www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 16 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Комедията Берлускони продължава твърде дълго

11 Ноември 2010

 

Фотошарж на Силвио Берлускони. Снимка: Рикардо Рацино

Мина още една седмица, появиха се и нови прогнози, че премиерът Силвио Берлускони, 74-ят премиер на Италия, може да си отиде. Той бе избран за пръв път преди 16 години и е известен с това, че е лукав, но на пръв поглед приятен противник. Избухна и нов секс скандал, бившите му съюзници започнаха все по яростно да мърморят срещу него, появиха се и твърдения за предсрочни избори.

Обвиниха Берлускони и в злоупотреба с власт, тъй като се бил обадил в полицията, за да освободят непълнолетно момиче, заподозряно в кражба . . . Но всичко това може да се окаже недостатъчно, за да бъде принудена старата лисица под натиск да подаде оставка. Но във въздуха в Италия вече определено витае ясното усещане, че една епоха вече върви към своя край.

Защитниците на г-н Берлускони обвиняват за проблемите на техния човек вестниците, магистратите, чужденците и неговия архи-противник (и доскорошен съюзник) Джанфранко Фини. Прокурорът на Милано реши, че полицията е спазвала точно процедурите, за да реши да освободи момичето. Но никой не може да прикрие истината, че одобрението за Берлускони от страна на гласоподавателите падна до ново рекордно ниско равнище или че Фини контролира достатъчно гласове в долната камара на парламента, за да свали правителството. Дори някои от лагера на премиера започват да се чудят дали той не се е превърнал в толкова голям политически пасив, че най-добре би било да си отиде.

Странното е, че сред отдавнашните критици на Берлускони има и такива, които се страхуват, че оставката му под натиск ще се окаже неправилен ход. Те подкрепят становището, което самият той изрази неотдавна, че в период на трескави фондови пазари и опънати икономически нерви Италия “сериозно ще пострада”, ако го принудят да подаде оставка, тъй като с това ще бъде поставено началото на нов период на нестабилност. Същите тези критици твърдят, че благодарение на уменията на финансовия министър Джулио Тремонти Италия успя да остане встрани от кредитните проблеми, погълнали други държави като Гърция, Португалия или Ирландия. Може би не му е сега времето да разклащаме лодката, твърдят те.

Това е изкусителен, но погрешен аргумент. Стабилност, която предполага оставането на г-н Берлускони на премиерския пост, е илюзорна. Всеки нов скандал нанася щети на авторитета му и го прави обект, а заедно с него и страната, на насмешки. След като Фини се готви да създаде нова партия, а Северната лига, която влиза в управляващата коалиция, се стреми към предсрочни избори, заплахата за разпадане на правителството се превърна в хронична.

Дълговите пазари не се интересуват от Италия в момента, тъй като тя се отърва от “спуканите мехури” на банките и търговията с поземлени имоти, които се изпопукаха почти навсякъде другаде. Но в дългосрочна перспектива огромният държавен дълг на Италия, товарът на пенсиите и здравните осигуровки, проявил се заради застаряването на населението, и продължаващата загуба на конкурентоспособност са много по сериозни причини за тревога от гръмването на някоя и друга банка.

Всъщност онова, което предлага Берлускони, не е стабилност, а стагнация. Вместо ловко да преведе Италия покрай множеството опасности, пред които страната е изправена, неговото правителство е практически напълно парализирано.

Юридическите и други грижи на Берлускони отвличат и него, и министрите му от трудните реформи, които са нужни, за да се възстанови икономиката в дългосрочна перспектива. Дори първият триумф на сегашното правителство, за което толкова се тръбеше веднага след като то бе сформирано през 2008 г. - очистването на боклука във и около Неапол, се оказа ефимерно: улиците там отново са пълни със смърдящи купчини.

Мнозина италианци досега не искаха да повярват, че промяната може да дойде само с човек “отвън”. Затова сега те нямат нищо: само един застаряващ Лотарио (съблазнител - б.р.), който пази със зъби и нокти властта си. Радикалните реформи изискват нов лидер, независимо дали той ще дойде отляво, отдясно или от центъра, да се отърве от заложените в сегашното статукво интереси и да пристъпи към реформи.

В края на операта “Палячо” на Леонкавало клоунът Калио пристъпва напред, след като е забил ножа си в Силвио, за да каже на публиката че “комедията свърши”. Дойде време да се спусне завесата на трагикомичното управление на съвременния Силвио.

По БТА




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com