Берлускони пак е на ръба на пропастта

ДПА

Разведеният Берлускони. Монтаж: инмилано

Берлускони е миланският милиардер, който обича партита, посещавани от млади жени. Той винаги е харесвал да се смесва с тълпите и умело общува с хората, въпреки странната си склонност към словесните изцепки. Но новата правителствена криза в страната оставя Берлускони почти без никаква компания.

Падението на 74-годишния италиански премиер стана поетапно. Неотдавна то беше ускорено от нови разкрития, забъркали го в поредни секс скандали. Новата глава в това падение сега се пише в кулоарите на парламента.

Кавалера или Рицаря, както са прякорите на Берлускони, отказва да подаде оставка. Твърди се, че премиерът, който никога не е страдал от липса на самоувереност, бил заявил: „По добре е да избухне гражданска война“. По принцип италианците са свикнали да не го отписват прекалено бързо.

Премиерът се върна от срещата на върха на Г-20 в Сеул готов за битка, твърдят привърженици на Берлускони от коалицията му Народ на свободата. Той напусна южнокорейската столица тихомълком, без да прави изявления пред пресата, както направиха другите лидери.

Берлускони се върна на римската политическа сцена в деня, в който опозицията връчи на неговия съперник, председателя на долната камара на парламента Джанфранко Фини искане за вот на недоверие на правителството. Той обаче се опита да преобърне ролите, като се зарече да направи изявление в Сената и да поиска вот на доверие в двете парламентарни камари, веднага след като проектозаконът за бюджета и икономическата стабилност, дебатиран сега в парламента, бъде приет. Кабинетът на Берлускони вече оцеля по време на поискан от премиера вот на доверие в края на септември.

Джанфранко Фини, амбициозният политик, който дълго време беше на страната на Берлускони, не иска да загуби битката с премиера. Той би предпочел Берлускони сам да признае поражението си. Вместо това обаче Берлускони продължава да измисля стратегии срещу бившия си съюзник.

Новото движение на Фини Бъдеще и свобода има подкрепата на 8 процента от избирателите и печели все повече популярност, според най-скорошните допитвания до общественото мнение. Фини затегна и примката около врата на премиера, като изтегли вчера четирима свои последователи от кабинета.

Тази стъпка обаче не би трябвало да паникьосва Берлускони. Той би трябвало да бъде по-притеснен от това, че сега за бъдещето му размишляват десноцентристите.
Четири са възможните сценарии в Италия. Президентът на Италия Джорджо Наполитано също ще има своята дума.

Берлускони, който без подкрепата на Фини, вече няма гарантирано мнозинство в парламента, може все пак да подаде оставка. После обаче може да се върне отново като премиер, но начело на едно по-широко коалиционно правителство, в което например може да влезе и партията Съюз на центъра.

Друг вариант, който, както изглежда предпочита Фини, би бил нов лидер да състави широко десноцентристко правителство, след като Берлускони подаде оставка. Едно от имената, които се споменават в тази връзка, е това на дългогодишния министър на финансите и икономиката на Берлускони – Джулио Тремонти.

Трета възможност е за нещо като временно правителство на националното съгласие, което да приеме само най-спешните реформи и в което може да влезе новото движение на Фини и най-голямата опозиционна сила – Демократическата партия.
Нови парламентарни избори, насрочени например за март – това е четвъртият вариант, ако правителството подаде оставка или загуби вот на доверие в парламента.

Тогава кабинетът ще остане на власт като временно правителство, което ще се занимава само с най-неотложните, ежедневни задачи. Този подход, който Берлускони често пъти заплашва да приложи, ако бъде лишен от правомощията си, обаче вероятно ще се окаже непопулярен.

Опозицията все още трябва да се сплоти, а движението на Фини все още е в процес на формиране. Но лагерът на Берлускони също трябва да си даде сметка, че опетненият имидж на неговия лидер също ще има смазващ ефект.

Берлускони, който едно време беше бизнесмен, влезе в политиката през 1994 г. с голям успех. Той си представяше, че кулминацията на политическата му кариера ще бъде да наследи Джорджо Наполитано на президентския пост след изборите през 2013 г. и да се пренесе в двореца Куиринале италианското президентство .

Тази мечта обаче от доста време вече беше разрушена от младите момичета от предполагаемото обкръжение на Берлускони. „Никой не може да се сравни с мен, нито в Европа, нито в света“, похвали се веднъж премиерът. Сега цяла Италия гледа дали се вижда края на Кавалера, или той ще успее още веднъж да оцелее.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.