Накъде да върви НАТО след Лисабон?

в. Дейли телеграф

Повече от 20 години след края на Студената война най-изненадващото нещо, свързано с НАТО, е, че тази организация продължава да съществува. Така алиансът опроверга историческата мъдрост, че съюзите се разпадат, когато се е изпарила заплахата, довела до създаването им. Но за да продължи да оцелява, при това, като вдъхва доверие и показва колко е необходима, НАТО трябва да се адаптира. За такава адаптация в НАТО се говори вече 10 години. Но едва този уикенд лидерите на 28-те страни членки подкрепиха новата стратегическа концепция на алианса – план за бъдещето на организацията за идните години.

Тази стъпка трябва да бъде приветствана. Но трябва и да се подчертае, че новата стратегическата концепция е главно обобщаване на реалните нужди на 2010 г. Щит срещу атаките с балистични ракети, защита срещу неясно дефинираните, но будещи безпокойство кибератаки, борба с тероризма – все неща, които няма как да не присъстват в тази концепцията.

Конвенционалните средства за водене на война ще бъдат намалени, както си му е редът. А западните правителства изцедиха и последната капка на мирния дивидент от своите бюджети за отбрана на фона на приетите по целия свят планове за бюджетни икономии.
Но има още няколко въпроса, които тази среща не можеше да не засегне. Начело на дневния ред беше Афганистан. Провалът там ще нанесе удар в сърцето на алианса, от който той никога няма да се възстанови.

Успехът е задължителен. Но сега този успех си има график във времето. До 2014 г. операциите по гарантиране на сигурността трябва да бъдат предадени в афганистански ръце. След това афганистанците ще бъдат тези, които ще гарантират, че на тяхна територия не е останало място, на което терористите биха могли да се върнат.

Но за да бъде изпълнено това условие, международната общност трябва да бъде ангажирана във всички други аспекти, освен в бойните операции. Афганистанските сили за сигурност ще се нуждаят от обучение, тренировки и насърчаване години наред. Но което е по-важно, не години, а десетилетия ще бъдат необходими на афганистанската икономика да се отърси от зависимостта си от незаконното производство да опиум и да се придвижи напред.

Но преди всичко има едно задължително условие – установяването на по-добро управление, на нещо като законов ред и намаляване на корупцията. Подобно на някои членове на НАТО и руският президент Дмитрий Медведев разбира това. Иначе защо би искал да помага на алианса? И защо НАТО би смекчила плановете си за разширяване край руските граници?

Предизвикателството на Афганистан, от което зависи съществуването на НАТО, изтласка амбициите за членство на Грузия и Украйна на заден план. Но в крайна сметка значимостта на афганистанската мисия, както и новата стратегическа концепция на алианса са въпроси, по които относително лесно може да бъде постигнато съгласие. Истински трънливият въпрос, който е и ахилесовата пета на алианса, е вътрешното преструктуриране на НАТО и ефектът, който ще има това върху работните места и националните икономики.

В тези тежки времена на финансови ограничения малко страни имат желанието да се откажат от доходоносните щаб квартири, разположени на тяхна територия, и да подчинят националните си интереси на едно по-голямо благо. Прекалено много страни искат да запазят прекомерно раздутия брой адмирали и генерали, за да ласкаят националното си его, и големия брой щаб квартири, за да стимулират икономиките си.

И точно в това се крие най-голямата опасност. Америка ще наблюдава как европейските страни се препират за дреболии и ще остане с убеждението, че трансатлантическите цели са вече отживелица и че тихоокеанската политика е повече в неин национален интерес. А НАТО без САЩ ще бъде като боксова ръкавица без юмрук в нея – само един трофей в кабинета на историята.

Ако трябва алиансът да се издигне над всички тези опасности, то най-голямата възможност, от която той трябва да се възползва, е в областта на превенцията на конфликтите. Опитът от Ирак и от Афганистан ще направи правителствата по-предпазливи, когато става дума за хвърляне в битката на техните армии, освен ако техните жизнени интереси или тяхната териториална ценност не са пряко засегнати.

Така че логично вниманието на страните членки по отделно и на алианса като цяло трябва да бъде насочено към щателно оглеждане на хоризонта за потенциални нови заплахи и към усилията да се помогне по-рано на проблемни страни или на държави в криза да станат способни сами да си стъпват на краката.

Ирак и Афганистан показаха трудностите на процеса на изграждане на нации под обстрел. Много по-добре, а и по-лесно би било да се противодейства преди това на подобни ситуации и човек да се захване с тях по-рано. За жалост, за либералните демокрации, действащи независимо от медийното влияние, работата по един неотложен дневен ред не е лесна. Ако лидерите съумеят да насочат действително внимание върху превенцията на конфликтите, а не върху справянето с последиците от тях, то от тази среща на върха би имала дълготрайна полза.

По БТА

* Авторът на статията е бивш началник на генералния щаб на британските въоръжени сили.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.