Франс прес

Сградата на двете обществени телевизии в Белгия. Снимка: брюкселблог

Фламандският политик Ерик ван Ромпой, брат на президента на ЕС Херман ван Ромпой, неотдавна силно се разгневи на дебати в RTBF, приемайки съвсем сериозно шега на един от участниците, че двете общности си поделят белгийското крайбрежие, което всъщност е изцяло фламандско. Ерик ван Ромпой не знаел, че събеседникът му е Филип Гелук - хуморист, известен сред говорещите френски в Белгия, както и във Франция, но неизвестен в Северна Белгия.

Белгийските обществени телевизии - фламандската VRT и френскоезичната RTBF - открояват до абсурдност разделенията между езиковите общности, въпреки парадокса, че политическата криза, разтърсваща Белгия, изгради нови връзки между двете медии. Френско- и фламандскоезичната телевизия съжителстват от края на 60-те години на 20-и век в сграда със съветски архитектурен стил в северната част на Брюксел.

Веднага след входа има коридор, украсен с витрини, в които транзистори и камери напомнят за общото минало на белгийските обществени аудиовизуални медии. Тяхната история започва през 1930 г., когато е създаден Националният институт за радиоразпръскване. “Минавайки по този коридор, човек стъпва по въображаема линия, разделяща VRT, която е отляво, и RTBF, която е вдясно. Всичко това ни разделя, но и ни обединява”, казва Бодуен Реми, политически журналист в RTBF.

След разделянето на двете програми през 1977 г. между 2700-те служители на VRT и 2100-те на RTBF няма нищо общо. Едните са подчинени на фламандските власти, а другите на френскоезичната общност. Те нямат нито обща редакция, нито студио, нито дори кафене.

Родена през 1830 г. под формата на централизирана държава, в която френският е единствен официален език, Белгия еволюира през 70-те години на 20-и век към федерална система, в която всяка от двете езикови общности - холандско- и френскоезичната, води собствена аудиовизуална политика.

От трийсетина години има пълна редакционна автономия на двете телевизии, потвърждава Жан-Пиер Жакмен, директор на информацията в RTBF, насочена към 4,5-те милиона френскоезични жители на Брюксел и Валония. “Това ускори обособяването на две различни идентичности във Фландрия (север) и Валония (юг)”, признава Жакмен и подчертава, че твърде малко хора, говорещи френски, могат да назоват популярен певец във Фландрия.

“Това са два различни свята. Валония е като чужбина”, обяснява Рони ван Гастел, шеф на радиото на VRT. Журналистите от RTBF са наши много добри колеги, нищо повече, добавя Ван Гастел, който работи предимно за 6-те милиона фламандски зрители. VRT има все пак постоянна специална пратеничка в Намюр, столицата на Валония. Нейните журналисти редовно си говорят с колегите от RTBF, което никак не е лошо, усмихва се главният редактор фламандец.

Откакто открито се заговори за възможността Белгия да се раздели на две, сътрудничеството между двете редакции се засилва. “Много по-често се сещаме да се търсим. Говорим по телефона, разменяме мнения и информация за случващото се от двете страни на лингвистичната граница”, казва Фабиен ван Екхаут, политически репортер в RTBF. Почти изключение обаче е да прекосим коридора, разделящ двете телевизии, за да пием кафе с някой фламандски журналист, признава той.

По БТА