Рим. Ноември. Кавалиере, Генерала и Маестрото + фотогалерия

Продължение – виж Рим. Ноември. Вино на площада, фиатчета и „Веспа“ + фотогалерия с пишки

Снимка: Иван Бакалов

Народът на Рим е най-много в метрото. Римското метро има само 2 линии, за разлика от повечето европейски столици. Но влаковете са много начесто, отвътре са по-широки от софийските с поне половин метър, въпреки, че са на същия стандарт релси. По тихи са и много по-бързи. 15 спирки за 20-22 минути. Който иска, да засече в София – почти два пъти по-бавно е. Софийските мотрисите са и по-шумни, малко като правени с чук – руски са, но софиянци си ги харесват, не са виждали други. Усмихнатият кмет на София преди години купи 28 нови руски мотриси за 7 спирки на метро, въпреки че имаше 56 стари – от първите. И няма конкурс, няма това-онова. Усмихнат е той.
Хеле пък да сравняваме с метрото в Париж, където по някои линии имат не само влакове с железни колела, ами и с гуми до тях – съвсем безшумно се движат.

Римското метро не е най-чистото и приветливо в света. Софийските метростанции са по-просторни, защото са строени по стари съветски тоталитарни стандарти да бъдат и убежища при атомна война. В Рим не са били толкова предвидливи – има по-тесни пешеходни тунели и връзки между двата перона в двете посоки. Но метрото е с голям капацитет. Тълпи се стичат и изкачват по безкрайни стълбища и пътеки, на някои места тунелите са на дълбочина около 30 метра надолу. Ако някой помни филма на Фелини „Рим”, в един епизод машината, която копаеше метрото проби някаква стена и влезе в зала на древноримска постройка. Пред очите на работниците красиви стари стенописи избледняха и изчезнаха от нахлулия свеж въздух. Метрото тук е дълбоко и заради археологическите пластове. В София нямаше такива скрупули. Направо си го копаха отгоре от Обеля до площада при ЦУМ. Чак после от немай къде пуснаха подземна машина.

Типично рестрорантче в Рим. Снимка: Иван Бакалов
Типично рестрорантче в Рим. Снимка: Иван Бакалов
Типично рестрорантче в Рим. Снимка: Иван БакаловДуе капучини. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловПортокалови дръвчета на улицата. Узряват през януари, около Нова година. Снимка: Иван БакаловУлични музиканти. Снимка: Иван БакаловВ парка Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловМетро с графити. Снимка: Иван БакаловВ станция на метрото. Снимка: Иван Бакалов

От време на време в римското метро минават едни влакове, целите изрисувани с графити. Дали ще се осмели някой да даде на студенти и ученици да изрисуват грозните по-стари вагони на софийското метро?

Кавалиере, Руби и „No Berlusconi day”

В пресата в Италия гърми поредният скандал с Берлускони. Дал 7000 евро на танцьорката Руби, непълнолетна, участвала в някакво парти в резиденция на премиера. Лицето й замазано леко на снимката – няма 18 години. Но дългокрака красавица, с къса пола и съвсем няма вид на девствена. На 1 ноември изведнъж всички вестници я показаха без да й замазват лицето – навършила 18 години. Берлускони казал, че помогнал на едно момиче в беда, нямало никаква злоупотреба. Как ли му е спечелила милосърдието. Никой не се съмнява.

В някои вестници го наричат „Кавалиере”, както у нас викат на Борисов „Генерала”. Те са си лика прилика двамата. Само че в Италия малко нещо зависи от правителството. Икономиката си върви и без него, а около Берлускони има отбор компетентни хора, не като бойкоборисовите гербери.
Иначе Кавалиере Берлускони изразява всичко лошо, което се говори за Италия – италианци-женкари, корупция, лъжи. А Италия всъщност е сериозна държава с голяма тежест в Европа и света. Този премиер нещо я срами.
И все пак не е бил бодигард и пожарникар, а предприемач и медиен магнат от години, един от най-богатите в Италия, капиталист с опит. Нашият бодигард може да му се изпъчи само с широчината на гърба си. Е, и по тънката част може да го конкурира, но българските медии не пишат за похожденията на Борисов. Иначе се насират, ако премиерът вкара гол на някой мач – пълнят по 2 страници със снимки, като миналата неделя от благотворителния мач срещу Италия в Пескара.
Тук няколко вестника не се смущават да пишат 2-3 дни подред челно на първа страница със снимка на дългокраката Руби, малолетната, която предизвикала милосърдието на премиера и той й „помогнал” с пари.

Две монахини на стълбите край Ватикана. Снимка: Иван Бакалов
Две монахини на стълбите край Ватикана. Снимка: Иван Бакалов
Две монахини на стълбите край Ватикана. Снимка: Иван БакаловТуристи нападат статуите по площадите. Снимка: Иван БакаловТипична уличка в Рим. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловЕдин от многото просяци на Рим. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван Бакалов

Впрочем в Рим Берлускони не го понасят – харесва го Северна Италия. В столицата горе-долу през месец народът на Рим излиза на т. нар. „No Berlusconi day” – ден без Берлускони. Носят плакати с надписи против него, веселят се, започва едно ядене и пиене на улицата. Опитвам се да си представя подобно веселие в София, „Ден без Борисов”.

Как Микеланджело показал среден пръст на папата

Рим е натъпкан с шедьоври – и по площадите, и в музеите, и в катедралите. Народът на Рим, роден и израсъл тук, има друго съзнание. Няма начин сред тия шедьоври.
Някои от тях трудно могат да се видят. За Сикстинската капела чака опашка от над 2000 души, минава за 4 часа поне. Но там горе са божествените стенописи на Микеланджело. Папата ужасно му досаждал, докато ги рисувал. Микеланджело лежи горе на скелето, папата влиза отдолу и започва да мърмори – това що е така, онова що е така. И иска да се направи еди как си. На Микеланджело един ден му писнало и когато оня отдолу почнал пак да иска едно друго, художникът се показал отгоре между дъските и – „Нааааа!”, показал му среден пръст. Откъде го знам това ли? Няма да кажа. Знам го и толкова. Художниците са запознати в подробности.

Туристи снимат шедьовъра на Микеланджело „Пиета“. Скулптурата е зад дебело стъкло, след като преди години някакъв луд счупи с чук парче от крака Исус. Реставрирано е така, че не се забелязва. Снимка: Иван Бакалов

Затова, цяло чудо е как един български художник успя да направи впечатление в Италия. Георги Чапкънов – Чап направи преди 15 години скулптурен портрет на режисьора Федерико Фелини. Оказа се, че в тази страна на художници никой не му е правил портрет. Самият Фелини позира на Чапкънов няколко дни наред по няколко часа и си хареса портрета, а снимки на двамата се появиха в италианските вестници, дори на корица на списание „Нои”. Бюстът беше отлят от бронз, а малко по-късно Фелини почина. Италианският президент награди Чапкънов с наградата „Сулмона” за принос в италианската култура. Такива работи.
Затова, колчем се появи италиански държавник в България, винаги от италианския протокол го срещат с Чапкънов и той го развежда в музеи и т. н.
Сега Чапкънов направи паметника на Гарибалди в София. За откриването му дойде Кавалиере Берлускони. „Страшно се зарадва, че имало и по-нисък от него – смее се Чапкънов – и затова постоянно ме тикаше между себе си и Борисов”.
Така е то – Генерала, Кавалиере, а между тях Маестро Чап, който направи портрета на Маестро Фелини…

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.