Тя е лично протеже на Борисов, а той мига невинен като пеленаче

Калина Илиева и Бойко Борисов. Снимка: Агенция “Кросс” и сайт на ГЕРБ

Бащата на злополучната шефка на фонд “Земеделие” Калина - Иван Илиев, дългогодишен служител на столичната пожарна, подал оставка. Срам – дъщеря му представила фалшива диплома. Пожарникарската връзка обяснява шеметната й кариера. Каквито и приказки да е изприказвал премиерът Борисов защо е назначена Калина за шеф на фонд “Земеделие”, причините са ясни. Просто е назначил щерката на стар колега. И сега той от срам подава оставка.
А по-рано Борисов обясняваше, че причината да назначат Калина била, че  е “от най-близките хора, които работеха в тези екипи на ОЛАФ” и от тази служба имало много добро отношение към нея. Пред в. “Капитал” обаче от ОЛАФ казват, че назначението й е изцяло избор на българското правителство, а те нямат нищо общо.

С избора на Борисов пожарникарската щерка, учила-недоучила, управляваше фонд с 1 млрд. лв. (общо в перспектива може да се говори за 13 млрд. лв.) и към 1500 души работещи към него.
С успешната си работа Калинка е блокирала проекти за над 200 млн. евро. Пратила над 400 сигнала до ОЛАФ, не се знае още колко до прокуратурата и ДАНС, в които хвърля съмнения за далавери върху едва ли не всички големи и малки производители в България. Много от тях поради това не са получили кредити, не са тръгнали проекти, други са фалирали и сега искат съд. Пращала е сигнали и за министъра на земеделието – нейния шеф, както писа “24 часа”. А министърът коментира, че с това си обяснява някои неща.

Какво да очаква човек от милиционерско правителство? Протеже на премиера изпълнява заръките му да извади далавери на предишните и дори да слухти и да топи министъра (това Борисов го е научил в школата на Тодор Живков).
Всички си спомняме как през първата половин година на правителството на Борисов, той искаше на всяка цена да извади сензационни далавери на предишните. То не че няма, ама всеки министър докладваше разни фантастики, които останаха недоказани. Външната министърка Желева дори оттегли двама посланици, което беше безпрецедентно. (А бившият зам.-министър Делян Пеевски, когото дори предишният премиер уволни и после върна под натиска на Доган, сега е първа дружка на Борисов чрез своите вестници и никой не го закача).

Очевидно Калина Илиева е изпълнявала заръки. Но ефектът при нея е пагубен – да блокираш толкова проекти, да спреш толкова инвестиции, особено в момент на криза, е съсипващо за икономиката. Веднъж в e-vestnik писахме за милиционерския ефект в икономиката, който се получава от акциите на Цветанов (виж тук). Той е факт, случаят с Калинка е потвърждение. Не само в земеделието, ами във всички министерства и служби, месеци наред никой шеф не смее да подпише и да придвижи какъвто и да е проект.

Но, любопитно е, как се е сдобила с фалшива диплома Калинка? Тя е била назначена на дребна длъжност младши експерт в министерство на земеделието, оттам кацва направо като шеф на фонда. Помага на екипите на ОЛАФ – знае немски. Много добре разбира с какво се занимават от ОЛАФ – да разкриват фалшификации, измами. А на нея й е била нужна диплома. Сама ли се е осмелила да я фалшифицира? Как се е съгласила да стане шеф на фонда? При положение, че знае какво става в него, че ОЛАФ, прокурори и т. н. ровят и душат? И кой е уредил документ от министерство на образованието, въз основа на нейната диплома? Очевидно има фалшив подпис, върху оригинална бланка или сертификат от Германия. Сама ли е направила това, кой й е дал смелост? Едва ли е самостоятелна инициатива и изпълнение.

Калина Илиева. Снимка: от екрана на бТВ

Преди 2 години тогавашният кмет на София Борисов обяви, че общински имот от 14 дка е продаден с негов фалшив подпис. Ставаше дума за имот за 10 млн. лева, придобит от Петър Драшков, брат на Иван Драшков, зам.-шеф на ДАНС. След това Драшков продава фирмата си, която е собственик на общинския имот, на Емил Димитров, който пък сега е депутат от ГЕРБ, а тогава само кандидат депутат. Също така е един от най-големите дистрибутори на цигари, притежава ловни стопанства, едното от които се прочу, че пуснало на германски барон и общественик без той да знае да отстреля питомен елен, внесен от Австрия. След това се оказало, че рогата му са световен рекорд, но той е отнет, защото австрийците разпознали питомния си елен, хранен с разни хранителни добавки и не отговарящ на условието да е диво животно (виж тук).

Така или иначе, в сделките тогава са набъркани все приближени хора на властта – Драшковият брат беше възстановен на работа като зам.-шеф на ДАНС, а Емил Димитров стана депутат и се прочу и с това, че също участвал в заменките на гори. Въпросният имот е гаранция за кредит от банка - 10 млн. лева, а това според някои обяснява тази еквилибристика с него. Борисов е представил в прокуратурата общо 7 случая с продажба на общински имоти с фашив подпис. След това от прокуратурата съобщиха, че проверяват 3000 сделки с подписа на Борисов за фалшификации и поне 100 имота са откраднати по този начин.

Не е имало досега правителство или кмет, около които да гърмят такива груби фалшификации.
Сега медиите вдигат врява за случая с Калинка, изравят истории как ползвала служебни коли и правела представителни разходи и вече като бременна, и т. н.
А колко медии си задават въпроса какви разходи правят други във властта? “168 часа” в последния си брой например извади някои разточителства на Цачева, а това май е единственият вестник (с изключение на “Галерия”, която официално е във война с правителството), който се осмелява да засяга директно управляващите.
Ами защо нито един вестник (освен “Капитал” - под сурдинка) не постави въпроса – ами кой и как назначи Калина? Не е ли лична вина на Борисов? Премиерът се срамувал от своите депутати, които отишли на някакво парти, вместо да останат в парламента. А от себе си не се ли срамува, че сложи своето недоучило протеже да прави поразии? Сега отговорността е хвърлена върху министъра на земеделието - той предложил Калина Илиева, той я назначил. Формално - да. Но иначе?
Поведението на правителството е нагло, не се стряска нито от гафове, нито от фалшификации. И се ползва с пълен медиен комфорт, медиите не задават неудобни въпроси.