България – средноевропейска или „средноафриканска“?

в. Култура

Бойко Борисов: „България ще стане средноевропейска държава до 3 г. Това съм го обещал.” – 11.08.2010, news.bg
Бойко Борисов: „След 5-6 години ви гарантирам, че ще станем средноевропейска държава” – 20. 09.2010,Ню Йорк
Лъчезар Аврамов. Снимка: сбж-бг

Ако представата за средноевропейска държава се свежда до добре асфалтирана територия, населена с безвизови аборигени, това може и да се случи. Самите европейци, обаче, имат доста по-различни критерии за собственото си развитие, т.е., и за нашето, защото все пак ние сме част от тях.

Какво всъщност означава „средноевропейска държава”? В различните исторически периоди и на различни фази на развитие на икономическата мисъл са били лансирани множество критерии – инвестиции във физически капитал и инфраструктура, образование и обучение, технологичен прогрес, макроикономическа стабилност, добро управление, фирмено съвършенство, пазарна ефективност и др., които във взаимодействието си са дефинирали процеса на социалния просперитет.

В началото на нашия век анализите придобиха обобщеност в едно възлово понятие – „конкурентоспособност”, което може обективно да ни позиционира в конюнктурата на съвременния динамичен свят. Нека се обърнем към един от най-авторитетните източници. Неотдавна Световният икономически форум (World Economic Forum) представи новия доклад за глобалната конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report 2010-2011). Това е най-всеобхватното и представително проучване за конкурентоспособността – тази година то обхваща 139 страни.

Тази година България е класирана на 71-во място, което чисто аритметично е около средното, но не за Европа. По-скоро може да се определи като “средноафриканско“. В европейската класация, която се прави и отделно, ние сме поставени на предпоследно място, вместо на традиционното си последно, но това “постижение” е поради финансовата криза в Гърция и, разбира се, е временно.

За да бъде постигната максимална обективност, методиката на Доклада е изградена върху 12 стълба, съставени от 111 показатели. Те са подбрани така, че да отразяват максимално спецификите на всички класирани страни и по някои от тях България е на първо място, например, „влиянието на маларията върху бизнеса”. Поради това методиката предлага различни сечения на класирането, едно от най-важните от които е „фактори на иновативност и усъвършенстване”. По този масив от критерии България е на 95-о място.

За леко сравнение: Замбия – 90-о, Намибия – 92-ро, Танзания – 94-то. Особено силно впечатление правят някои специални показатели: „Brain drain” (изтичане на мозъци) – 127-мо, „Availability of latest technologies” (наличност на съвременни технологии) – 100-но, „Firm-level technology absorption” (фирмено ниво на възприемане на технологиите) – 127-мо. Това е печалният отговор на вечния въпрос „Къде сме ние?”. Без никакво съмнение, по пътя към „средноевропейското” си битие ние трябва да поемем почти от самото дъно на цивилизацията!

Освен чисто статистически данни, „Докладът за глобалната конкурентоспособност” предлага и квалифицирани препоръки за формиране на политики, изградени на основата на най-съвременни икономически, социални и управленски критерии. За да няма никакво съмнение, нека прочетем текста на Доклада: “Връхният стълб на конкурентоспособността са технологичните иновации.

Значителен напредък може да бъде постигнат от подобряване на институциите, изграждане на инфраструктура, намаляване на макроикономическата нестабилност или подобряване на човешкия капитал. Всички тези фактори, обаче, в крайна сметка преминават в намаляваща възвращаемост. Същото се отнася и за ефективността на труда, финансовите и стоковите пазари. В дългосрочен план, стандартът на живот може да бъде подобрен само чрез технологични иновации.”

И още: „Това изисква среда, която благоприятства иновационните дейности, подкрепени както от публичния, така и от частния сектор. По-специално, това означава достатъчно инвестиции в научни изследвания и развойна дейност (R&D), особено от страна на частния сектор; наличието на висококачествени научноизследователски организации; тясно сътрудничество в научните изследвания между университетите и индустрията и защита на интелектуалната собственост.

На фона на настоящата икономическа несигурност е важно да има противопоставяне на натиска за намаляване на нивото на R&D разходите, както частните, така и публичните, защото това ще бъде от критично значение за устойчивия растеж в бъдещето.”

