Умберто Еко вбеси Ватикана с новия си роман

Умберто Еко. Снимка: личен сайт

Официалният вестник на Ватикана „Осерваторе романо“ окачестви като антисемитски и неморален новия роман на Умберто Еко „Пражкото гробище“. Автор на унищожителната рецензия е Лучета Скарафия, която преподава съвременна история в Римския университет „Сапиенца“ и е смятана за водещо перо във ватиканския всекидневник. Романът на Еко (UmbertoEco.com) е от два дни в продажба и прогнозите са, че ще се превърне в бестселър.

Главният герой, нотариусът Симонини, фабрикува фалшиви досиета през XIX век, произвежда, купува и продава компромати на тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Той е убеден антисемит, разбрал, че на мнозина им е изгодно да обявят за враг някой евреин и да му припишат всевъзможни грехове. Накрая Умберто Еко го превръща в автор на популярните псевдодокументи „Протоколи на мъдреците от Сион„.

Симонини е професионален фалшификатор с ясни виждания. Отлично схваща, че дезинформацията, за да бъде достоверна, трябва да съдържа добре известна и ловко рециклирана информация, да се свежда до малко, но ясни концепции, да предлага потресаващи сценарии, които обаче са в тон с обществените предразсъдъци. Симонини е измислен герой, но останалите действащи лица в романа са исторически фигури, описани въз основа на тяхното трайно наследство.

„Да се разобличава антисемитизма, като се приема ролята на антисемити, не допринася за разкриване на техния истински лик, а единствено предизвиква растящо отвращение от повествованието. За Еко сигурно ще прозвучи като банална констатация, но прочитането на романа навежда на мисълта, че когато се призовава злото – поне в популярното повествование, на което авторът подражава – трябва веднага редом да се постави доброто, което се бори със злото. В противен случай се затъва в калта, от която трудно се излиза.

Неговото пресъздаване на злото, без заклеймяване и без положителни герои, с които да се идентифицираме, се превръща в изява на аморален воайоризъм, който може да те погълне като блатна тиня“, изтъква „Осерваторе романо“. Специалисти обаче са на мнение, че критиката на Ватикана може да се окаже добра реклама, и припомнят атаката на църквата срещу романа „Шифърът на Леонардо“, която превърна неизвестния Дан Браун в автор на бестселъри.

Новият роман на Еко „Пражкото гробище“

Италианското издателство „Бомпиани“ публикува 500-страничния роман с начален тираж 200 000 екземпляра. Подробностите около сюжета и даже самата корица бяха държани в тайна, а Умберто Еко мълчеше за романа си. Все пак стана ясно, че действието на романа се развива в Париж през март 1897 г., а главният герой, капитан Симонини е авантюрист и мошеник, който работи за тайните служби на половин Европа. Но също така умело заплита заговори и организра покушения. „Исках да създам най-циничната и неприятна фигура в световната литература“, каза Умберто Еко.

Писателят твърди, че „персонажите не са измислени. Всички те са съществували действително, освен главния герой, включително и неговия дядо, автора на загадъчното послание абат Банюел, породил съвременния антисемитизъм“. Темата за юдеите и антисемитите е ключова за романа, а пражкото гробище е мястото, където е погребан създателят на митичния Голем, равинът Бен Бецалел. „Протоколите на сионските мъдреци“ заемат особено място в романа.

Умберто Еко твърди, че романът му препраща към романите с продължение, които са били особено популярни от средата на ХІХ до средата на ХХ век (именно под такава форма са публикувани, например, повечето от романите на Александър Дюма). Според него „XIX век се оказа богат на събития, които по един или друг начин са чудовищни и загадъчни – така и остава нерешена загадката около смъртта на италианския писател и публицист Иполито Ниево, както и създаването на „Протоколите на сионските мъдреци“, които вдъхновиха Хитлер за унищожаване на евреите, делото „Драйфус“, неясни са безкрайните интриги, които заплитаха тайните служби в различни страни, езуитските заговори, все събития, които са достойни за описване в роман с продължение, макар за тях да не съществуват документи в архивите“.

Умберто Еко казва, че в романа му има „фалшификациии и заговори, ефектни поврати, пълни с трупове подземия, кораби, политащи във въздуха, сатанистки-истерички…“ Той ще се чете с удоволствие „от всеки, който даже и не подозира, че всичко описано в него съществува, не е запознат с литературта на ХІХ век и по тази прчина се отнася сериозно към всичко, което пише някой си Дан Браун“. Идеалният читател ще види в романа „това, което вече знае, или пък подозира, че става дума за реални събития“…

Това е шестият роман на големия семиотик и философ, като най-знаменитата му творба – „Името на розата“ бе публикувана през 1980 г.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.