Бранимир Ботев: Продават ракия с препарати за разтваряне на ръжда

Бранимир Ботев. Снимка: от екрана на бТВ

Бранимир Ботев е председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки. Бил е директор на Института по маркетинг, на френско-българския междуправителствен център за управление и маркетинг МАРКОМ и секретар на Съвета по администрация при правителството на Иван Костов. Той е и първият наш представител в Института по публична администрация към ЕС в Маастрихт. Член е на УС на CEPS в Брюксел – централата на алкохолната индустрия на Европа.

Г-н Ботев, имаше предупреждения и от Агенция „Митници”, че в немалко от случаите алкохол, произведен в селски и нелегални казани, се явява и опасен за хората. Така ли е?

– Категорично се доказа, че той не е безопасен. Лошото е, че никъде няма официална статистика, която да показва колко хора са интоксикирани, колко хора са умрели, вследствие на всичко това, като употреба на фалшив алкохол. Съвместно с Изпълнителната агенция за лозата и виното към земеделското министерство сме правили проверки. Искам да подчертая, че това е органът, който най-добре си върши работата в България, за съжаление, неговите функции са орязани по закон. Направихме проверка и изследвахме 17 проби за т.нар. домашни ракии и селски казани. Оказа се, че само при две от тях имаше нещо общо със здравословните норми за ракия. В другите 15 имаше какво ли не, като започнем от метилов алкохол, който надхвърляше 4-5 пъти съдържанието на метил в нормални ракии, което означава, че има предпоставки за ослепяване, предпоставки за инсулти, за инфаркти и т. н. Намерихме и препарати, които се използват за разтваряне на ръжда, т. е. някой си е обработвал казана от черна ламарина преди това и след това е варил. След като този препарат може да разтвори ръжда, можете да си представите дали ще ви разтвори или няма да ви разтвори червата.

– Тези проби кога са взети?

– Преди 1 година.

– Но положението не се е променило оттогава?

– Не, не се е променило и, за съжаление, България е единствената страна, която няма стандарт за уредите, в които може да се дестилира спирт за хранително-вкусовата промишленост, т. е. домашна ракия. И затова можете да видите на всеки кръстопът, на всеки селски панаир и на всеки мегдан, цигани, които ви продават нещо средно между кюмбе и пералня и ви казват: „това е казан за варене на ракия”. Може ли всеки да си направи в двора малка месарница или малка млекарница или някакво предприятие, което да произвежда хранителни продукции? Защо тогава за спирт за хранително-вкусовата промишленост всеки да може да го прави? Решението тук може да е само едно. Крайно време е да се въведе стандарт на материалите, от които могат да се направят такива съоръжения, стандарт за кубатурата, с която могат да работят. И ако държавата няма сили да се занимава с това – да приложи практиката на Европейския съюз по регистрирането на подобни уреди, поне да изготви такъв стандарт, какъвто министър Найденов пледира на месото, на млякото. По същия начин трябва да се изготви стандарт на тези уреди. Ние като браншова асоциация сме готови да ги регистрираме при нас и да извършваме съответната годишна сертификация с органите по стандартизация. Не виждам друго решение в тази връзка.

– Проблемът тук е, че това трябва да стане насилствено едва ли не, не всички ще искат да регистрират, че имат казан вкъщи.

– Те и сега са така. Ако си мислите, че повече от една четвърт от казаните се декларират, дълбоко се лъжете.

– Именно в това е проблемът, че ще има още едно изискване, което няма да се спазва.

– Вижте, това че не всеки иска да си регистрира оръжието пред полицията, означава ли, че полицията трябва да се откаже да издирва незаконните оръжия, с които могат да се направят маса бели, и да се санкционират тези, които ги притежават? Става въпрос за акцизни продукти, които лишават България.

– Какви са според вас загубите за държавата от този вид дейност? И колко пъти повече приходи могат да се влеят в бюджета от акцизи, ако има повече контрол?

– Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Но ако се съди по посредствени данни, т.е. суровината, която се преработва в селските казани, повече от половината винено грозде отива там, тази година сигурно ще бъде над 60 % дори, близо 90 % от плодовете се преработват там. От друга страна, ако се сравнят данни от изследвания колко пие българинът, спрямо това, което се отчита от Министерството на финансите под формата на акцизи, теоретично би трябвало да се удвоят постъпленията от акцизи. До там би трябвало да се стигне, но, разбира се, в този срок, диапазон, в момента – от смешните пари, които плащат селските казани (които са под половин милион лева акцизи годишно), на фона на цялата изпита ракия и всичките хиляди казани, до сто и няколко милиона, колкото е акцизът. В този срок, диапазон, всеки милион, който постъпи в държавата, е добре дошъл. Ние в момента, затваряйки си очите, създаваме една неконкурентна среда по отношение на реалните инвеститори – тези, които плащат данъци, акцизи, социални здравни осигуровки, които инвестират милиони в собствена земя, лозя, в собствени мощности за преработка, в гаранции пред държавата да получат лиценз за акцизни складове и паралелно до тях, някой, който не инвестира и една стотинка, няма никакви задължения и отговорности, бълва продукция на черно и създава корупционна среда чрез това, което отделя и плаща на контролните органи.

– Има ли промяна по отношение на контрола от държавата за повишаване на приходите от акциз на домашната ракия? Продължава ли практиката този акциз да не се плаща?

– С голямо съжаление трябва да констатирам, че ако по отношение на лицензираните предприятия имаме свръхконтрол и свръхадминистриране, въвеждане на сложни и скъпи уреди за сметка на самите предприятия, постоянен контрол на складовите наличности, на движението на продукцията, то по отношение на т.нар. селски казани такъв контрол практически не съществува.

– Защо?

– Този въпрос трябва да го отправите към администрацията. Традиционните аргументи, които тя използва, е, че нямат административен капацитет, т.е. няма достатъчно служители, които да контролират казаните, защото те трябва да контролират лицензираните предприятия, които и без това биват контролирани на всеки един етап. Но тук големият проблем е, че огромна част от продукцията се произвежда именно в тези селски казани и няма човек в България, който да смята, че те се използват за лична консумация.

– Мислите ли, че се е увеличило производството на домашна ракия точно от тези селски казани с търговски цели, особено в условията на криза и акциз не се плаща?

– Няколко са факторите, които определят в момента безконтролното увеличаващо се производство на т.нар. казанна ракия или водка или всякакъв друг тип сурогати, които се произвеждат по този начин. На първо място това е кризата, която тласка немалко хора с по-ниски доходи да търсят нещо с единствен критерий ниска цена, да търсят някакъв алкохол без да се интересуват от това дали ще им вреди на здравето, доколко е чист и т.н. В периоди на криза не се пие по-малко, просто консумацията минава от легалния към нелегалния сектор, респективно и производството преминава там. На второ място, липсата на контрол – нали виждате какво се получава – все по-малък контрол и все по-големи печалби за тези, които контролират селските казани. На трето място е по-лошата гроздова реколта, както от тази година, при което голяма част от гроздето остава необрано, защото от него не може да бъде произведено качествено вино, като се прибави и липсата на достатъчно оборотни средства в лицензираните винпроми, които не могат да купят количество, защото имат достатъчно резерви от свое собствено непродадено вино от предишни години, намаляват покупките на грозде и затова тази година това грозде отива директно в селските казани за преработка. Така в момента масово се предлага навсякъде наливна продукция, което е най-големият бич за нас. В същото време производителите на алкохолни продукти са единствените в сферата на акцизите, които изпълняват постъпленията си към бюджета, даже го преизпълняват.

– Т. е. може да се каже, че във всяка селска кръчма се пие домашна ракия, чийто акциз не е платен?

– Защо само в селската, а градските ги изключвате от това число? Каквато беше практиката през лятото, на ол инклузив, където по същество не се извършваха проверки от митницата, икономическа полиция и данъчните, по същия начин е и сега (б. р. – става дума за алкохола, който се продава по хотелите в курортите). Ако данъчните намират време и гориво да летят с хеликоптери над различни квартали със скъпи къщи, то достатъчно е да се разходят с кола по Околовръстното шосе на Пловдив, за да видят за какво става въпрос или да тръгнат по отклонението на магистралата по пътя за Велинград, за да видят как през 50 метра има маси с десетки туби наливна ракия. Или чисто и просто, да направят проверка на съответните пазари как се сипва в туба или в чаша на този, който иска.

– Не е ли безсмислена цялата тази работа с облагането на домашната ракия? В крайна сметка няма контрол и легалният бизнес във вашия бранш е неравнопоставен спрямо това производство, което залива пазара.

– Тук забелязвам едно много странно, да не кажа двулично поведение, от страна на българската администрация. От една страна, тя не може да не се съобрази с европейските регламенти и изисквания да бъде обложен с акциз домашният алкохол над 30 литра, който е извън т. нар. лично ползване, а от друга страна въобще не проверява дали това е така и дали не се произвеждат до 30 литра необлагаемо или всъщност се произвеждат десетки тонове в същия този казан, които после се продават. Няма такава проверка и затова се стига до смешни и парадоксални случаи.