Всъщност – нищо ново! Този подход българската държава е избрала в момента на подписването на Договора за присъединяване на страната към Европейския съюз, т.е. за присъединяване към реформаторската му философия – Лисабонската стратегия. За последното десетилетие тя преживя редица актуализации и преоценки, но остана недокосната в основната си теза – ясно формулираното съзнание, че бъдещето на Европа е „общество, основано на знанието”.

Ревизираната икономическа стратегия „Европа 2020” не се базира точно на целите, поставени през 2000 г., ноединственият непроменен фискален показател, предопределящ икономическата политика на Съюза, е инвестирането на 3% от БВП за научноизследователска и развойна дейност.

На интернет-страницата на Европейската комисия могат да бъдат намерени отговори на въпросите: „Защо е избрана целта 3%, а не 2.9 или 3.1%? Реалистична ли е тази цел?”. Реализацията й изисква добре планиран дългосрочен ангажимент от страна на ЕС и страните членки в голям брой политики. Аргументирано е, че изпълнението на 3% е амбициозна, но също така навременна, реалистична и напълно постижима цел, но всички страни членки трябва да увеличат усилията си, за да стимулират инвестициите в научните изследвания и развитието на технологиите.

Според Европейската комисия, „целта 3% ще повлияе върху икономическия растеж, заетостта и цялостната конкурентоспособност на ЕС. Науката и технологиите играят важна роля в икономиката, основана на знанието, тъй като са източници на знание сами по себе си. Ето защо те представляват основният двигател за конкурентоспособност. Инвестициите в изследванията и технологиите са тези, които предизвикват между 25 и 50% икономически растеж.

Постигането на целта за 3% ще доведе до 0.5% допълнително увеличение на БВП”. Без достатъчен брой учени, обществени и частни инвестиции в изследванията, икономиката ще изпадне в стагнация, тъй като ще бъде лишена от знания – движещата сила на прогреса. Всички европейски страни са дефинирали своите цели в областта на изследванията и технологиите до 2020 г. (като, разбира се, разликите в целите са свързани с разликите в старта) с едно изключение – България.

И ето, че достигнахме до втория важен въпрос – „Накъде сме ние?”. Провеждането на политики за постигане на определени цели се състои от три основни фази: деклариране на идеи и приоритети; създаване или реформиране на структурите, върху които те ще се превъплътят; осигуряване на ресурси за осъществяването им. Верификацията на тази процедура се извършва по обратния ред – проверката на осигурените ресурси и прегледа на изградените структури показват адекватността на политиката.

От началото на октомври разполагаме с възможност да прегледаме основния инструмент за реализация на политическия проект за развитие на България – държавния бюджет и бюджетните прогнози за предстоящия тригодишен период. Още на първа страница на доклада към проектозакона са формулирани целите, обхващащи мандата на правителството. Една от тях е „ориентиране на публичните разходи в посока на стимулиране на факторите, ускоряващи икономическия растеж в съответствие с обновената Лисабонска стратегия”. Т.е., декларирани са проевропейски приоритети, а споменатите фактори са ясни – наука, иновации и качествено образование.

Преглеждайки консолидираната фискална програма, обаче, се установява, че най-голямо намаление, в сравнение с предходните години, има точно в тези сектори. Разходите за функция „образование” са 3.3% от БВП, а за научна дейност 0.2%. Като основен приоритет през 2011 г. е определено „усвояването и ефективното разходване на средствата от ЕС”, а текстове за приоритета на науката, иновациите и качественото образование не съществуват.

Тази структура на държавния бюджет, представяща България като нецивилизована държава, предизвика бурни обществени дебати. Единственото публично обяснение на правителството е твърдението „пари няма”, което не прилича на осмислено политическо послание, а и очевидно е невярно. Най-малко, защото „Разходите, неквалифицирани по други функции (резерв)”, са увеличени с четвърт милиард лева по неизвестни причини. Просто защото „пари има”.

И така: дори Господ да ни даде още петдесет години здраве и живот, при тази политика няма да видим България като средноевропейска държава, господин премиер!

От в. Култура. Заглавието е на редакцията

*Лъчезар Аврамов е доктор на физическите науки, единственият учен от Източна Европа, номиниран за Наградата на Европейския съюз за изключително високи научни постижения – “Excellence in Scientific Research” (така наречения “Научен Оскар”) за изследвания, свързани с диагностика на онкологични заболявания. Основател е на ново за България научно направление “Биомедицинска фотоника”, характеризирано в световната литература като “революция на интерфейса между наука и технология”.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.