да му връчи протестна нота.

Руският външен министър Сергей Лавров отвърна на удара, като каза пред журналисти, че японската реакция на визитата на Медведев е „неприемлива“ и добави, че „руският президент е посетил руска земя“. „Това е изцяло вътрешен въпрос“, подчерта Лавров.

Москва настоява, че четирите малки вулканични островчета до самият северен връх на Хокайдо са руска територия, което се потвърждава от военните споразумения между съюзниците в Ялта и Потсдам. Но Токио твърди, че за разлика от други прехвърляния на територии след Втората световна война, въпросът с Курилските острови остава неизяснен и е обект на по-нататъшни преговори.

Повечето експерти казват, че статутът на Курилските острови е единствената причина, поради която Япония и Русия не могат да подпишат официален мирен договор повече от 65 години след края на войната и че няма по-сигурен начин за поддържане на огъня на националните страсти в двете страни от повдигането на този въпрос.

Така че защо Медведев на връщане от официално посещение във Виетнам се отклони на няколко хиляди мили от пътя си, за да прекара една сутрин на една гола скала, наричана от руснаците Кунашир – острова, който е най-близко до Япония от четирите спорни?

„Медведев иска да покаже на хората в Сибир и Далечния изток, че полага грижи за тях и иска да развие тези земи“, казва Евгений Бажаров, заместник-ректор на МГИМО – дипломатическата академия към руското външно министерство. „Но това е и сигнал към японците, че това е наша земя и че ако те искат да обсъждат това, трябва да седнат на масата и да преговарят с нас“, казва той. „Не е имало преговори. Японците се държат така, сякаш те са победители във Втората световна война, но това не е правилният подход.“

Този епизод може да помрачи руско-японските отношения, докато Медведев се готви да пътува за Йокохама за две седмици за срещата на върха на организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, на която Русия се надява да издейства по-голяма роля за себе си.

Четирите острова с население около 18 хиляди души от войната насам се намират в затънтено кътче на най-отдалечената част на Русия, известно само заради нейните дипломатически претенции. Но те осигуряват на Русия достъп до ценни риболовни райони, имат значителни запаси от минерални суровини и могат да станат център на големи нови находища на петрол и газ. „Искаме хората да останат тук“, каза Медведев на островитяните. „Развитието е важно. Ние определено ще инвестираме пари тук.“

СССР, който понесе главната тежест от боевете с нацистка Германия, навлезе в тихоокеанския боен театър едва на 8 август 1945 г., два дни след като САЩ пуснаха атомната бомба над Хирошима и почти две седмици преди капитулацията на Япония.
Но съветските войски бързо завзеха територии, вкл. остров Сахалин и Курилските острови, които смятаха, че са им обещани от военновременните договори.

„Имаше доста териториални промени след Втората световна война, в Европа и в Азия“, казва Фьодор Лукянов, редактор на излизащото в Москва списание „Русия в глобалната политика“. „Кутията на Пандора не бива да бъде отваряна. [Връщането на Курилските острови на Япония] ще се възприеме като прецедент“ от други страни, чиито граници също са били променени, казва той.

Но Съветският съюз изглежда е признавал, че Курилите са изключение от договореностите и през 1956 г. се съгласява да върне на Япония два острова – Шикотан и Хабомай – по време на мирни преговори, които така и не приключват.
Руски експерти казват, че това споразумение все още теоретично стои на масата за преговори. „Казвали сме много пъти, че сме готови да върнем тези два острова в замяна на нормализиране на отношенията“, казва Бажанов. „Но това съвсем не е спешен въпрос за нас. Ние владеем тези острови и сме напълно законно там.“

Въпреки че отношенията между Русия и Япония са общо взето сърдечни, независимо от формалното състояние на война, експерти смятат, че голямото икономическо сътрудничество вероятно ще трябва да почака до разрешаването на териториалните им спорове. „Япония е специална страна“, казва Лукянов. „Те не могат да правят бизнес отделно от политиката. Така че няма да сме свидетели на масирани икономически инвестиции, докато този въпрос не бъде решен.“

Но проучванията показват, че идеята за териториални отстъпки е крайно непопулярна сред руската общественост и днес лидерите в Кремъл може би няма да могат да осъществят идеята от съветско време да върнат два от оспорваните острови. „Единственият голям проблем, който разделя Русия и Япония днес, са тези четири микроскопични острова“, казва Бажанов. „Но винаги е било по-лесно да се говори за компромиси, отколкото те да бъдат направени.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.