Израел се тревожи, че вече не е ценен за САЩ

Ройтерс

Израел все повече се притеснява, че отношенията му със САЩ – определящ елемент в близкоизточната дипломация в течение на половин век – вече не нямат жизненоважната стратегическа стойност за Вашингтон, която имаха преди. Независимо от безбройните уверения на американски представители, от президента Барак Обама и всички нива надолу в йерархията, в дълбоката ангажираност с израелската сигурност, еврейските ръководители се тревожат, че Вашингтон днес вижда в лицето на Израел по-скоро спънка, отколкото помощ. „Определено съществува ново американско разбиране, според което Израел не се възприема като стратегическа ценност в Близкия изток“, каза председателят на израелския парламент Реувен Ривлин.

„Това развитие е нещо ново дори за нас, ветераните в политиката“, отбеляза той в интервю за в. „Джерусалем пост“ през уикенда.
Отношенията между двете страни със сигурност са се оттласнали от дъното, което достигнаха през март, когато споровете около строителство на селища на Западния бряг навлече на израелския премиер Бенямин Нетаняху необичайно остри упреци от страна на американския държавен секретар Хилари Клинтън.

Камбаните за тревога в Израел обаче отново бият след дните на несигурност около пакета с насърчителни мерки на Вашингтон, целящи да убедят Нетаняху да наложи временно замразяване на строителството и да съживи изпадналите в застой мирни преговори с палестинците. Преди повече от седмица Нетаняху обяви американското предложение за уговорена сделка, но усилията му да получи писмени обещания се оказаха отчайващо мъчителни, така че в Израел започнаха да се питат доколко искрена е офертата и с какви условия е обвързана.

НАГРАДА ЗА ЛОШО ПОВЕДЕНИЕ

Палестинците направо се смеят на идеята, че САЩ може би губят ентусиазма си по отношение на Израел, отбелязвайки, че американското обещание за стимули, включващо изтребители за 3 милиарда долара, е доказателство за привилегирования статут на еврейската държава във Вашингтон. Примамките бяха посрещнати с повдигане на вежди и в Съединените щати. Анализаторите се усъмниха в разумността на идеята да се предлагат поощрения на Израел, за да го накарат временно да прекрати строителството на селища, което Международният съд в Хага смята за незаконно.

„За пръв път в историята САЩ се готвят да възнаградят Израел за лошото му поведение“, писа Даниел Кърцър, бивш посланик на САЩ в Израел, в неделния брой на в. „Вашингтон пост“. Кърцър отбеляза, че Нетаняху е направил огромна грешка, включвайки военна помощ в списъка на „подкупите“. „Той направи тези необходимости условни, подлежащи на договаряне, незадължителни. Израелските нужди в областта на сигурността сега са просто разменна монета, с която да се преговаря за това какво би направил или не би направил Ерусалим, за да придвижи напред мирния процес“, допълва той.

Американската военна помощ е по традиция е силно ограничена и стои доста встрани от мирните преговори. В този ред на мисли анализаторите отбелязаха, че предполагаемо предложение на Клинтън за предоставяне на американска дипломатическа закрила на Израел е само един факт, а не част от политически машинации между двамата съюзници. „Преди изобщо да тръгнем да се борим със сложността на общуването с палестинците, се оказваме в двубой с Вашингтон“, отбеляза в редакционната си статия от 19 ноември в. „Джерусалем пост“. „Не бяхме ли от същата страна на барикадата?“, пита изданието.

Някои високопоставени израелски служители смятат Обама за отговорен за все по-сложните взаимоотношения и с носталгия си спомнят за изключително близките връзки между предишни американски и израелски лидери като Бил Клинтън и Ицхак Рабин. Политиците от израелската опозиция хвърлят вината върху Нетаняху – твърд представител на десницата, който очевадно се чувства по-комфортно с американската Републиканска партия, отколкото в компанията на демократа Обама. „Превърнахте Израел в слаба, изплашена, изолирана, изпаднала във вътрешен конфликт страна, която губи единствения си приятел на света“, каза на Нетаняху по време на парламентарни дебати наскоро водачката на опозиционната партия „Кадима“ Ципи Ливни.

ВОЕННИ ТРЕВОГИ

На по-дълбоко равнище, трайното чувство на несигурност в израелските среди се подхранва от еволюиращите американски военни цели. Генерал Дейвид Петреъс, командващ силите на САЩ и НАТО в Афганистан, предизвика през март полемика като заяви, че израелско-палестинското напрежение е имало „огромно отражение“ в мюсюлманския свят, където са базирани войските му. Петреъс каза, че близкоизточният мирен процес трябва да продължи, за да помага на американската военна позиция – твърдение, което веднага бе оспорено от израелската десница, която отрече всякаква подобна връзка. Неговата позиция обяснява защо Обама акцентира толкова силно върху възобновяването на боксуващите мирни преговори въпреки очевидния песимизъм както от палестинска, така и от израелска страна, да не говорим за песимизма в САЩ.

Според израелски представител, пожелал анонимност поради деликатността на темата, Нетаняху искал да вкара в близкоизточното уравнение и Иран, предлагайки отстъпки в замяна на обещание за американска акция срещу ядрения проект на Техеран. Опитите му обаче изглежда са се провалили, след като американският министър на отбраната Робърт Гейтс този месец публично изрази несъгласие с твърдението му, че единствено надеждна военна заплаха би могла да спре Иран. Макар подобни открити разногласия да са нетипични за израелско-американската двойка, никой не очаква те да доведат до развод. „Имали сме възходи и падения, но приятелството ни е толкова дълбоко, че лесно преодолява проблемите“, заяви един израелски министър.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.