Обедняване и недоволство назряват в Иран

Асошиейтед прес

Демонстрант по време на протести в Техеран. Снимка: ираннюзнау

Най-голямото предизвикателство към управляващите в Иран може да не са международните санкции и вътрешната политическа опозиция, а нещо съвсем просто, като списък с покупки. Когато Саназ, 47-годишна майка от Техеран, отива на пазара тези дни, тя бърка по-дълбоко в портмонето си за неща от първа необходимост: хлябът е поскъпнал над пет пъти, олиото – два пъти, а агнешкото – три пъти от миналата година досега. „Колко още можем да изтърпим?“, пита Саназ, която каза само първото си име заради опасения за сигурността си. „Хората са много разгневени и разтревожени“.

Това е само началото на очаквано следващо поскъпване, включително на евтиния ирански бензин, тъй като ислямските лидери започват да окастрят близо 100-те милиарда долара държавни субсидии всяка година за гориво и храна, които за много иранци с ниски доходи са като рождено право.

Властите действат внимателно. Те са наясно, че народно недоволство от цените и стандарта на живот може да е много по-трудно за овладяване, отколкото миналогодишните улични протести заради предполагаемите изборни измами. Причината е, че недоволството от високите цени вероятно ще обхване иранците от работническата класа, които са основната подкрепа за президента Махмуд Ахмадинеджад и управляващите. Влиятелни търговци в базара на Техеран и другаде вече стачкуваха срещу тактиката на правителството да взима повече такси и данъци. Освен това все повече международни компании се изтеглят от Иран поради санкциите, наложени заради отказа на Техеран да спре производството на ядрено гориво.

Така се стига до ниво на икономическа несигурност, в която служители водят безмилостна кампания с твърдения, че съкращаването на субсидиите е всъщност начин да се затвори пропастта между богати и бедни и да се гарантира, че последните санкции няма да навредят след десетилетия на икономически пречки от страна на Запада. Има обаче и очевидно „показване на мускули“ в подкрепа на това. Видимото увеличаване на силите за сигурност около Техеран тази седмица се тълкува като категорично послание към всяка група, която смята да протестира срещу съкращенията на субсидиите.

„Икономиката е слабото място на иранските лидери и те знаят това“, каза Мустафа Алани, анализатор по въпросите на политиката и сигурността в „Гълф рисърч сентър“ в Дубай. „Може да се опитате да заглушите и блокирате политическата опозиция, но не можете да го направите, когато цените растат и хората се тревожат за бъдещето“.

Иран планира непопулярните съкращения на субсидиите преди последните санкции на ООН и САЩ. Ахмадинеджад и неговите съюзници настояват, че крепящата се на петрола икономика на Иран вече не може да си позволи тази щедрост. Тя позволява бензинът да се продава на 3700 реала 37 цента за галон или 1000 риала 10 цента за литър. Цената се очаква да се повиши скоро с 400 процента. Субсидиите държаха цената на традиционния хляб на 1000 риала, преди да се повиши рязко в последните няколко месеца.

Двойният удар с по-строгите санкции обаче засили чувството, че икономиката на Иран навлиза в непозната територия. Да вземем например магазина за електроника на Сина Малеки в центъра на Техеран. Жадуваният Apple iPhone, доставен в Иран чрез посреднически компании в Дубай, вече не пристига. Алтернативата е вероятно имитация от Китай. Същото важи за резервни автомобилни части от Европа и дори качествени бисквити от Великобритания. „Изборът на потребителя е все повече ограничаван“, каза Малеки. А стоките, които влизат в Иран, струват повече.

Председателят на иранската Търговска камара Мохамад Нахавандиан, каза, че цените на повечето вносни стоки са се повишили с 15 до 30 процента. Причината е, че компании, предимно азиатски фирми, надуват цените, защото знаят, че Иран сега отчаяно се нуждае от стоки и е трудно, ако не и невъзможно да се получат застраховки за доставките до Иран.

Вносител на индустриални съоръжения, включително за производство на цимент, каза, че италианските му доставчици са спрели пратките до Иран заради санкциите. Сега той се обърнал към китайски производители, които предоставят продукт с по-ниско качество и искат да бъде 100 процента платено предварително. „Те не приемат кредитни писма заради банковите ограничения срещу Иран“, каза индустриалецът, който даде само първото си име – Масуд, заради опасения от репресивни действия на правителството. „Заради санкциите аз трябва да плащам повече за същите стоки. Сега е по-рисковано и по-скъпо да правиш бизнес“.

Тонът на иранските лидери е съвсем различен. Министърът на търговията Махди Газанфари каза, че санкциите не отговарят на 21-и век, заради растящата регионална търговия със съседи като Турция и Централна Азия. А Ахмадинеджад се похвали, че резервите от чужда валута на Иран са на стабилното ниво от 100 милиарда долара, увеличени от продажбите на петрол и купуването на злато преди цената му да се повиши миналата година.

Вашингтон се опита да експлоатира едно от слабите места на Иран – недостигът във вътрешния капацитет за рафиниране на петрол, като се опита да блокира вноса на преработено гориво. Това създаде недостиг. Но гигантът в ОПЕК Иран все още набавя 80 процента от приходите си чрез износ на суров петрол, чиято цена надвиши 86 долара на барел миналата седмица.

„Санкциите повишиха цената на живота, но няма да осакатят иранската икономика“, каза базираният в Техеран анализатор Маджид Делджу. „Санкции, които не засягат износа на суров петрол, няма да имат никакъв сериозен ефект“. Ако позьорството на ирански служители е някакво мерило, тогава ударът от санкциите определено е на заден план пред тревогите заради предстоящото повишаване на цените.

Пълният план е все още държавна тайна. Твърди се, че само Ахмадинеджад и неколцина негови приближени знаят колко бързо и до каква степен субсидиите ще бъдат намалени за продукти като гориво, хляб, олио и домакински стоки като прах за пране. Тъй като никой не е наясно колко ще се повишат цените, хората масово купуват основни стоки като захар и ориз. На среща миналия месец в Дубай представител на търговската камара в Техеран бе засипан с въпроси за съкращенията на субсидиите. Той даде малко ясни отговори.

Може би единственото вероятно мерило за икономическия удар е специалният извънреден фонд, предложен от правителството на близо 53 милиона иранци. Плащания в размер на 810 000 риала 81 долара влизат в банкови сметки като обещан двумесечен буфер срещу по-високите цени. Ахмадинеджад каза, че по-късно може да има още финансова помощ. Парите обаче не могат да бъдат пипани, преди правителството да даде зелен светлина. Има и въпроси дали това въобще ще помогне за облекчаване на икономическия шок. Инфлацията в Иран вече надвишава 20 процента. Либералният законодател Джаханбаскш Амини бе цитиран да прогнозира най-малко 30 процентно увеличение на храните, ако субсидиите бъдат прекратени.

Опозиционният лидер Мир Хосейн Мусави се съгласи, че намаляването на субсидиите е нужно, за да се въведе ред в счетоводните книги. Той се оплака обаче, че икономистите, ползващи се с доверие, и експертите по финансово планиране, са изключени от изготвянето на плановете. „Повечето изтъкнати и компетентни експерти бяха загърбени“, каза той, цитиран от прореформаторския сайт sahamnews.org.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.