Републиканците спечелиха, Обама още не е загубил

Бартош Венглажик

Барак Обама в кабинета си. Снимка: Белия дом

Има една стара приказка в американската, и не само в американската политика, която гласи, че политиката винаги е локална. Изборите във вторник в САЩ бяха пълно отрицание на тази теза.

Републиканците успяха да убедят избирателите, че в тези избори се дава оценка на първите две години от президентството на Барак Обама. И постигнаха целта си – гласуването бе де факто референдум за тези две години на Обама. За президента референдумът завърши много зле. За избирателите бяха важни само две теми – задържащата се на високо равнище (като за Америка) безработица (все още около 10 процента) и реформата на здравната система.

В тази година на избори за 62 на сто от избирателите икономиката бе номер едно, две и три. Нямаше значение нито войната в Афганистан, нито идеологическите спорове, например за абортите или за смъртното наказание. Прокарването на здравната реформа през силно разединения по този въпрос Конгрес бе според мен исторически успех на Обама. Благодарение на президента 40 милиона американци, които досега не са имали никакви осигуровки, ще получат достъп до здравеопазване.

Ураганната критика на опозицията и слабият отговор на Демократическата партия станаха причина обаче около 50 на сто от американците да смятат, че тази реформа не е добра идея. Сара Пейлин, водачката на радикално-консервативното движение в рамките на Републиканската партия, известно като Чаеното парти, успя дори да внуши на някои избиратели безумната глупост, че при реформата правителството щяло да убива по-възрастните хора, чиито осигуровки ще струват прекалено скъпо.

Дейците на Чаеното парти охотно подклаждаха конспиративните теории, че Обама не бил роден в САЩ и значи няма право да се кандидатира за президент, следователно, не е законен държавен глава. Обвиняваха го, че увеличава бюрокрацията, макар че по времето на Джордж Буш бюрокрацията се разрастваше много по-бързо.

Част от гласовете обаче демократите изгубиха по своя вина. Първо, защото по време на президентската си кампания през 2008 г. Обама породи прекалено големи надежди. От него очакваха чудо, а той не можеше да извърши чудо. За това разочарование плати и той, и неговата партия.

Разочарованието бе чувството, което доминираше в настроенията на избирателите във вторник. На този ден половината от младите хора, които отидоха до урните през 2008 г., не гласуваха. А по-голямата част от тях подкрепиха преди две години Обама и демократите. От управляващата партия се отвърнаха и независимите избиратели, тоест тези, които в социологическите допитвания не се определят нито като демократи, нито като републиканци.

В страна, в която избирателите, определящи се като републиканци, са почти толкова, колкото и демократите, именно независимите избиратели най-често решават изборите. Разочарованите независими тази година решиха, че управляващата партия не е отговорила на очакванията им.

И на последно място, и жените напуснаха демократите. Макар те да са 51 на сто от американското общество, цели 58 на сто от тях гласуват обикновено за демократите. Тази година обаче доста от тях не виждат подобряване на образователната система на децата си или са принудени да си търсят работа, за да помогнат на мъжете си, които печелят малко. И пак за това платиха управляващите.

Но нито републиканците имат повод да отварят шампанското, нито Барак Обама трябва да забрави за втори мандат. Републиканците, макар че удържаха най-големия от 1984 г. успех в избори за Камара на представителите, не получиха мнозинство в Сената. Няколко от новите им звезди, главно от Чаеното парти, пропаднаха. В Калифорния след дълги години изгубиха губернаторския пост, което няма да е без значение при президентските избори.

Републиканската партия спечели тези избори благодарение на популистки лозунги и грешките на демократите, но тя самата няма план как да изведе страната от кризата. Отгоре на това няма и Сенат, без който не може да се оказва прекалено голям натиск на президента. При това положение Обама има шанс за втори мандат, което в идентична ситуация доказа преди 16 години друг млад президент на демократите – Бил Клинтън – след като през 1994 г. демократите понесоха смазващо поражение в изборите за Конгрес.

Тогава Клинтън изправи партията, поставена на колене, започна да се бори за независимите избиратели и спечели втори мандат като кандидат от политическия център. Обама може да направи същото. Той дори вече знае кой ще поведе републиканците на президентските избори през 2012 г.

Не, това няма да е Сара Пейлин, от чието чудато поведение се бои дори ръководството на нейната партия. Новата звезда на републиканците е Марко Рубио, 39-годишният политик, избран за сенатор от Флорида. Този син на кубински емигранти (баща му работел в Маями като барман, майка му – като чистачка) и завършил политология и е бил блестящ студент (благодарение на отличните си оценки получава стипендия, без която родителите му нямаше да могат да покрият таксите за университетското му образование). Рубио говори свободно испански, а красивата му съпруга е от Колумбия.

Рубио е идеалният кандидат на републиканците за президент или вицепрезидент, стига само през следващите месеци да се прояви добре в Сената. Това, че такъв светкавичен скок от нов, неопитен сенатор, до президент в САЩ е възможен, вече го знаем – направи го между 2006 и 2008 г. младият син на имигрант от Африка Барак Обама.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.