Майкъл Бейджънт: Фундаменталистките религии са най-големият враг на човечеството

Майкъл Бейджънт. Снимка: личен сайт

Майкъл Бейджънт е сред авторите на „Светата кръв и Свещеният граал” (1982) и продължението й „Месианското наследство” (1986) заедно с Ричард Лий и Хенри Линкълн. „Светата кръв и Свещеният граал” се превръща в световен бестселър веднага след излизането си (до момента от нея са продадени над 2 милиона екземпляра) и вдъхновява Дан Браун да напише „Шифърът на Леонардо”.

В най-новата си книга Бейджънт разглежда мотивите и целите на трите най-разпространени монотеистични религии – християнството, мюсюлманството и юдеизма – и тяхната роля в предстоящия Армагедон. Според автора, сред привържениците на тези религии има крайни фундаменталисти, които правят всичко възможно да ускорят идването на Апокалипсиса, описан в свещените текстове. Това са световни лидери с голяма власт – политици, индустриалци и военни, които искат да владеят Йерусалим и оттам да управляват света, а политиката да е подчинена на религията. Предлагаме откъс от книгата на Майкъл Бейджънт  „Надпревара за Армагедон: трите велики религии и заговорът за края на света”, подготвена от ИК „Хермес“.

Надпреварата за Армагедон чертае пътя към самоунищожението

Майкъл Бейджънт

Армагедон! Великата битка срещу Антихриста, когато червената мъгла ще се спусне от висините като могъщ огнен вихър и ще обгърне всички живи същества в измамната си прегръдка, оставяйки бога на войната да сее смърт.

Според сложния и коварен текст на последната книга от Новия завет „Откровение на свети Йоан“, когато настъпи краят на света, ще бъде разгърнат свитък, запечатан със седем печата. При снемането на всеки печат нов ужас ще се стоварва върху човечеството. Най-напред ще се появи огромен змей, който впоследствие се отъждествява със Сатаната. После ще изникне чудовищен звяр със седем глави и с десет рога. Накрая на сцената ще излезе слугата на този звяр, един „лъжепророк“ (16:13) – Антихрист, който ще поведе интернационалната си сатанинска армия срещу силите на Господа. Всички тези сатанински войски ще се съберат „на място, наречено по еврейски „Армагедон“ (16:16).

Внезапно от небето ще слезе бял кон, язден от божествен воин, наречен Слово Божие (19:13), който според мнозина е Христос. Той ще поведе „небесните воинства“ (19:14) в мащабна и кръвопролитна битка, която ще се води на фона на катастрофални бедствия и земетресения. Тримата сатанински съюзници ще бъдат победени: звярът и лъжепророкът ще бъдат хвърлени живи в „огнено езеро със запален жупел”; всички техни последователи ще бъдат избити от божествения воин. Според „Откровение“ Бог няма да вземе пленници, с изключение – странно защо – на Сатаната, който ще бъде хвърлен в бездната. Спокойствието, което ще настъпи след този хаос, ще постави началото на хилядолетен мир.

Но след странен и необясним обрат в края на тези хиляда мирни години Сатаната ще бъде освободен за кратко от своя затвор. Този акт на милосърдие незабавно ще доведе до втора голяма война.

Бог, изглежда, възнамерява да погоди жесток номер на новите мирни жители на земята. Той сякаш си играе на котка и мишка със Сатаната, защото новосформираната сатанинска армия също бързо ще бъде сразена и от облаците ще се спусне нов бляскав Йерусалим, откъдето Исус ще царува вечно над света, в който вече няма да има смърт.

Аз лично винаги съм се чудел защо, ако Исус е предопределен да бъде победител, той и Бог трябва да си създават толкова неприятности. Струва ми се, че отлагайки неизбежното, те всъщност заговорничат със звяра, лъжепророка и Сатаната. Всичко това ми изглежда безсмислено, а страничните щети – прекалено големи.

Това обаче не изглежда безсмислено на приблизително 59% от американците, които според социолозите твърдят, че вярват в предстоящата битка при Армагедон. И те са само част от милионите християнски фундаменталисти по света, които хранят същата вяра. Всъщност фундаменталистките проповеди са формирали устоите на тази вяра в продължение на много години; в тях не се допуска и най-малко съмнение в буквалното тълкуване на „Откровение“. Джон Хеги, известен фундаменталистки проповедник и автор от Тексас, очевидно също няма никакви колебания в това отношение: „Армагедон е действителна битка и Антихристът е жив човек от плът и кръв.“

От подобни изявления става ясно, че проповeдите на фундаменталистите действат в услуга на страха – страха на хората от бъдещата голяма битка, страха, че няма да се окажат на страната на Исус и да се възползват от хилядолетния мирен живот.

