Ислямски фанатици изтласкват диктаторите крадци в Централна Азия

Росбалт

Режимите в Централна Азия се опитват да сдържат радикалния ислям: измерват брадите с линия, изключват студентки за носене на хиджаб, връщат младежите, заминали да учат в арабски медресета, затварят джамии. Радикалите обаче стават все повече – безправието на народите, произволът на властта, чудовищната корупция раждат нови и нови фанатици.

* * *

Казахстан е най-развитата страна в Централна Азия. Там са най-големите запаси от петрол и уран, най-високият БВП на глава от населението, от юг на север и от запад на изток минават стратегически комуникации. Държавата с основание претендира за лидерство в региона, разглезена е с внимание от Русия, Китай и Запада, в момента е и председател на ОССЕ. Казахстанците, постоянни гости на модните световни курорти и престижните форуми, никога не са били изпълнени с религиозен фанатизъм, напротив – това е най-светската държава от региона. А гледай ти какво става.

В индустриалния град Атирау – в самото сърце на петролоносното каспийско крайбрежие на страната, група студентки от местния държавен университет бяха отстранени от занятия, тъй като отказали да свалят хиджабите и да подкъсят дългите си поли. Това съобщи Фергана.ру, като се позова на „Азаттик“ – казахската служба на радио „Свобода“. Според момичетата университетското ръководство настоявало да свалят забрадките си на входа, иначе „не отговаряме, ако ви откара комитетът за държавна сигурност“.
Шестнайсетгодишната Бибинур Омирзакова, второкурсничка от Агротехническия колеж, вече е изключена за носене на хиджаб.Директорът на колежа Болат Кожиев заяви, че е отстранена въз основа на закона за образованието и според изискванията на казахстанското образователно министерство.

Ренесансът на исляма в Западен Казахстан е своеобразно отражение на „ресурсното проклятие“, смята Андрей Грозин – завеждащ отдела за Казахстан и Централна Азия в Института за държавите от ОНД. „Самите региони донори най-често нямат добри показатели – обяснява той. – Западен Казахстан е донор на процъфтяваща Астана и Алмати, при това е по-беден, там има по-голяма безработица, повече социални болести, туберкулоза.“

Същите тенденции проличават според експерта и в Туркменистан: радикални клетки никнат вече в местните газоносни вилаети, незасегнати по принцип от диви тълкувания на исляма. Да не говорим пък за беден Киргизстан, затънал в кланета – най-силна там е групировката „Хизб ут Тахрир“, която „мирно“ се бори за създаване на глобален халифат. А тя съвсем не е най-лошият вариант. Къде по-опасни са организации като Ислямското движение на Узбекистан (Източен Туркестан), или ИДУ. Те също създават един вид халифат във Ферганската долина, но далеч не избират мирни начини.

Опасността се усеща сякаш най-остро в Ташкент и Душанбе, враждуващи помежду си заради водите на Амударя. След събитията в Андижан през 2005 г. узбекистанският лидер Ислам Каримов се опитва да контролира и най-малките движения на ислямските секти в страната. Негова светлост президентът на Таджикистан Емомали Рахмон също затяга гайките. Определил е дори дължината на брадите, максимално допустима според местните традиции. Из джамиите обикалят хора от силовите структури с линийки и ако нечия брада излезе по-дълга от установеното (оформена по уахабитски или друг някакъв чужд модел), принудително я окастрят и проверяват дали притежателят няма нещо общо с тероризма.

Неотдавна в планинските райони на страната бяха затворени 28 „непререгистрирани“ джамии, в които според властите може да е бил проповядван радикален ислям. През ноември в Северен Таджикистан бяха задържани 14 предполагаеми членове на „Хизб ут Тахрир“ и ИДУ, а през периода от 18 до 22 ноември – други деветима активисти, сред които Дилшод Рахимов, емир на ИДУ в Истаравшанския район. Те са обвинени в разпалване на етническа, расова, местна и религиозна вражда, в публични призиви за насилствена промяна на конституционния строй.

Междувременно дипломати от мисиите на Таджикистан в Пакистан, Египет и редица други ислямски държави обикалят из медресетата и убеждават „незаконно“ учещите там таджикистанци да се вслушат в апела на президента Рахмон, да загърбят учението и да се върнат в родината. Ако се завърнат, ще могат да се обучават в Ислямския институт на Таджикистан „Имам Тирмизи“. По този начин таджикистанските власти се опитват да спрат вноса на неконтролируеми, нелоялни версии на исляма.

И май бележат вече успехи. В страната например вече са се върнали над 600 граждани, заминали без разрешение от властите да се учат в различни религиозни учреждения, действащи в Иран, Пакистан и Египет. На 8 ноември със специален полет от Египет в Таджикистан бяха върнати още над 100 студенти от ислямския университет „Ал Азхар“. На 22 ноември – други 136 млади таджикистанци, учили в ирански медресета в Мешхед, Хаш и Захедан. Съобщено бе, че сред тях имало дори десетгодишни момчета.

Средноазиатските лидери се мъчат да запазят властта над душите на своите сънародници, но като цяло тези опити не изглеждат успешни. „Традиционната лоялност на местните народи все още дава на светските власти достатъчна легитимност, за да решават религиозни въпроси, но тази легитимност е на привършване – коментира Андрей Грозин. – Най-новата история сочи, че хорското търпение си има граници дори в Централна Азия. Указите за дължината на брадите отблъскват хората, гражданите започват да смятат президента за узурпатор.“

Ето общия проблем на региона: колкото по-далеч в миналото остава епохата на СССР, толкова повече оттам се изпарява не само съветският, но и светският дух. Президентите не могат да осигурят на обеднелите хора духовна храна, ако не смятаме за такава култа към личността на управника.

Хората търсят в радикалния ислям убежище от мизерията, от корупцията, средновековната диващина и крещящата несправедливост. Щом елитите се самодискредитират окончателно, щом овехтеят демократичните декори, нищо чудно в Централна Азия да бъде установен един вид халифат. „Елитите май го разбират, но продължават да ограбват страните си като някакви безмилостни пришълци, като временни диктатори“, гласи тъжният извод на руския експерт.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.