„Принцеса Европа“ съблазнява естонците с еврото

в. Дейли телеграф

„Принцеса Европа“ в тв рекламата на еврото в Естония. Снимка: от екрана

На 1 януари Естония се включва в еврозоната, което предизвиква икономически опасения в Талин. Естонците са притеснени от новините от Ирландия. „Принцеса Европа“ ги приканва от рекламни клипове да заобичат еврото, а Европейската комисия им изпрати 450 хиляди евтини пластмасови калкулатори, за да превръщат старите си пари в евро.

Освен това са отпечатани хиляди листовки с карикатура на засмян щъркел, който носи монета от едно евро като бебе, окето им изпраща правителството, за да изглежда по-забавна промяната. Но докато „Денят Е“, в който трябва да се присъединят към еврото, бързо наближава, мнозина естонци се страхуват, че това, което скоро ще им се случи, е всичко друго, но не и забавно.

„Новините от Брюксел силно тревожат хората. Те се опасяват, че се присъединяват към една рухваща валута“, казва Ивар Райг, професор по икономика, който бе евроскептичният глас в пустиня през последната година. Неговите предупреждения към сънародниците му – народ, който отчаяно се стреми да се бъде приет в сърцето на Европа – относно опасностите от влизането в еврозоната насред рецесия, останаха общо взето нечути.

Или поне досега. Последната анкета, направена през септември, показа, че 58 на сто от 1,3- милионното население на балтийската държава, сега са съгласни с него и не са доволни от присъединяването към еврото през януари – първият случай, когато противниците са мнозинство. Но за техен лош късмет, вече няма как да се измъкнат. Четиридесет и пет милиона евробанкноти и 194 милиона монети вече са раздадени на естонските банки, готови за обмяната на Нова година. Тазгодишният 1 януари може да докара на цялата държава махмурлук за доста време занапред.

Миналата седмица професор Райг говори на публична лекция в претъпкана аудитория на Талинския университет, където публиката внимателно слушаше мрачните му икономически опасения. Професорът предупреди съгражданите си, че бившата съветска република, която е сред най-бедните в ЕС, може би скоро ще трябва да се включи в спасителния пакет от 85 милиарда паунда (100 млрд. евро) за Ирландия, който понастоящем се финализира, и може би също и за средиземноморските страни.

„Ние сме бедни, а въпреки това накрая ще трябва да плащаме за гръцките пенсионери. Политиците никога не са обсъждали истински с обществото присъединяването към еврото, а сега е твърде късно“, каза отй. Правителството признава, че естонците скоро може би ще трябва да понесат своя дял от бремето за спасителния пакет.

За каузата на еврото не допринесе особено и информационната кампания, която беше скъпа и глупава. Двайсет и една годишната манекенка Клаудия Мерикула бе наета да изиграе ролята на митична принцеса в кратък филм, заснет като телевизионна реклама. Зрителите гледат как тя със загадъчна усмивка се придвижва по симулиран с компютър мост, който символизира как общата валута обединява хората. После коментарът обяснява мерките за сигурност на евробанкнотите като воден знак и метална нишка, докато „Принцеса Европа“ се разхожда из търговски център.

Г-ца Мерикула, изгряваща звезда на модния подиум, се появи този месец и в балтийски покер турнир, което някои естонци може да сметнат за твърде уместно предвид националния хазартен риск, който са на път да поемат. Други трикове за реклама на паричната обмяна бяха също толкова екстравагантни. Миниатюрен евтин калкулатор бе изпратен до всяко домакинство в Естония за преизчисляване на кроните в евро – подарък от Европейската комисия с надпис „Tere еuro“ (Здравей, евро!) на гърба.

Всичко изглеждаше толкова различно преди година, когато силно проевропейската естонска политическа класа реши, че е дошъл подходящият момент най-сетне страната да влезе в клуба. В продължение на няколко години правителството понасяше политически критики заради жестокото орязване на на социалните разходи и поддържане на висока безработица, само и само да приведе в ред финансите. Болката беше остра – Естония преживяваше втората по дълбочина рецесия в ЕС със спукан балон на недвижимите имоти, спад на международната търговия и свиване на икономиката с 14 процента миналата година. Но саможертвата ще си струва, казваха на избирателите.

Управляващата десноцентристка коалиция се аргументираше, че еврото ще донесе облаги за Естония и че след разпадането на СССР през 1992 г. нейната парична единица и без това вече е била закрепена първо към германската марка, а после към еврото.
Освен това се твърдеше, че за чуждите инвеститори Естония ще сатне по-привлекателна, ако е в еврозоната, експортът ще се увеличи и малакта национална икономика ще се възполва от протекцията на по-голямата. Поне така беше на теория, от която правителството не се отказва и тази седмица.

„Няма усещане за паника заради новините от Ирландия. Никой не се е разколебал“, каза Танел Рос, заместник-министър на финансите, който отговаря за планирането, ЕС и международните отношения. „След приемането на еврото ще има три пъти повече работни места и по-голям растеж“, каза той. С усмивка той призна, че освен икономически изгоди за Естония ще има и „политически“ – сближаване с Европа, която един ден може би ще трябва да я пази от Русия, гигантскшя съсед, от който се откъсна през 1992 г. „Ние искаме добри отношения с нашия голям съсед на изток“, каза Рос дипломатично.

Но естонците се страхуват, че един ден може да последват съдбата на Грузия, друга бивша съветска република, която има проблемни отношения с бившия си господар. През 2007 г. бяха извършени атаки, вероятно от руски хакери, срещу уебсайтове на медии, една банка и правителството в Естония след остър спор между Талин и Москва заради преместването на паметник на съветската армия.
Докато Естония има своя валута, тя винаги е изложена на риска да бъде дестабилизирана от Русия при подобна криза. Но отказването от безценния символ на независимостта, естонската крона, е болезнено.

„Не искам да се присъединяваме към еврото. Аз харесвам нашите пари, те са символ на свободна Естония“, казва 22-годишната Рин Раху, която работи в магазин за кафе. Тя е част от поколението, платило високата цена на безработицата, за да могат финансите на Естония да покрият критериите за еврозоната. Другият непосредствен страх сред обикновените хора е че цените ще скочат, след като магазините и доставчиците на услуги в страни като Италия се възползваха от възможността да увеличат цените, когато бе въвъдено еврото.

Отговорът на естонското правителство е Споразумението за честни цени, съгласно което магазините и фирмите ще могат да сложат на витрината си стикер с обещание, че няма да вдигат цените. Като имаме предвид честната и дисциплинирана нордическа култура на Естония, това може и да свърши работа. Рускоезичното малцинство в Естония, което е около една четвърт от населението на страната, се отнася с изключително подозрение към еврото. Предимно хора от работническата класа, те пострадаха най-много от орязването на социалните разходи, предприети заради подготовката на Естония за членство в еврозоната.

Междувременно обикновените хора тревожно следяха миналата седмица новините от Ирландия. Предупреждението на президента на ЕС Херман ван Ромпой тази седмица, че Европа е изправена пред „криза на оцеляване“, бе чуто в Естония по-внимателно от където и да било другаде в ЕС. Но през следващите шест седмици естонците няма какво да направят, освен да вземат пластмасовите си калкулатори и да смятат новите цени. Един минувач, който бързаше за вкъщи по покритите със замръзнала киша улици в Талин, каза на шега: „Ако стане наистина зле, може би „Принцеса Европа“ ще дойде и ще ни спаси“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.