Момичешка банда в български вариант

Група Аудиовижън

Какво правят пет момичета, когато се съберат заедно? Музика, разбира се – ако става въпрос за Деси, Вени, Поли, Миряна и Милена или “Аудиовижън” – единствената поп-рок банда в България, която се състои изцяло от момичета. “Аудиовижън” репетират непрекъснато и предизвикват учудване и усмивки у околните, когато тръгнат нанякъде, помъкнали тежките си инструменти.
Обикновените хора им се радват, публиката – също. Само мъжете-музиканти понякога подхождат критично към тях и следят внимателно всяка изсвирена нота.

Групата съществува официално от 2005 година и вече има издадени няколко авторски парчета. Наскоро “Аудиовижън” спечелиха конкурса на читалище “Георги Минчев” и свириха на феста “Цвете за Гошо” в Южния парк. Иначе се извяват най-вече по клубовете с жива музика, а когато могат, участват на фестивали.

Фронтдамата Вени.

“Какичката” в групата е барабанистката Деси. Тя е на 26 и свири на барабани от 19-годишна. Междувременно завършила политология, но решила, че повече й се занимава със свирене, отколкото с политика. В момента учи музика в Нов български университет. Деси не се притеснява от общоприетото мнение, че барабаните са мъжки инструмент и смята, че “единственото мъжко е, че е много тежко да се пренасят”.

Тъй като не разполагат с шофьор и микробус, момичетата сами пренасят инструментите си, дори когато трябва да пътуват за концерт извън София. Разказват как на автобусните шофьори направо им прилошавало, виждайки огромния им багаж – клавир, китари, барабани. Затова пък пътниците в автобусите винаги научавали репертоара им и в края на пътуването им пожелавали успех на концерта.

Басистката Поли.

Най-малка в групата е басистката Поли, която е на 20 г. и учи в Музикалната академия в София. “Това ми е първата група, добре ми се отразява, но е малко изморително, защото репетициите са дълги, невинаги се разбираме, – разказва Поли – но пък накрая се получава хубаво и когато излизам на сцена, толкова много се кефя, че излитам на седмото небе”.

Миряна (клавир) и Милена (китара) са ветерани в групата. Миряна е завършила музикална педагогика, със специалност пиано в Софийския университет. От три години обаче не свири класическа музика, а поп и рок. Миряна успява да съчетае репетициите с работата си като музикална учителка на деца. “Стига човек да има желание, винаги намира време за всичко. Всяка от нас би искала да се занимава само с групата, но няма как да стане, трябва да се прехранваме по някакъв начин”, обяснява тя, потвърждавайки поговорката, че музикант къща не храни, особено пък в България.

Китаристката Милена е от Казанлък, а първият инструмент, на който е свирила, е пиано. “12 години свирих на пиано и бях много заблудена… В един момент си казах: “Що пък да не почна да свиря на китара”. Гледам баща ми си дрънка с една кухарка вкъщи, – разказва Милена – показа ми някакви неща и аз много се запалих. Реших, че ще уча китара при учител, професионално”. След като учила класическа китара 4 години, тя записала “Поп и джаз китара” в Нов български университет. В групата свири на електрическа китара.

Китаристката Милена.

Вокалистката Вени пее още от детската градина и оттогава насам е натрупала завиден опит – пяла е в много групи, пътувала е и в чужбина, записвала е в различни студиа. Дори е имала възможността да подпише договор с музикалната компания “Пайнер”, което обаче категорично отказала. Всъщност цялата група е единодушна по отношение на чалгата – смятат, че това не е музика, а позьорщина. Вени твърди, че откакто е в “Аудиовижън”, доста се е променила, защото “самият живот в групата е свързан с много препятствия, които петте трябва да преминаваме по някакъв начин, тъй като нямаме гръб зад себе си”.

За момента групата няма мениджър, който да се грижи за участия и ангажименти, момичетата се справят сами. “Изникват някакви неща, при които всяка една от нас трябва някак да се подготви, влачим инструментите. Много пъти сме си мислели, че ние сме единствената женска група в България, пък ни е толкова трудно. Няма хора, които да ни помагат и да ни повярват”, обяснява Вени и допълва, че записаните авторски парчета на групата са малко, тъй като си ги финансират сами.
Липсата на спонсори е и причината все още да не са направили клип – нещо, което отдавна планират.

Миряна на кийборда.

Първата им поява на сцената през август 2005 г. предизвиква истински фурор. Мястото на събитието е клуб “Маската” в Студентски град, където по принцип свирят рок групи, състоящи се предимно от мъже. Момичетата смятали, че заведението ще е празно, тъй като “през лятото в Студентски град е пустош”. Клубът обаче направо “се пръскала по шевовете” от посетители. “Някакви мъже се бяха напили и като ни видяха, взеха да се качват по сцената. Викат, крещят отдолу, катерят се, охраната не може да ги смъкне от сцената – разказват момичетата – затова вече като свирим в “Маската”, винаги има много охрана”. Според Деси подобни неща се случват, тъй като хората като че ли нямат респект към тях, защото са жени. “На мен са ми се качвали на сцената, на барабаните, правят си каквото си искат. – обяснява Деси – и аз му казах на един, да не ми сяда на инструмента, така както аз не съм се качила да карам неговата кола. Те обаче нищо. Ама иначе сериозни изцепки няма.”

Деси на барабаните.

Стресиращият дебют на групата не ги е отказал от сцената: следват много участия в клубове и на различни фестивали. Въпреки че трупат опит, момичетата твърдят, че човек никога не може да свикне напълно със сцената. “Винаги има тръпка, само че във всеки един момент реагираш на различни неща. Имали сме толкова ситуации, в които се къса струна или клавирът е прегрял, всеки път е различно, емоции има винаги. Аз мисля, че ако свикнеш, всичко се е изгубило”, смята вокалистката Вени. Поли добавя, че е много по-лесно, когато има кой да те подкрепя на сцената “Понеже съм била сама на сцена и знам какво е, мога да кажа, че с тях се чувствам много сигурна, друго е, някак си се подкрепяте всички и единият да сгафи, другият ще замаже нещата”, обяснява басистката.

На въпроса дали не са мислели да вземат музикант от мъжки пол в бандата, момичетата отговарят, че вече са имали такова преживяване, но не смятат да го повтарят. Барабанистът бил добър, но някак не се получавало. “Губи се смисълът. А и не се чувстваш добре. По-различна е атмосферата. – разказват те – Плюс това мъжете не разбират нашия начин на мислене. Колкото и истеричен да е. Може да се караме, но се обичаме. Всъщност никога не се караме за мъже, само за музика……”.

Снимки: Авторката

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.