Колко струва нобелистът Лю Сяобо на пазара на позора

в. Газета виборча

Лю Сяобо. Снимка: от тв екрана

Колко струва Лю Сяобо, един от най-важните дейци на демократичната опозиция в Китай? Труден въпрос. Зависи за кого.

За властите в Пекин Лю струва (засега) 11 години затвор. Норвежката цена я определи Комитетът за нобеловата награда за мир – удостои Лю за неговата смелост в борбата за правата на китайските граждани с един милион долара.

Франция е друга опера. За Париж Лю струва около 20 милиарда долара, каквато е стойността на поръчките, които успя да получи Никола Саркози по време на посещението на президента на Китай. Така на пазара на позора бе определена цената, която президентът постигна за мълчанието си по темата за съдбата на Лю. За да избегне деликатни въпроси, Париж се съгласи да бъде отменена пресконференцията и дори брифингът на двамата държавни глави.

Французите, толкова съобразителни и алчни, не дооцениха обаче цената, която китайците са склонни да платят, за да заличат името на Лю Сяобо от международната публична сфера. Защото Пекин би всички рекорди на дипломатическата гротеска. Чрез официални ноти, което е много остър жест в този елегантен свят, китайското посолство в Осло прикани другите дипломатически представителства да бойкотират връчването на Нобеловата награда за мир. Дали по този начин да бойкотират и краля на Норвегия, това не знам. Единственият плик с покана за церемонията, който се върна неотворен в Нобеловия комитет, бе от китайското посолство.

Въпросът, естествено, не се свежда до гротеската. Китай ни тревожи: той е голяма политическа сила, но преди всичко голяма финансова и икономическа сила, която не може да бъде подмината при подредбата на света. Демокрацията, впрочем, не може да бъде наложена никому, със сигурност не и на китайския гигант.

Какво остава? Да паднем на колене пред арогантната власт на комуноолигарсите? Да се червим от срам, както е редно да се черви (но не се изчерви) генералният секретар на ООН Бан Ки-му, понеже макар да не рискуваше нищо, защото не търгува с Пекин, изобщо не повдигна въпроса за Лю в разговора си с президента на Китай?

Има ли друг път? Има, ако щете – норвежкият. Не става дума за Лю и за неговата Нобеловата награда, става дума за достойнството на държавата. Правителството в Осло отхвърли например предложението Саудитска Арабия да финансира изграждането на голяма джамия в Норвегия, защото „би било парадоксално да се строи какъвто и да било храм с пари, идващи от страна, в която няма религиозна свобода“.

Разбира се, този път не е лек, той изисква въображение, време и смелост. Трябва да се помага по всякакъв начин – и особено с всички средства, каквито дава интернет, който е по-силен от всяка диктатура – трябва да се помага на тези, които с цената на собственото си добруване като Лю, като хората от някогашната истинска „Солидарност“, убеждават не само обществото, но и властите, че системата не може да просъществува, че истинският напредък е неразривно свързан с либерализацията, с гражданското общество и правовата държава.

Мечти? Не съм убеден. Не е ли показателно, че президентът Медведев, каквото и да мислим за хипотетичния риск на неговия спор с Путин, мечтае за руска Силициева долина, макар да знае, че това е невъзможно без дух на свобода? Спомня ли си някой, че радио „Свободна Европа“ и „Култура“*, които непрестанно говореха за всичко това, помогнаха на поляците да извършат меко кацане в демокрацията? Защо Китай да трябва вечно да живее в клещите на подивелия капитализъм и комунистическата диктатура?

Няма как да не се прави бизнес с Китай. Но задължително ли е той да се прави на колене?

По БТА

*„Култура“ – емиграционно полско месечно списание, излизало предимно в Париж от 1947 до 2000 г., превърнало се в културно-политически център за полската емиграция след Втората световна война и оказвало влияние в Народна република Полша. (бел. прев.)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.