Помръкналият блясък на френската дипломация

Поемането на 12-месечното председателство на Г-20 от Франция след срещата на върха в Сеул ще даде тласък на френската дипломация. Надеждите на президента Никола Саркози за по-голяма известност в чужбина ще увеличат популярността му у дома. Парадоксално обаче това става в момент, когато духът на дипломатите помръква, а Бернар Кушнер, сегашният външен министър, сякаш е запътил към изхода (б.р. – междувременно френското правителство подаде оставка).

Дипломатическата служба от 16 000 души, известна под името Ке д`Орсе, където са офисите й, се чувства съсипана. Съставът й бе съкратен доста преди последните икономии. За 25 години външното министерство загуби 15 на сто от служителите си. През 2011 г. оперативният му бюджет ще бъде орязан с още 5 процента и още 700 работни места ще бъдат съкратени. Това се случва в добавка към вътрешната реорганизация, извършена от Кушнер. Съкращенията, както твърдят бившите външни министри Ален Жупе и Юбер Ведрин във вестник „Монд“, са небивало подкопаване на дипломатическата структура на Франция.

Дипломати навсякъде споделят това разочарование. А французите са все още търсени: Пиер Вимон, посланик на Франция в САЩ, бе назначен за шеф на Европейската дипломатическа служба. Въпреки това от 2007 г. френски дипломати работят под напрежение заради нерешения конфликт между моралните претенции на Кушнер и практическия, груб стил на Саркози. Съосновател на хуманитарната организация „Лекари без граници“ и привърженик на левицата, Кушнер встъпи в длъжност със своята популярност и благородство. Той каза на дипломатите да прекарват повече време в разговори с гражданското общество, а не с елита. Опита се да ръководи Ке д`Орсе като хуманитарна агенция. Все още изнася речи, призовавайки Франция да „постави човешките права в основата на нашата политика“ и нарича френските посолства „дом на човешките права“.

Кушнер пое поста с отворени очи и се опита да постигне своето по отношение на Руанда, Ливан и Дарфур. Въпреки това реалността бе тежка за един от малкото оцелели леви политици в правителството. В първата година Кушнер трябваше да преглътне петдневната „екскурзия“ в Париж на либийския лидер Муамар Кадафи. Човешките права не влизаха в дневния ред при посещението неотдавна на китайския президент. Кушнер призна, че е сгрешил с искането да има държавен министър по човешките права заради „постоянните противоречия между човешките права и външната политика на държавата“.

Най-тревожното е обаче, че той остави подобни напрежения нерешени и не успя да приложи на практика своите убеждения. Обмисляше да подаде оставка заради експулсирането на роми от Франция това лято, но не го стори.
Според конституцията дипломацията и военните са под контрола на президента, така че външните министри често се борят да утвърдят своята независимост. Дипломацията на Саркози е особено строго ръководена от малък екип в Елисейския дворец и не оставя почти никаква свобода на действие на Кушнер. Понякога той е избутван в периферията.

Кушнер отдавна призовава за стопляне на френските отношения с Руанда, но Клод Геан, началник на канцеларията на Саркози, бе този, който отиде в Кигали миналата година, за да постави ново начало. Лично писмо до Саркози, в което той протестира срещу подобни „унижения“, изтече в медиите миналия месец и принуди Кушнер да потвърди публично „лоялността“ си към президента.

Резултатът е обезсърчен Ке д`Орсе. „Външното министерство е страдащо ведомство“, каза Жан-Кристоф Руфин, който напусна поста посланик в Сенегал тази година. „Ке е маргинализиран. Неговата дума тежи все по-малко при вземането на важни решения“. Бивш външен министър каза, че „Ке е действително обезсърчен, защото е напълно извън играта“. Дори Кушнер да напусне поста си при предстоящите скоро правителствени промени, той ще остане един от най-популярните политици на Франция, но при наличието на толкова подтиснат дипломатически дух, неговият приемник няма да има думата.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.