Ще убият ли републиканците дипломацията на Обама?

в. Монд

Истината може да излезе от устата на една „мама гризли“. Героинята на движението „Чаеното парти“, клуб от носталгици по Америка от 50-те години, републиканката Сара Пейлин описа така външната политика на Обама:“Той се държи като единствения президент от „отците основатели“ насам, който изглежда не знае, че Америка е най-голямата сила в служба на Доброто, която светът някога е познавал.“

Бившата губернаторка на Аляска, която дължи прякора си на твърденията, че обича да ходи за лов на мечки, говори истината – отчасти. Повече от доста свои предшественици демократът Барак Обама, роден от баща кениец и прекарал детството си в Азия знае, че САЩ не са универсално възприемани като описваната от Пейлин ангелска сила.

Външната политика на Джордж У. Буш навреди на образа на Америка, особено в Африка, Азия и Близкия изток. Обама се стреми да го подобри. През последните две години той води т.нар. „дипломация на ангажирането“ – тесни контакти със съюзниците на САЩ, диалог с конкурентните сили (Китай, Русия), предложение за диалог с враговете (Северна Корея, Иран).

Резултатите са смесени, но не и обезсърчаващи. Въпросът, който се задава из цял Вашингтон тези дни, засяга запазването на тази политика: има ли президентът средствата да продължи? Един от важните играчи в американската външна политика неотдавна смени кожата си – Конгресът. Камарата на представителите премина в ръцете на републиканците. В Сената демократите разполагат с крехко мнозинство (52 места от 100), далеч от необходимото за ратификация на договори (67 гласа). Иначе казано, дали придошлата републиканска вълна на междинните парламентарни избори от 2 ноември променя ситуацията във външната политика?

Отговор: да и не. В тази област президентът запазва преимуществото; той е върховният ръководител на дипломацията и въоръжените сили. Мнението на Конгреса обаче също трябва да се взема предвид. Камарата до голяма степен държи контрола над бюджета, а Сенатът – ключа към договорите. Това са два прерогатива, които републиканците възнамеряват да използват за оказване на натиск във външната политика.

В каква насока? Бъдещият лидер на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл уверява: „Приоритетната ни задача е да попречим на преизбирането на президента Обама.“ Човек може да помисли, че сенаторът от Кентъки е прекалил с един от местните продукти – бърбъна, за да направи толкова войнствено изказване. Нищо подобно. През първите две години от мандата на Обама републиканците системно спъваха всички вътрешнополитически инициативи на Белия дом, включително тези, които продължаваха политическата линия на Джордж У. Буш! Те са партията на „не“-то. Могат ли да бъдат такива във външната политика? Трудно е: става дума за стратегическите интереси на страната. Най-вероятно е да възникнат двупартийни консенсуси по трите големи актуални въпроси.

Афганистан:Това е една от редките теми, по които републиканският истаблишмънт застана зад Обама с подкрепата си за изпращането на няколкото поредни подкрепления в борбата срещу талибаните. Републиканската партия инстинктивно е на страната на генералите. Въпросните не искат да са твърде плътно обвързани от определената от Обама крайна дата за започване на изтеглянето – юли 2011 г. Мнозина републикански конгресмени подкрепят по-дългосрочен ангажимент и не е изключено и Белият дом да преследва тази цел без да си казва. Би трябвало да се намери компромис по график, според който да има американски войски в Афганистан до края на 2014 г.

Препятствието ще дойде от изолационистката миноритарна фракция на републиканците. То е олицетворено от коментатор като Джордж Уил и е със силно присъствие и в движението „Чаеното парти“. Подобно на демократическото ляво крило тези републиканци искат бързо, ако не незабавно изтегляне от Афганистан.

Близкият изток: Републиканската нагласа е по-произраелска от една страна и по-войнствена към Иран от друга. Израелският премиер Бенямин Нетаняху ще намери повече посредници в Конгреса сред дългогодишните си приятели републиканците, отколкото е имал от 2008 г. Двата въпроса в някаква степен са свързани. Републиканците, обяснява Джон Вайнокюр в „Интернешънъл хералд трибюн“, искат по-агресивна поза, за да откажат Техеран от осъществяване на военната му ядрена програма. Те подкрепиха водената от Обама политика на санкции.

Те пледират за афиширане на смислена военна заплаха за увеличаване на натиска над Иран. В замяна на това те ще подкрепят продължаването на водената от администрацията израелско-палестинска политика. Ще стигнат ли дотам да окажат натиск за бомбардировки на определени цели в Иран? „Това е малко вероятно. Вече ни е трудно да излезем от две войни, няма да се захващаме с трета!“, казва един от влиятелните републикански гласове във външната политика бившият сенатор Чък Хейгъл.

Отношенията с Пекин: И в двете партии предизборната кампания беше силно антикитайска тип „Китай ни краде работните места.“ Привързани към свободния обмен и поддържането на деликатни отношения на ангажимент с Китай, умерените републиканци и демократите центристи имат интерес да обединят силите си в новия Конгрес. Защото по тази тема конкурент ще им бъде необичайният протекционистки съюз между част от близката до синдикатите демократична левица и републиканските избраници под влиянието на „Чаеното парти“, които са предимно против свободния обмен. себеподобните на „мама гризли“ не обичат конкуренцията на панда-икономиката!

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.