Присъдата на Ходорковски и моралното поражение на Путин

в. Новая газета

Михаил Ходорковски. Снимка: новоскоп

В заключителното си слово пред съда на 2 октомври 2010 г. подсъдимият Ходорковски произнесе собствената си присъда. И тя обезсмисли онази, която съдията Данилкин ще започне да чете на 15 декември. Защото всички знаят, че предстоящата присъда ще бъде постановена не от съдията Данилкин, а от г-н Путин. Че тази присъда няма да има нищо общо с процеса в Хамовническия районен съд. И че тази присъда ще бъде обвинителна.

Затова Михаил Ходорковски предварително посочи като място на действието съвсем различна сцена. „Всички разбират, че присъдата по това дело (…) ще стане част от историята на Русия“, каза в словото си той.

И наистина, днес е напълно очевидно, че първият процес по делото на Ходорковски бележи прелом в историята на Русия от миналото десетилетие, определя за дълги години вектора, по който ще се развива страната, и рамките, ограничаващи това развитие. Което ни кара да се вгледаме във втория процес и да се запитаме този път за неговото значение в руската история.

Първият процес безспорно не бе нито справедлив, нито правов. От правна гледна точка, основен негов недостатък бе избирателното прилагане на закона. А от гледище на справедливостта, основен недостатък бе фактът, че избирателното прилагане на закона имаше важна и скрита цел: президентът Путин се стремеше да започне преразпределяне на най-доходните активи в полза на близки, предани лично нему хора и структури.

Същевременно предишният процес имаше и конкретен политически смисъл: според замисъла на Путин, той трябваше да стане Аустерлиц за олигархическата фронда от края на 90-те, да установи ново съотношение на силите между държавата и едрия бизнес. В известен смисъл на Ходорковски му се наложи да лежи заради всички олигарси от 90-те; в това имаше елемент на изкупителна жертва.

Характерът и съдържанието на онзи процес предопределиха дългосрочните му последици. Той не доведе до победа над олигархията; олигархията бе само вградена в държавната бюрокрация, а самата бюрокрация започна да се превръща в олигархия.

Независимо от многократните уверения, че делото на Ходорковски било изключителен случай, първият процес всъщност наложи общ модел на взаимоотношения, поддържани от държавата и с бизнеса, и с обществото. Многократно тиражиран, той стана образец на механизъм за заложничество и рекет, прилагани спрямо бизнеса от силовата бюрокрация. В обществено-политическата сфера той предопредели избора в полза на авторитаризма: за онези, които преразпределят активи по силов път, рискът да изгубят властта става неприемлив. Присъдата от първия процес осъди Русия да се движи по корупционно-авторитарна траектория.

Как изглежда вторият процес на този фон? Какъв е политическият му смисъл, в какво намери израз неговият характер и какви ще са последиците от него?
Първото и основното, което пролича веднага: по време на втория процес никой изобщо не си постави за цел да представи нещата в правдоподобна форма. Обвинението на практика не криеше, че разглежда процеса като формален ритуал. Прокурорите не положиха старания да бъдат убедителни и компенсираха липсата на аргументи с агресивно поведение.

В обвинителното заключение прокурорът, сякаш погрешка, четеше откъси от подготвения вече проект за съдебно решение. Дали това бе груба подигравка или пък с фино остроумие бе осмян съдебният „спектакъл“? Атмосферата на профанация, в която премина вторият процес, пълното презрение към правото и здравия разум сочат важна политическа промяна: поръчителите на втория процес няма нужда да убеждават някого в нещо, те се чувстват абсолютни господари на положението.

Авторитаризмът от средата на 2000-те търсеше начин да се утвърди чрез първия процес срещу Ходорковски. Съответно имаше нужда от масова подкрепа, която фактически да легитимира действията му. Първият процес бе представен като борба срещу опита на едрия капитал да подчини държавата на своите интереси. Личните интереси на авторитарния лидер, желанието му да заздрави своята власт бяха поднесени в амбалажа на обществената полза, като някаква мисия, която да оправдае укрепването на личната власт.

Какъв политически подтекст можем да открием във втория процес? Каква бе целта му – лично отмъщение на Путин или страх пред евентуалния политически успех на Ходорковски, ако бъде освободен, или пък нуждата да бъде решен „проблемът 2012 г.“, сиреч днешният премиер да се върне в президентското кресло? В нито една от тези мотивировки не откриваме никакъв признак на обществена полза; макар и фиктивно, макар и що-годе правдоподобно обяснение защо е необходим вторият процес – не лично на Путин и обкръжението му, а на държавата, обществото и страната.

Ако съдим по специфичните особености на втория процес, задава се нов стадий от еволюцията на авторитарния режим; ще е уместно май да го наречем със старинното му име – тирания. За разлика от първата фаза, в която авторитаризмът прибягва към ограничено, избирателно насилие, търсейки подкрепа и съчувствие от населението, тиранията смята употребата на сила за свое неотменимо право. Съответно не само губи чувство за мярка в силовите действия – губи също желанието и възможността да мобилизира обществената подкрепа за своето „право да прилага сила“. Тиранията е самодостатъчна. Тъкмо това обаче я лишава от легитимност в очите на обществото.

Вторият процес срещу Ходорковски не може да бъде обяснен с никакви съображения за обществена полза, което според нас ще доведе до редица последици. Първо, резултатът от процеса ще означава неминуемо морално поражение за Владимир Путин и силовата олигархия. Тази загуба обаче ще провокира победените победители отново да прибегнат към демонстративна употреба на сила. За да разкарат „горчилката“ и да покажат, че „правото за употреба на сила“ остава в техни ръце. Обществото и елитите обаче ще сметнат новия им опит за още по-малко легитимен.

Какво пък, ако събитията се развият по този сценарий, историята закономерно ще ни погоди твърде остроумен номер: първият процес постави Владимир Путин над закона и му даде почти неограничена власт; вторият пък ще направи тази власт фактически нелегитимна. Това няма да стане веднага, нито изведнъж, но щом се озърнем после, ясно ще видим точката на прелома. Също тъй ясно, както я виждаме сега, хвърляйки поглед назад към 2000-те.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.