Мишел Алио-Мари – първата жена начело на френската дипломация

Бернар Кушнер прави горчива равносметка

Вчерашните правителствени промени във Франция белязаха края на министерското управление на Бернар Кушнер, който бе заменен във външното министерство от Мишел Алио-Мари и оставиха равносметка с горчив дъх за световно известния бивш хуманитарен активист. Специалист по управлението на кризи с богата мрежа от контакти, 71-годишният Кушнер, който често е под влияние на емоциите си, не винаги успяваше да се разбира с дипломатите през трите години и половина, които прекара в Ке д’ Орсе.

„Поведението му е импулсивно и емоционално“, обобщава Доминик Моизи от Френския институт за международни отношения. Човек в търсене на правилни решения, но който понякога изглежда се колебае да отсича. „Кушнер не беше избран заради по-доброто си познаване на света, а защото Елисейският дворец искаше да извърши политиканско действие. Приятелите на президента сметнаха, че Кушнер няма да създава проблеми, тъй като няма афинитет към бумащината“, добавя той.

Никола Саркози през 2007 г. включи в кабинета си бившия „Френч доктор“ от Лекари без граници, представител на левицата и една от най-популярните личности във Франция. Популярността му е запазена, макар и образът му оттогава да е станал по-неясен. През годините Елисейският дворец все повече се месеше в ежедневното управление на външното министерство и създаде у дипломатите впечатлението, че техният министър не защитава достатъчно добре правомощията и бюджета им.

Двама известни предшественици от левицата и десницата – Юбер Ведрин и Ален Жупе изразиха съжаление в отворено писмо през юли, че това министерство губи влияние в света. Генералният секретар на Елисейския дворец Клод Геан непрестанно изпълняваше деликатни мисии от Африка до Близкия изток, с което понякога заобикаляше Бернар Кушнер. При отношенията с Китай, Русия, Индия, в трансатлантическите отношения Кушнер „не бе на висотата на разсъжденията и въображението“, смята Доминик Моизи.

Колкото до Европа, „тя не беше по неговата част“. Той остави това досие на съветниците на Никола Саркози или на държавните си секретари, изтъква Паскал Бонифас, директор на Института на международните и стратегически отношения. Кушнер много се занимаваше с проблемите на мултилатерализма и с някои региони, с които е добре запознат – Балканите и Близкия изток (особено Ливан). Без обаче да постигне кой знае какви резултати по последното досие, за което доверява, че би искал да види уредено преди да умре. Към Иран той избра твърд тон, залагайки на вътрешна промяна в режима, която не се случи.

В Африка той работи за защитата на бежанците от Дарфур в Чад, бе движеща сила на помирението с Руанда и тласна военните в Гвинея към преход към цивилно управление след кръвопролитията от септември 2009 г. Директният му и откровен език понякога спъваха френската дипломация, например когато заяви, че френско-алжирските отношения ще са „може би по-прости“, когато поколението от епохата на извоюването на независимостта вече няма да е на власт.

Френското външно министерство, „което трябваше да е маршалският жезъл на Бернар Кушнер бе по-скоро краят на кушнеризма след като всичко, което той въплъщаваше – право на намеса, права на човека – се разби върху олтара на „реалполитик“, казва Паскал Бонифас. Той дори смята, че „министърът прекара времето си да противоречи на агитатора, който бе едно време“. В министерството Бернар Кушнер създаде кризисен център и дирекция „Глобализация“. Той също така реформира културната дейност на Франция в чужбина и се бори за налагането на такса върху финансовите транзакции за помощта за развитието.

След армията Мишел Алио-Мари пое дипломацията

Стриктна, непреклонна в поведението и улегнала в думите, Мишел Алио-Мари, изтъкната личност на френската десница и близка на бившия президент Жак Ширак, вчера стана първата жена ръководител на френската дипломация след като беше първият френски министър на отбраната. Мишел Алио Мари, на 64 години, бе начело на три поредни важни министерства с престижни и деликатни портфейли – отбраната (2002-2007 г.), вътрешните работи (2007-2009 г.) и правосъдието (2009-2010 г.). По едно време спрягана за премиер на мястото на Франсоа Фийон, тя е политик „в тежка категория“ в дясното мнозинство.

В Ке д’Орсе Мишел Алио-Мари ще може да разчита на международния опит, натрупан в министерството на отбраната, където в продължение на 5 години обиколи най-горещите точки на света. Като властна жена тя съумя да бъде приета от военните. Дамските й костюми с панталон в армейски стил породиха доста подигравки у коментаторите и хумористите, преди да ги смени с по-класически облекла като смени длъжността си в правителството.

Влиятелна жена в мъжки свят, тя държи титлата й да е в мъжки род. Докато други жени спрягат длъжността си в женски род, тя иска да се обръщат към нея с „госпожа министърЪТ“. В политиката тази елегантна жена с очила с метална рамка изглежда има само един девиз – предпазливостта. Няма нито един голям скандал, свързан с името й. Журналист, който написа нейна биография, избра за заглавие „Голямото мълчание“ (La Grande Muette – също прякор на френската армия – б.ред.).

Макар и по едно време да обмисляше да се кандидатира за президент през 2007 г., Мишел Алио-Мари никога не е постигала пробив в социологическите проучвания. Политическата й кариера започва в югозападния департамент Пирене-Атлантик във френската част на Страната на баските, където баща й Бернар Мари е бил депутат (1967-1981 г.) и кмет на Биариц (1983-1991 г.). Става депутат за пръв път през 1986 г. и три пъти е избирана за кмет на съседния град Сен-Жан-дьо-Люз (1995, 2001 и 2008 г.).

При планирането на правителствените промени Никола Саркози е обмислял варианта Мишел Алио-Мари да оглави правителството. Жена премиер, бивш лидер на голистката партия Сбор за републиката (предшественик на сегашния Съюз за народно движение), способна да успокои разтревожената десница. Мишел Алио-Мари обаче стана уязвима от смущаващото за нея развитие през последните седмици на едно от разклоненията на скандала Вьорт-Бетанкур, в който са замесени наследничката на козметичната компания „Л’Ореал“ Лилиан Бетанкур и министърът на труда Ерик Вьорт.

Неин близък сътрудник бе идентифициран от полицията като доставчик на поверителна информация на разследващите тази афера журналисти. Той бе уволнен. Мишел-Алио Мари образува с десния депутат Патрик Олие една от редките двойки във френската политика. Те ще са двойка и в правителството, тъй като приятелят на новата шефка на дипломацията бе назначен за министър за връзките с парламента. Фактите доказаха, че той греши. „Аз съм единственият, който знае, че никога няма да съм министър. Това е драмата на любовта“, въздишаше той през октомври.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.