Путин, умножен по нула

Ежедневний журнал

Путин и Медведев. Монтаж по картината на Иля Глазунов „Княз Олег и Игор“.

Когато Владимир Путин дойде на власт, някой отбеляза остроумно, че той е „умножил по нула“ всички.

И наистина, всички изчезнаха, стопиха се.

Да го кажем другояче – млъкнаха.

Учудващо е колко лесно се оказа интелигенцията да бъде натикана за пореден път обратно в кухнята, извинете, във Facebook, а бизнесмените да бъдат вкарани в яхъра под девиза „Работиш за нас – падат кинти, не работиш – идва докторът“.

Путин „спасяваше страната“. Как я спаси – може да се види сега.

Но главният номер, който вкара всички в яхъра, беше процесът срещу Ходорковски и Лебедев.

Когато подписвали пакта с Рибентроп, Сталин стоял малко по-далеч от масата и побутвал околните с думите: „Нали виждате, аз не искам, но той (Молотов) подписва. Какво мога да направя ?!..“ И се усмихвал под мустак, гледайки внимателно разтреперания си събеседник.

Путин не се подсмива по повод на Ходорковски. Той просто ясно заявява, че съдът ще реши всичко, че ръцете Ходорковски са до лактите в кръв и че той, Путин, не знае, че върви втори процес.

Лъжата по първите две точки е очевидна, а по третата имам такава забележка: пътувах с такси, заговорихме за Ходорковски, а шофьорът на таксито каза по този повод кратко и ясно: „Не знае? Длъжен е да знае… “

Справедливо.

Дали го иска или не Путин, но той действа с методите на Сталин – изрича лъжа, всеки го знае, но системата за контрол над националния идол е унищожена, така че лъжата минава. Той няма нужда да се притеснява дали е уместно да говори такива неща? Не нарушава ли някои закони? А поредният прокурор Лахтин се мъчи да измисли тази кръв.

Но времето и интернет изиграха жестока шега на Путин.

Всеки негов ход сега се вижда. Вижда се украинската му синина под окото, която „я няма“, вижда се безпомощното видео, където той е самотен в чужд апартамент или хотелска стая с телевизор с кинескоп „Рекорд“ и измъчено се усмихва и отговаря на въпросите на преброителя на населението, за да си мисли това население, че той така си живее, мизерно.

Кому е изгодна тази лъжа?

Учудващо е, но за Путин фалшификацията е неразделна част от неговата истина, от така нареченото благо за страната.

Фалшификатът – е благо!

Той си мисли, че така може.

Но в наше време така мислят само онези, които са изпаднали от него.

Но нека се върнем към арестантите.

Очевидно Путин смята, че на руския народ не му пука за Ходорковски и Лебедев, а жалкото хленчене на защитниците на човешките права и остатъците некупена интелигенция няма да се чува зад стените на Кремъл и бронята на лимузината му.

Той греши.

Седемте години в затвора на Ходорковски и Лебедев – са седем години каторга за националния лидер.

На всяка пресконференция – задължителен въпрос за затворниците и задължителна зла забележка в отговор, че съдът ще каже, че в ръцете на г-н Ходорковски са до лактите в кръв. Хуманитарните организации не се отказват, международните правозащитници не спят, лидерите на някои страни се интересуват.

Кой знае защо, Ходорковски и Лебедев са интересни за всички.

Всички питат защо те са в затвора?

Не е ли политически процесът?

Толкова му досадиха на Путин, че той, гарантът на Конституцията, временно министър-председател, дрънка глупости за кървави ръце, знаейки, че такива официални обвинения вобще няма, че утре ще му се присмиват и подиграват до дупка за тези думи. И от тези подигравки няма да може да се скрие в никаква лимузина.

Но прибягва до фалшификат, защото е огорчен и разстроен.

Него, горкия, го вкараха в капан.

Макар че той сам се набута в капана.

Сътрудникът на спецслужбите трябва да помни историята на своето ведомство.

Сахаров беше затворен в Горки, но неговото заточение всеки ден докарваше другарите от Политбюро до такова хълцане, че им изпадаха изкуствените ченета. И то без никакъв интернет.

Разбира се, Путин сега има много други по-важни проблеми. И главният е – страната се изплъзва от ръцете му.

Времето е неумолимо: дори ако той отново седне привично на престола през 2012 г. под ентусиазирания вой на купената интелигенция, платените драскачи и безразличното гласуване „за познатото“ на уморените граждани – това вече не е неговата страна.

Неговата страна свърши с края на царството на нефта и газа – единственото, което той смяташе за сила.

Но през последната година и половина стана ясно, че светът се е променил драстично, че прословутите иновации, за които премиерът говори леко иронично, са последният шанс за Русия да оцелее.

А временното управление на Медведев още повече открои това.

– Не ви е подходящ въздухът – отвръща нобеловият лауреат на предложението да дойде на работа в Сколково. Мисля, за Путин, който знае немски и английски език, този израз все пак е напълно неразбираем и предизвиква само раздразнение. Наистина, имаме си свой въздух, суверенен, пропит от манифеста на Михалков.

Напред към традициите, така да се каже …

И така, съдията Данилкин се оттегли, за да пише присъдата. Но той пише присъда не само за затворниците, но и за Путин, и другояче не може и да бъде.

Светът по някакъв странен начин е устроен така, че никой не може да победи никого окончателно.

Путин може да затвори Ходорковски и Лебедев, но не и да победи – мисля, че разликата в понятията е очевидна.

И каквото и да напише Данилкин в своята отчаяна присъда, като се поти от страх и отговорност, защото вписва в историята и себе си, нещастния, там между редовете ще се съдържа и присъдата за самия Путин: всеки техен ден в затвора ще продължава и мъките на Путин.

Същите въпроси на пресконференции, статии в западната преса и в неконтролираната тук, протестни митинги, тормоз в блоговете.

Но най-важното е проваленият триумф през 2012 г., след което международният и вътрешен натиск по повод на този антиправен процес само ще се засилва.

И още никой не знае до какво ще доведе това до началото на Олимпийските игри в Сочи. Всеки лидер си има свой Афганистан, дори и той да се нарича Ходорковски.

И всичко това докато страната се изплъзва от ръцете му и пропада надолу.

Владимир Путин умножи всичко по нула.

Всичко, с изключение на времето.

Сега настъпи моментът, когато времето умножава по нула самия Путин.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.