Страхът е всичко за фундаменталистите и те се възползват от всяка възможност да го подклаждат и разпространяват. През януари 2007 година евангелисткият фундаменталист и бивш президентски съперник Пат Робъртсън каза на своята телевизионна публика, че милиони хора ще умрат през същата година при голяма терористична атака срещу Съединените щати. Той твърдеше, че Бог лично му е съобщил това, но добави, сякаш му бе хрумнало по-късно: „Не непременно ядрена, Бог не каза ядрена.“ Което, разбира се, е успокояващо.

Подобна нагласа не е много далече от тази на ислямските атентатори самоубийци, които са убедени, че след смъртта си ще отидат право в рая, за да се наслаждават на ласките на седемдесет и две девойки – ласки, които са пропуснали в живота поради ограничeнията на своята религия.

Според хилядите християнски фундаменталистки проповедници битката при Армагедон и Второто пришествие на Христос скоро ще настъпят. В действителност много от тях са убедени, че днешното американско военно присъствие в Близкия изток е свързано с този огнен край. В „Откровение“ Вавилон е източникът на злото и в края на краищата е разрушен; Вавилон естествено е Ирак, който понастоящем е сразен от войските на САЩ и техните съюзници. За християнските фундаменталисти връзката е очевидна.

Но те не са единствените, които вярват в последната битка. Мюсюлманите също с нарастваща настойчивост говорят за идването на техния месия – Махди, който с помощта на Исус ще се бие срещу демоничните сили на Даджал, ислямския Антихрист. Особено важно е убеждението на много мюсюлмани, че Махди ще управлява света от Йерусалим, който те смятат за свой. Мюсюлманите, които вярват в това, очакват последната битка да се случи много скоро и това влияе върху тяхната политика, а тя, на свой ред, оказва влияние върху живота на всички нас.

За разлика от тях еврейските фундаменталисти не смятат, че ще има битка, макар че трудно бихме могли да си представим как ще настъпи техният край на света без борба. Защото те вярват, че когато Месията дойде, ще възстанови Соломоновия храм – Първия храм, построен от израилтяните в Йерусалим, който е бил ограбен и разрушен от вавилонците през 586 г. пр.Хр. А с идването на Месията, според тях, Йерусалим ще бъде изцяло еврейски. На Храмовия хълм няма да има място за ислямски постройки, нито ще има място за ислямско население в Йерусалим, всъщност в целия Израел, който според описанията ще се простира до Западен Ирак.
Еврейските фундаменталисти мислят, че признаците за идването на Месията вече са налице и следователно всичко това ще се случи съвсем скоро. Двухилядолетното очакване вече е към своя край. Разбира се, има и такива, които искат да съкратят срока и да премахнат предварително джамиите от Храмовия хълм. Антиислямските убеждения на тези групировки са несломими и много опасни. Истинските им отношения с християнството са деликатни и доста близки, защото всички те зависят от постоянния приток от средства, които им предоставят християнските поддръжници, но напрежението тепърва ще се появи. Според тях не е необходимо да се правят компромиси и да се проявява толерантност – Бог е дал Израел на еврейския народ и това е всичко, което може да се каже по въпроса.

В същината си фундаментализмът представлява прогресия към все по-дълбока нетърпимост и невежество и ако не срещне съпротива, в крайна сметка ще постигне целите си. Съдейки по собствените им изявления, трябва да заключим, че фундаменталистките течения на всички вероизповедания са против свободната воля и динамиката на човешкия живот. Те изпълняват, колкото и да е парадоксално, мисията на Антихриста, от когото толкова се страхуват – опитват се да придадат на деформираните си представи за действителността благовиден облик, за да бъдат приети за истина.

Фундаменталистките религии са най-големият враг на човечеството. Звучи крайно, разбира се, но не разполагаме с никакво време и не виждам причина да не назовавам нещата със собствените им имена. Фактът, който всички трябва да приемем, е, че във фундаменталистките религии няма място за човешките слабости, за състрадание, прошка или творческа свобода на мисълта. Те се опитват да ни върнат във времето на невежеството, което вярваме, че сме оставили далече в миналото – времето, когато сляпата вяра е била смятана за по-важна от далновидното откритие, когато догматиката е била по-високо ценена от толерантността и лъжата е била по-важна от истината.

Ние просто не можем да позволим да настъпи подобно бъдеще; трябва да се противопоставим на това бъдеще с всички сили. Ако подобно на безбройните жертви на нацисткия холокост някога отново ни поканят да се качим във вагони за добитък, за да ни откарат до Обетованата земя, трябва да помним, че отговорът е категорично „Не!”. Никога повече!

Но трябва да действаме бързо, защото фундаменталистите са минали в настъпление и са заменили мирната и толерантна възвишеност с изопачената си представа за небесно царство, пълно с удобни седалки, откъдето онези, които са били „спасени“, могат да ядат пуканки и да гледат касапницата на земята. Всичко това напомня болна фантазия, основаваща се на неясния спомен за римска арена – толкова много кръв и толкова малко милосърдие има в това послание.

