Америка между инфлацията и дефлацията

в. Трибюн

Съединените щати страдат от анемичен растеж, който се изразява в запазване на високо равнище на безработицата. Планът за стимулиране, обявен от президента Барак Обама още с влизането му в Белия дом, очевидно се провали. Единственият му осезаем резултат е забавянето на растежа и силно утежняване на федералния дълг. При тези условия какво още може да направи Вашингтон?

След като съживяването чрез разходи достигна пределите си, американската администрация изглежда може да се уповава единствено на централната си банка – Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР), което противно на Европейската централна банка няма задачата да контролира инфлацията. То трябва да облагодетелства растежа. По традиция при деблокирането на икономическата машина прилаганите от УФР механизми са в посока на паричната маса. И тъкмо защото не направи това през 30-те години на миналия век, Америка изпадна в Голямата депресия.

Сегашният централен банкер на САЩ Бен Бърнанке, който е особено добре запознат със събитията от този период, още от самото начало на сегашната криза инжектира гигантски капитали в банковата система. Освен това американската парична маса (според различните определения) бързо нарастваше, поне до лятото на 2009 година.

Оттогава тя е в стагнация и то въпреки значителните изкупувания на държавни облигации от УФР. Изкупувания, чийто ефект е само раздуването на и без това прекомерните резерви на банките до равнища, които не са достигани досега, и предоставянето на предприятията на безполезни за тях количества свежи пари. Така паричната маса не нараства, защото търсенето на пари (или кредити) е парализирано.

Причините за тази икономическа апатия се коренят в несигурността, определяща политиката на президента Обама. Тъй като предизборната кампания за частична подмяна на депутатите в Камарата на представителите забави гласуването на бюджета за 2011 година, американците не са наясно какви ще бъдат ставките за данъците, които ще трябва да плащат идната година. Срокът на данъчните намаления, които бяха гласувани преди шест години при управлението на тогавашния президент Джордж Буш, изтичат в края на 2010 година и се очертават три вероятни сценария.

Предпочитаният, без съмнение, за президента Обама би бил да се удължи срокът на намаленията за подоходния данък, без тази мярка да засяга двойките, които печелят на 200 000 долара годишно. По този начин „богатите“ биха плащали за прахосничеството на средства на демократите във властта. Само че, тъй като много малки американски компании имат прозрачна данъчна практика, увеличенията на данъците биха натежали силно върху тях, а следователно върху растежа.

Вторият сценарий е всички данъчни намаления от времето на президента Буш да бъдат премахнати. Имайки предвид повишените вноски, влезли в сила чрез реформата в здравеопазването, този сценарий би наложил на Америка най-голямото увеличение на задължителните удръжки в нейната история. Икономическите последици от това биха били драматични.

Най-сетне, третият сценарий би бил запазването на намаленията от ерата на Буш. Благоприятен за растежа, този сценарий би спрял намаляването на бюджетния дефицит. И би разгневил, без съмнение, лявото крило на Демократическата партия.

В очакване на вота на бюджета данъчната несигурност води до изчаквателна позиция сред физическите лица, които се колебаят дали да потребяват, а освен това кара частния бизнес също да премисля преди да вземе решение да инвестира. УФР пък, обявявайки нова програма за изкупуване на държавни облигации, обърква още повече американците.

На практика тази програма натоварва допълнително баланса му, който и без това вече е ненормално голям, без обществеността да е наясно как централната банка планира един ден да върне нормалния му размер, когато, при възобновен растеж, парите ще потекат отново. Когато настъпи този ден, разрастването на американската парична маса няма да може да бъде овладяно и ще настъпи неконтролируема инфлация.

Междувременно от какво трябва да се страхуваме повече: от дефлацията, срещу която УФР твърди че се бори, или от инфлацията, която се очертава на хоризонта?

По БТА

*Авторът е известен професор в Ecole superieure des sciences economiques et commerciales (Висше училище по икономически и търговски науки) 

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.