Обама влиза в яростна битка с републиканците за новия договор СТАРТ

Питър Бейкър

Барак Обама говори пред Конгреса. Снимка: Белия дом

Само две седмици след изборите, които го поставиха в затруднено положение да продължи политиката си, президентът Обама реши да се изправи срещу републиканците в Сената в решителна битка за оръжейния контрол, която може да се окаже предварителен тест за неговата издръжливост през втората половина на мандата му.

Той настоява за гласуване по договора въпреки значителното превъзходство на републиканците, като ги предизвиква да блокират споразумението за контрол над оръжията с риска да навредят на отношенията с Русия и международната коалиция, която е против ядрената програма на Иран. Ако успее, Обама ще демонстрира сила след поражението на частичните избори. Ако не успее, ще засили впечатлението у дома и в чужбина, че е президент със слаби позиции.

„Залогът наистина е голям“, каза Джефри Кемп, бивш сътрудник по националната сигурност на президента Роналд Рейгън и експерт в Центъра Никсън, изследователска група във Вашингтон. „Бих казал, че това е най-големият риск, поеман досега, в областта на външната политика.“

След месеци на тихи преговори Обама превърна ратифицирането на споразумението, т.нар. нов договор СТАРТ, в открито противопоставяне, като привлече бивши републикански служители и възложи на вицепрезидента Джоузеф Байдън да работят върху това ден и нощ. Групата „Мрежа за американските ценности“, която го подкрепя, започна телевизионна и имейл кампания.

„Национален императив за сигурността е САЩ да ратифицират новия договор СТАРТ тази година“, каза Обама рамо до рамо с Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър Трети и Брент Скаукрофт, всеки от които е работил за републикански президенти. „Няма по-голям приоритет от националната сигурност за последната сесия на сегашния Конгрес.“

Обама обаче няма как да осигури одобряването на договора без сенатора Джон Кайл от Аризона, водещият преговарящ от страна на републиканците, който обяви тази седмица, че няма време да се постигне споразумение тази година за програма за ядрена модернизация – цената, която той иска за ратифицирането.

Белият дом има само един поддръжник сред републиканците – сенатор Дж. Лугар от Индиана. Проучване сред 14 сенатори републиканци, смятани за евентуални поддръжници, установи, че никой не желае да подкрепи открито договора. Десетима от тях казаха, че се колебаят или изчакват същите уверения като Кайл, а четирима не дадоха отговор, намеквайки, че одобрението може да зависи от промяната на мнението на Кайл.

Сред тези, които се съгласиха с Кайл, че въпросът трябва да бъде отложен до следващата година, е сенатор Боб Коркър от Тенеси, един от тримата републиканци, които гласуваха в подкрепа на договора в комисия през септември. В интервю той каза, че договорът и модернизационната програма трябва да бъдат „изцяло разбрани, изцяло обяснени“ и че няма причина да се бърза до края на мандата на стария Конгрес. „Аз съм твърде скептичен, че това е правилно и твърде скептичен, че то може да стане този декември“, каза той.

Освен това 10 новоизбрани сенатори републиканци, които ще встъпят в длъжност през януари, подписаха писмо срещу гласуване на последната сесия. „От уважение към гласоподавателите на нашите щати, смятаме, че е неподходящо Сенатът да разгледа новия договор СТАРТ или който и да е друг договор на последна сесия“, се казва в писмото, разпространено от новоизбрания сенатор Рой Блънт от Мисури.

Кайл не показа никакви признаци на отстъпление след срещата си със сенатора демократ Джон Кери от Масачузетс, председател на Комисията за външни отношения. Кери обаче изрази надежда след това, че сделка е възможна и Белият дом разкри нови подробности за дадените на Кайл обещания да задели 84 милиарда долара през следващите 10 години за модернизиране на ядрената оръжейна програма на страната.

Тъй като за одобряването на договори е необходимо мнозинство от две трети, Белият дом се нуждае от 67 гласа. Новоизбраният сенатор Марк Кърк, републиканец от Илинойс, ще положи клетва на 29 ноември на мястото на демократ, така че Белият дом ще трябва да задържи всички останали 58 членове от групата на демократите и да спечели деветима републиканци на своя страна. Ако чака до следващата година, Белият дом ще се нуждае от поне 14 републикански гласа.

Гари Сеймър, най-високопоставеният служител на Белия дом за контрола над въоръженията, каза, че се опасява, че отлагането на договора до следващата година ще означава на практика отлагане за неопределен период от време. В резултат САЩ и Русия няма да подновят ядрените си инспекции, които липсваха миналата година, а това според него ще предизвика недоверие и ще доведе до по-голяма вероятност от надпревара във въоръжаването.

Той каза също, че ако договорът не бъде ратифициран, това ще подкопае руската подкрепа за кампанията на оказване на натиск върху Иран да изостави ядрената си програма. „За да стане това, ние наистина се нуждаем от руснаците“, каза той на форум в Центъра Никсън. Както Сеймър предположи, Кайл може да не получи парите за модернизация, защото демократите и консервативните републиканци в следващия Конгрес няма да се разбират. „Подкрепата за това може да се изпари, ако договорът не бъде одобрен“, каза той.

Критици на договора казаха, че администрацията преувеличава последиците от отлагането и поставиха под въпрос сериозността му относно модернизирането на ядрените оръжия, тъй като последното предложение на Белия дом за разходи за модернизация бе отправено към Кайл едва преди няколко дни. Коркър и други отбелязаха, че все още няма гаранции, че Конгресът ще финансира изцяло програмата. Той каза, че настояването да се гласува преди следващия Конгрес създава атмосфера на недоверие.

До този момент стратегията на демократите е да продължават да оказват натиск за сделка с Кайл и да отговарят на всеки въпрос на републиканците в усилията си да намалят всеки претекст на опозицията. След това те ще внесат договора за разглеждане през декември в рамките на седем дни и ще принудят републиканците да изберат страна. Те разчитат, че Кайл остана изненадан от избора на Обама да превърне въпроса в публична битка.

В същото време, като превръща този въпрос в тест за президентството си, Обама рискува да засили нежеланието на републиканците да му поднесат победата. Сенатор Мич Макконъл от Кентъки, лидерът на републиканците, каза, че главният му приоритет е да лиши Обама от втори мандат. Сеймър описа ефекта с по-тежки думи. „Ако не действаме, смятам, че това ще навреди на репутацията на САЩ като страна, желаеща да бъде лидер“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.