Германия подлуди еврозоната

Франс прес

Каква да бъде формата на Постоянния фонд за подпомагане на еврозоната? Застрашена ли е единната валута? Валутният съюз трудно говори в един глас, изправен пред кризата, в момент когато финансовите пазари подлагат на изпитание стабилността му в Ирландия, Португалия и в други страни. Ирландия е в разгара на спасителна операция, а останалите страни от Валутния съюз се тресат, тъй като лихвите по държавните дългови облигации на членките с най-нестабилни позиции скачат и при всичко това комуникацията на европейците продължава да бъде объркана.

Германия наля масло в огъня през последните дни. Нейният финансов министър Волфганг Шойбле би най-силно тревога във вторник, заявявайки, че „бъдещето на нашата единна валута“ е заложено „на карта“, а канцлерът Ангела Меркел говори за „изключително сериозна ситуация“ за еврозоната. След критиките най-вече на ръководители от Европейската централна банка Меркел изглежда даде заден ход в четвъртък: тя каза, че вече „има по-голямо доверие“ в стабилността на еврозоната, отколкото през пролетта. Според дипломатически източници драматизмът на залозите на Берлин цели да накара общественото мнение в Германия да преглътне нов спасителен план в подкрепа на Ирландия след договореното финансиране за Гърция преди шест месеца.

Миналата седмица пък президентът на ЕС Херман ван Ромпой говори за криза на „оцеляване“ на еврозоната. Европейската комисия, на свой ред, не спира да призовава настоятелно да не се поддаваме на „паниката“. Франция също заяви, че са несъстоятелни опасенията от разпадане на Валутния съюз. Противоречивите сигнали са съпроводени от принципни разногласия по тази ключове тема: формата, която трябва да се придаде на бъдещия постоянен механизъм за подкрепа в еврозоната, който трябва да поеме щафетата от 2013 година на Временния фонд за оказване на помощ, създаден през пролетта.

Ръководителите на ЕС се споразумяха през октомври по принципа на този фонд. Планира се те да обсъдят основните му линии на среща на високо равнище на ЕС в Брюксел на 16 и 17 декември и най-вече как частният сектор ще бъде включен в действието на този механизъм. Германия вече набра преднина. Тя води кампания, чиято цел е частните инвеститори да бъдат накарани да внасят средства в този фонд в бъдеще, за да се удари спирачка на спекулациите в името на безпристрастността и отговорността на пазарите.

Берлин представи подробности по предложението си в един документ: става дума в бъдеще към държавните облигации по дълга в еврозоната да бъдат включени специални клаузи, които биха позволили разсрочване на плащанията на натрупаните задължения, да се понижават лихвите, та дори и да могат да бъдат намалявани сумите за погасяване.

Германската позиция допринесе за „подлудяването“ на пазарите през последните седмици, пораждайки за пореден път критики и опасения, свързани с най-силно застрашените страни: Португалия, Гърция и Испания. „Ангела Меркел трябва да се научи, че понякога е по-добре политическите ръководители да си траят“, отсече председателят на Партията на европейските социалисти Пол Нируп Расмусен. В този смисъл, но по-дипломатично, по адрес на Берлин се изказа и гръцкият премиер Георгиос Папандреу.

Председателят на групата на финансовите министри от еврозоната Жан-Клод Юнкер не дава висока оценка на натиска на Германия по този проблем. В интервю за германски медии той призова „да не се дискредитира“ функционирането на ЕС, (където намирането на споразумение между много страни е от първостепенно значение), поставяйки в привилегировано положение система, „при която големите държави“ като Германия или Франция „вземат решенията помежду си“. Френският министър на финансите г-жа Кристин Лагард подчерта пък, че Франция „работи“ по германския проект, като заяви на висок глас, че тя иска „механизмът, при хипотезата, че обвърже частния сектор“, „да се прилага единствено само за всеки случай поотделно“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.