Християнският фундаменталистки проповедник Джон Хеги отново не се церемони по този въпрос:

Първия път, когато дойде на земята, Исус беше Агнец Божи, отведен мълчаливо на заколение. Следващия път, когато дойде, той ще бъде Юдейският лъв, който ще стъпче враговете си и кръвта им ще опръска одеждите му.

Добиваме впечатлението, че подобно на онези, които някога са изпълвали римския Колизей, за да наблюдават смъртта на християните и на евреите, хвърляни на дивите животни, Хеги гори от нетърпение да заеме мястото си, преди касапницата да започне. Възгледите му доста напомнят тези на ислямските фундаменталистки интерпретатори, за които Исус, естествено, е ислямски пророк. В писанията си от 1987 година египетският автор Саид Аюб заявява:

Всички книги ще бъдат изгорени в края на пътя. Онези, които са си служели с измама, шпиониране и лицемерие, ще бъдат изгорени под краката на Божия пророк Исус и армията на исляма… [евреи и християни]… ще бъдат стъпкани след разсъмване“

Имаме всички основания да бъдем дълбоко обезпокоени за всички онези хора, както, впрочем, и за тези, които четат и вярват на техните думи. Никога не бива да ги оставяме да припарят до управленските места, иначе някоя сутрин ще се събудим в свят, където лудостта се нарича здрав разум, а здравият разум се счита за ерес и трябва безмилостно да се унищожи. Но, за наш ужас, виждаме, че светът върви тъкмо натам.

Апокалиптичната визия за близкоизточните събития, която имат последните американски администрации, и очевидно президентът Джордж У. Буш, всъщност се проявява още при президента Роналд Рейгън в началото на 80-те години на ХХ век. През 1981 година той разкрива убеждението си, че „всички признаци за битката за Армагедон и Второто пришествие на Христос са налице“. По-късно се връща към темата, като заявява: „Обърнах се към древните пророци от Стария завет и знаменията, предсказващи Армагедон, и се запитах дали… дали не сме ние поколението, което ще види какво ще се случи“.

Две десетилетия по-късно на президента Буш му стигат съветите от Бог. През 2003 година той обяснява на палестинския министър-председател „Бог ми каза да нанеса удар на Ал Кайда и аз го направих, после той ми нареди да нападна Садам.“
Той сякаш говори като Моисей или Исус Навин; може би наистина вярва, че ни води към Обетованата земя.

***

Може да се смеем на този опростенчески мироглед на фундаменталистите и може да приемем – като много коментатори – циничното гледище, че те нямат нищо общо с научната и със светската основа на съвременната западна култура, която като цяло е по-скоро продукт на Ренесанса и на Просвещението, отколкото на догматичното християнство от Средновековието. Но не можем толкова лесно да ги пренебрегнем, защото фундаменталистите от всички религии определят до голяма степен световния политически дневен ред. А това рефлектира върху всички нас. Фундаменталистите от всички религии са войнствени; те желаят смъртта на своите противници и претендират за божествено наказание за този хаос. Старият завет, считан за свещен не само от юдаизма и от християнството, но и от исляма, е пълен с планини от трупове. Щом някога Божията воля е била такава, защо да не е и сега? – разсъждават те.

След като подобни възгледи и деформирани полуистини нахлуват в нашия свят и изискват нашата вяра, можем само да вървим напред, противопоставяйки се на онези, които ни призовават да следваме техните убеждения и да вярваме безпрекословно, без да задаваме въпроси. Само като продължаваме да търсим, да питаме и да искаме отговори, ще намерим изход от лабиринта от огледала, които са поставили пред нас – лабиринт от огледала, в които се отразява Йерусалим като столица на един нов и изключителен свят, копнеещ за хиляда години приятно безделие.

Тъжното е, че Йерусалим е виждал всичко това и преди. Историята е доказала колко лесно можеш да провъзгласиш мира над безмълвни планини от трупове.
И въпреки това Йерусалим заема централно място в тази история. Той е град, към който имат претенции три големи религии и съществува в условията на сложен и нестабилен политически компромис.

Именно затова Йерусалим е мястото, откъдето ще започнем нашето пътешествие в света на фундаменталисткото мислене. Но преди да го направим, трябва да ви предупредя: в това пътуване често ще се натъкваме на необичайни неща. Навсякъде ще срещаме радикални личности и програми, в чиято напълно реална заплаха първоначално може да се усъмните поради очевидната им нелепост или заради тяхната привлекателност. Навярно ще бъдете смаяни от някои почти невероятни връзки и съюзи. Но трябва да бъдете бдителни, ако искате да проследите развитието на тази лудост от корените й до днес.

Всъщност сега за всички ни е най-добре да гребнем шепа от пръст от земята, върху която стоим, и да я оставим да изтече между пръстите ни. Нужно е да помним откъде сме произлезли, иначе рискуваме да се изгубим в лабиринта на екстремистката реторика, която използват, за да ни объркат. Сега трябва да потегляме – няма за кога да отлагаме и да гледаме света през розови очила; време е да се опитаме да прозрем нечии реални замисли и планове.

Виж още за книгата

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.