Сърбия казва сбогом на Русия?

Асошиейтед прес

Табутата падат бързо в Сърбия. Страната планира да започне преговори с Косово, отцепилата се провинция, която сърбите смятат за люлка на своята култура. Тя увеличи усилията по залавянето на Ратко Младич, заподозрения за военни престъпления генерал, смятан от мнозина за герой. И тя се извини за зверствата, извършени по време на насилственото разпадане на Югославия. Внезапно някогашната яростно националистическата страна започна да се фокусира по-малко върху гордостта, отколкото върху дълбоките икономически проблеми и това означава отдръпване от традиционния й наставник Русия и построяването на мостове с ЕС и САЩ.

Цената на членството в ЕС е в корена на тази трансформация. Сърбия все повече разбира, че пътят към просперитета е чрез реформи, които ще й позволят да се присъедини към континенталния клуб на отговорни западни демокрации. Само преди няколко години сръбските националисти, ядосани от косовската независимост, нападнаха американското и други посолства. Лидерите на Сърбия се присмяха на идеята за присъединяване към Европейския съюз и вместо това започнаха да ухажват Русия, традиционен съюзник на страната.

Сега под управлението на реформисткия президент Борис Тадич, Сърбия усилено се стреми да остави назад петното да бъде сочена като основен подпалвач на балканските войни през деветдесетте години. Тя подаде ръка на Запада и по други начини. На неотдавнашен гей парад полицията защити демонстрантите от вилнеещите хулигани – решение, което досега би било немислимо в това дълбоко хомофобско общество.

Промяната вече носи плодове. ЕС се съгласи миналия месец да преразгледа детайлно подадената отдавна молба на Сърбия да се присъедини към 27-членния блок, макар да постави като условие за приема това доколко сериозно страната преследва Ратко Младич, командващия босненската сръбска армия по време на войната, обвинен в геноцид от трибунала на ООН за военните престъпления. Младич е обвинен, че е организирал в Сребреница убийството на около 8000 босненски мъже и момчета в най-ужасното клане след Втората световна война.

Промените бяха бавни в Сърбия – почти две десетилетия след свалянето на комунистическото управление и централната роля на Сърбия в кръвопролитията, последвали разпадането на Югославия. Под лозунга на националната гордост бившия лидер Слободан Милошевич започна губещи войни в Хърватия, Босна и накрая в Косово, преначертавайки картата на Европа и оставяйки голяма част от региона в етническо недоверие. Ако Сърбия продължи по своя нов път, тя ще последва стъпките на други бивши комунистически страни, сред които България, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Днес те всички са членки на ЕС и НАТО и се смятат за американски съюзници.

Прозападният Тадич смята, че Сърбия, обкръжена от страни, които са членки на ЕС и НАТО или се стремят към този статут, няма друга алтернатива освен да се присъедини към Европа на общите демократични ценности. Хората в Европейския съюз живеят по-добре, те имат по-добра икономика, те имат по-добро спазване на законите и поради това ние трябва да тръгнем по този път, заяви Тадич, който започна втория си петгодишен мандат през 2008 г.

Не всички сърби искат да оставят миналото назад. Новият прозападен подход на Тадич среща силна опозиция от националистите, които по-скоро биха искали да видят Сърбия в тесен съюз с Русия. Москва силно се противопостави през 1999 г. на въздушните удари на НАТО срещу Сърбия и подкрепя Белград в непризнаването на независимостта на Косово. Премиерът Зоран Джинджич, първият сръбски прозападен лидер след разпадането на Югославия, бе убит през 2003 г. от сръбски полувоенни, които се сражаваха във войните в Хърватия и Босна, и които се опасяваха, че той ще ги предаде на трибунала на ООН в Хага.

Убийството на Джинджич маркира завръщането на националистите на власт. Ядосан на САЩ и повечето европейски страни за признаването от тях на независимостта на Косово, премиерът Воислав Кощуница направи стъпки да загърби стремежа на своя предшественик да се присъедини към ЕС и вместо това работеше за още по-тесни връзки с Москва.

Москва проявява специален интерес към съдбата на Сърбия. Русия споделя културни, етнически и религиозни корени със славянска, православна Сърбия. Бомбардировките на НАТО на Сърбия във връзка с Косово се превърнаха в символ на изпаряването на руското влияние в десетилетието след разпадането на Съветския съюз и независимостта на нейните бивши източноевропейски сателити. САЩ същевременно смятат посоката на Сърбия за важна като източник на нестабилност в традиционно размирен район.

За Москва американският фокус върху Белград е изнервящ. Анализатори казват, че Кремъл е бил недоволен, когато американският държавен секретар Хилари Клинтън миналия месец заяви, че Вашингтон иска Сърбия да стане лидер на региона и член на ЕС. Възприятието на Русия е, че Белград е съюзник на Москва, казва Елена Гускова, влиятелен балкански анализатор в Москва. Ако Сърбия се присъедини към ЕС, ситуацията ще се промени драстично, казва тя. Правителството на Тадич се роди от политическата нестабилност и насилието по време на нападенията срещу посолствата през 2008 г., казва тя. Коалиционното правителство на Кощуница, в което участваше Демократическата партия на Тадич, рухна няколко месеца след това, предизвиквайки предсрочни избори.

След десетилетия на недоволство от националистите, прозападният блок на Тадич спечели изборите с обещанието да приближи обеднялата страна по-близо до Европа. Но постоянните икономически трудности помрачиха управлението му. Сърбите са все по-недоволни от двуцифрената безработица и средна работна заплата, която се движи около 300 евро месечно, най-ниската на Балканите. За какво говори Тадич, казва пенсионерът Горан Златич, на 68 години. Европейският съюз няма да ни приеме поне още седем до десет години. Ние не може да чакаме толкова дълго, за да започнем да живеем по-добре, казва Златич.

Подобни настроения се използват от Кощуница, който бе обвинен от критици, че тихомълком е одобрил нападенията срещу посолствата. Кощуница продължава да разпалва националистически настроения като казва, че ЕС иска да откъсне Косово от Сърбия. Време е Сърбия да обърне страницата и да изостави политиката, че няма алтернатива на присъединяването към ЕС, заяви Кощуница по-рано този месец. Особено оспорвано в Сърбия бе извинението на Тадич по-рано този месец за престъпленията, извършени от сърби срещу цивилни по време на войната за независимост на Хърватия.

Изявлението бе приветствано от Запада като символична стъпка към помирение 19 години след началото на войната. Но депутатът Милош Алигрудич от партията на Кощуница заяви, че извинението на Тадич е още едно унижение. Предложението на Тадич за обсъждане на статута на Косово с неговите етнически албански лидери също предизвиква недоверие, дори той да настоява, че Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово.

Националистите са също недоволни относно усилията на Сърбия да залови Младич и решението да бъде увеличена наградата за неговата глава от 1 милион евро на 10 милиона евро. Крайно дясна групировка обеща същата сума пари на онези, които разкрият имената на потенциалните „предатели“, които евентуално доведат до ареста на Младич.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.