– Европейската комисия няма ли по някакъв начин да санкционира страната, ако примерно, вашата организация сигнализира за този проблем на такова високо ниво?

– Вижте, ние все пак търсим диалог с администрацията и с контролните органи, и считаме, че в рамките на този диалог трябва да обясним, че това недоглеждане не е просто едно добро миловидно отношение към дядо Пешо, който си вари ракията вкъщи. Защото дядо Пешо не е голямата беда. Голямата беда е, че огромни манифактури, има ромски фамилии, които притежават до 47 казана, собственост на една и съща фамилия, или пък на една и съща селска кооперация. Задължителната европейска норма е, по регламент, е, че не трябва да има никаква икономическа технологична свързаност между един и друг селски казан. В същото време се натъкваме на казани, които като мощности конкурират едни от най-големите лицензирани производители, но в същото време те работят безконтролно. И големият проблем, пред който България ще се изправи и то съвсем в недалечно бъдеще, е, че някой ще заведе дело срещу България за нелоялна конкуренция, защото когато администрацията бездейства и си затваря очите по отношение на сивия сектор, поставя в условията не нелоялна конкуренция лицензирания, законния сектор, който плаща акцизи. Всъщност по този начин се фаворизира черният пазар, черното производство, който не плаща акцизи и мита, не прави инвестиции нито в машини, нито в технологии, нито в суровина, а по същество бълва продукция, която освен, че е опасна за здравето на хората, е и евтина, защото нищо по трасето не се плаща. Цялата печалба потъва в джобовете на скритите собственици и най-вероятно оттам насетне се разпределя по корупционната схема при всички онези, които би трябвало да го наблюдават и да го контролират, да го глобяват. Там, където има големи пари на черно, има предпоставки за корупционни схеми. Тогава, когато например контролни органи ви казват: „Ние нямаме сили да ги хванем, ние не знаем”, а всички го виждаме, това е горе-долу като случая, в който кварталните полицаи казват: „Ние не знаем кой дава дрога на децата в училищата”, а всички, и кварталните кучета, и бабите знаят, че там са кварталните дилъри.


– Какво е мнението ви за идеята да се намали двойно акцизът на ракията, която да бъде регистрирана като национален продукт и ако бъде доказано, че на европейско ниво, в Европейската комисия, че България първа е започнала да я произвежда?

– Това не е просто идея, а е съществуваща норма в европейски регламент. Когато всяка страна докаже, че произвежда традиционен свой алкохолен продукт, може да иска намаляване наполовина на акциза върху производството и реализацията на този продукт. От тази гледна точка ние имаме много сериозни аргументи в тази връзка, тъй като е исторически и доказан факт, че всъщност първите производители на вино в европейските земи, хората с най-висока цивилизационна култура по отношение на виното и винените продукти, са били траките. Има един факт на базата, на който има множество други артефакти, че всъщност те, може би, са познавали и принципа на дестилацията под една или друга форма, защото дори древногръцките автори, когато говорят за тракийските напитки, говорят за ритуална напитка на основата на виното, но много по-силна. И не случайно Херодот пише, че траките произвеждат толкова силна и гъста напитка, че цивилизованите гърци е трябвало да я разреждат с 3 до 5 пъти с вода, за да я пият, за разлика от траките, които можели да я пият чиста и се опивали. Има множество факти в това отношение, които трябва да бъдат изследвани.

– Въпросът е дали изобщо може да успее тази процедура?

– Процедурата си съществува като процедура, доказателственият материал ние трябва да го съберем, да докажем технологично и продуктово, че това е българска традиция.
България има уникалния шанс да защити ракията като традиционна напитка за България и то в исторически план и от тази гледна точка би трябвало да имаме и единна позиция. За съжаление, напоследък се чуват единични гласове на колеги, които сякаш, забравяйки за българския национален интерес в това отношение, твърдят, че ракията в България бил промишлен продукт, едва ли не, възникнал в последните няколко десетки години, който се създава в индустриални условия. Сякаш нашите баби и дядовци не са произвеждали и пили ракия. Съответно искат разделение на законодателството, като на промишлени и на земеделски продукти. Факт, който никъде не съществува в европейското законодателство. Така че ние трябва да си оправим, да си подредим собствената българска къщичка, защото както много често се случва, ние не сме единни пред Европа.

От Агенция Фокус

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.