Ядрени заблуди на Корейския полуостров

в. Лос Анжелис таймс

Военен парад в Северна Корея. Снимка: kreml.org

„Зашеметяващ“ – така Зигфрид Хекер, бивш началник на Националната ядрена лаборатория в Лос Аламос описа новия ядрен обект на Северна Корея за обогатяване на уран. Макар и по-голям и технически развит отколкото се смяташе досега, заводът е логичен резултат от 15-те години целенасочени усилия на Корейската народнодемократична република за усъвършенстване на ядрената й програма.

Всъщност медийни съобщения за нов завод за обогатяване на уран се появиха още през февруари 2009 г. Освен това точно една седмица преди изявлението на Хекер Северна Корея потвърди, че изгражда по-голям ядрен реактор в Йонбьон. Предишният опит на Пхенян (в Сирия) да замени съществуващия си застаряващ реактор, се провали, когато Израел го бомбардира през септември 2007 г.
Южнокорейският министър на отбраната в безпокойството си предложи в страната да се разположат американски тактически ядрени оръжия за пръв път от две десетилетия.

Размерът и обхватът на новоразкритите ядрени инсталации на Северна Корея обаче няма да изненадат никого освен тези, които все още са в плен на илюзията, че КНДР доброволно ще се откаже от ядрените си оръжия чрез преговори. Макар и разузнавателната ни информация да е непълна, Пхенян почти сигурно се е захванал с непозволено обогатяване на уран още преди да е изсъхнало мастилото по възхваляваната от Клинтъновата администрация Договорна рамка от 1994 г. Това споразумение бе едно от няколкото обещания на Северна Корея да се откаже от ядрените оръжия в замяна на помощ от външния свят – всяко от които Пхенян е нарушил.

Възможно е Северна Корея за пореден път да изпробва стратегическото търпение на Америка. Трябва да избегнем повторение на неотдавнашните си грешки. След като разузнавателните агенции на САЩ единодушно заключиха в средата на 2002 г., че Пхенян подготвя програма за обогатяване в промишлен мащаб, администрацията на Буш реши да постави въпроса ребром. На важна среща през 2002 г. Северна Корея предизвикателно призна, че се е захванала с обогатяване. За жалост отговорът на САЩ бе да задействат безуспешните дискусии известни като шестстранните преговори, което осигури на КНДР прикритие за постигане на напредък по разработването на ядрени оръжия.

Нещо по-лошо, по време на втория мандат на президента Джордж У. Буш една напориста група от заслепени хора в Държавния департамент и разузнавателната общност твърдеше или намекваше, че Северна Корея няма съществена текуща програма за обогатяване на уран. Те отричаха, че севернокорейците сами си признаха това през 2002 г. и че има достатъчно доказателства, че програмата продължава. Разузнавателната общност понижи равнището си на доверие в по-ранния си извод, не заради противоречиви сведения, а защото впоследствие не се беше сдобила със значими нови данни. Преговарящите от Държавния департамент отхвърлиха с презрение идеята, че Северна Корея има сериозен капацитет за обогатяване на уран.

Всичко това бе направено в подкрепа на страстта към преговаряне, с надеждата, че Пхенян за пореден път ще обещае да пристъпи към ядрено разоръжаване. Отрицанието и омаловажаването на заплахата от обогатяването през по-голямата част от последното десетилетие обаче съществено се разминаваха с действителността. Когато Северна Корея обяви след втория си ядрен взрив през май 2009 г., че „започва“ програма по обогатяване, Пхенян просто извади на бял свят дейност, която почти сигурно бе започната 15 години преди това. Северна Корея отново успешно изигра Вашингтон.

Трябва да избегнем тези тежки грешки като продължаваме напред, не само по отношение на Северна Корея, но и на Иран, който отдавна съдейства на Пхенян за балистични ракети и вероятно ядрени оръжия. Има сериозни причини за безпокойство, че капацитетът на Техеран и склонността му да си сътрудничи със Северна Корея надхвърлят оценките на разузнаването на САЩ. Нещо повече, тълкуването на свързаната със Северна Корея разузнавателна информация през последните години смущаващо прилича на прочутата изопачена Национална разузнавателна оценка на програмата на Иран за ядрени оръжия. Подобна политизация на разузнавателната информация дава ясно основание на приоритетни разследвания от новия състав на Конгреса.

Освен това станалият наскоро публично достояние нов капацитет на Северна Корея трябва да накара Сената да се замисли преди да се поддаде на натиска на президента Обама да ратифицира новия договор СТАРТ за контрол на въоръженията тази година. Новият СТАРТ е късоглед в съсредоточаването си само върху паритет с Русия, защото Вашингтон има далеч по-голяма отговорност към своите приятели и съюзници под ядрения ни чадър в сравнение с Москва. Еднакво опасен е растящият стратегически ядрен капацитет на Китай.

Прибавете към този списък неизбежното ядрено разпространение в Близкия изток ако Иран се сдобие с ядрено оръжие и потенциалното захващане на маргинални държави като Венецуела и Мианма с развитие на военни ядрени програми. Сега едва ли е времето да се ограничава ядреният арсенал на САЩ, особено с обвързващ договор като СТАРТ.

Последното, което трябва да направи Вашингтон сега е да възкресява провалилите се шестстранни преговори или да започва двустранни преговори със Северна Корея. Вместо това трябва да се положат сериозни усилия с Китай по обединението на Корейския полуостров. Тази цел става още по-спешна заради очевидното предаване на властта, което протича в Северна Корея, където Ким Чен-ир се е запътил към включване в регистъра на смъртността. Заплахата от Северна Корея може да приключи едва когато тази цел бъде постигната и колкото по-рано настъпи този ден, толкова по-добре.

По БТА

*Авторът е бивш постоянен представител на САЩ в ООН и настоящ старши експерт в Америкън ентърпрайз инститют. Той е автор на „Няма вариант да се предаваме: Защитата на Америка в Обединените нации“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.