Околната среда – новият бизнес на мафията

Франс прес

Японски рибарски кораб изтегля убит кит. Снимка: ЕПА/БТА

Зад бракониерите на слонова кост, безогледното замърсяване, незаконния риболов или далаверите с въглеродни квоти често стоят могъщи международни мафии, твърдят полицаи и експерти. В областта на околната среда те откриха крайно изгодно, слабо контролирано и криещо относително малко рискове поле за действие, рентабилността от което съперничи на тази от традиционните им дейности.

„Престъпниците в този „отрасъл“ са много добре организирани“, обясни за АФП в Доха, където се състои 79-то Общо събрание на Интерпол, Дейвид Хигинс от програма „Екологични престъпления“ на международната полицейска организация.
„Техните престъпления – било то срещу околната среда, дивите видове или в замърсяването – ги кара да преминават непрестанно международните граници“, посочи той.

За голямо свое удовлетворение на 8 ноември Интерпол прие резолюция в подкрепа на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Тя изисква от полициите по света да се мобилизират срещу „посегателствата върху околната среда“. „Това ще рече, че отсега нататък на тези престъпления трябва да се гледа сериозно. Полицейските началници признаха, че те са свързани с организираната престъпност“, допълва той.

Бившият шотландски полицай Джон Селар, който ръководи борбата със „зелената престъпност“ в CITES, чака този момент повече от 15 години. „Хората изобщо не могат да си представят какви суми са заложени, и то само в трафика с диви видове“, казва той. „Те често смятат, че става дума за местни бракониери, които отиват в гората и стрелят по каквото им попадне, докато всъщност си имаме работа с професионални престъпни мрежи, които убиват или ловят животни в големи мащаби.“

През пролетта Самюъл Уосър от Вашингтонския университет в Сиатъл изчислил, че само трафикът на диви видове възлиза на над 20 милиарда долара годишно, като стойността на конфискуваната слонова кост може да достигне 20 млн. долара на заловена пратка.

Пред подобни залози мафии, триади, картели и престъпни синдикати инвестират състояния, знаейки, че възвращаемостта не отстъпва на приходите от наркотрафик, като понесените загуби при неуспех са значително по-малко.

Има групировки, които наемат хеликоптери, за да преследват слонове и носорози в южната част на Африка“, уверява ни Дейвид Хигинс. „През 2005 г. европейски риболовен кораб бил проверен от австралийския морски флот, докато ловял патагонски кликач – защитен вид, който струва цяло състояние на черния пазар. Тези хора са готови да идат на другия край на света за такова нещо“, казва Хигинс.

Според него „лошите се интересуват от околната среда, тъй като знаят, че контролът в тази област е много слаб (…) Ако минете дадена граница с наркотици, има голям шанс да ви хванат. Ако я пресечете с двойка панголини (защитен вид дребни бозайници, покрити с люспеста броня) някъде в Азия обаче, повечето полицаи изобщо няма да реагират“.

В „предупредителната бележка“, която представил в института по криминология в Париж, Ноел Понс – специалист по престъпността „с бели якички“, осъжда „престъпното хищничество в екологията“. „След като създадоха нов престъпен бизнес-модел благодарение на огромната си способност за приспособяване, мафиоти и бандити изграждат система, срещу която все още почти няма защита, след което организират отклоняването чрез нея на огромни финансови средства, субсидии или данъци“, обяснява той.

Към преработката на отпадъци, в която мафиите са намесени от десетилетия, се прибавиха присвояването чрез измама на обществени средства, главно в областта на вятърната енергия, с помощта на фалшифицирани проекти, които носят милиони.
Мафиотите вършат комбинации с различни, трудно предотвратими измами с ДДС и с въглеродните квоти – въведеното наскоро „право да замърсяваш“. „В Европа тези измами вероятно надхвърлят 5 милиарда евро“, отбелязва Ноел Понс.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.