„Уикилийкс“, България или защо САЩ трябва да пазят Асанж

Вече повече от седмица скандалният сайт „Уикилийкс“ публикува на порции секретни грами, разкриващи „зловещите“ тайни на американската дипломация. За пръв път имаме възможност да надникнем в „подмолните“ сделки на американските посолства по света, да се информираме за техните оценки за терористични и ядрени заплахи. За САЩ обаче, може би най-конфузното разкритие, са прямите и доста безцеремонни мнения за разни световни лидери плюс шпионски заговор в ООН, стигащ чак до главния му секретар. Документите са били изпратени на вестниците „Ню Йорк Таймс“ в САЩ, на британския „Гардиън“, френския „Льо Монд“, испанския“Ел Паис“ и на немското списание“ Шпигел“.

Изглежда, че светът е на ръба на огромна дипломатическа катастрофа. А дали е така?

Да започнем с България. В сравнение с другите публикувани от „Уикилийкс“ грами, директивите към София не са толкова скандални. Въртят се около проблеми добре известни на всеки българин, който поне малко се интересува от политика и обществен живот, обсъждани надълго и нашироко от експерти, политици и медии – корупция, организирана престъпност, енергийна сигурност, връзки между български лидери, Русия и руския бизнес.
„Организираната престъпност е най-сериозният проблем пред България“, американският посланик в София Джеймс Пърдю пише на Държавния департамент през лятото на 2005, към края на мандата на правителството на бившия цар Симеон Сакскобурготски.

Грамата разказва за връзки с руската организирана престъпност, споменава руския „мафиот“ Майкъл Чорни, и обяснява, че прането на пари, търговията с наркотици и фалшификатите са пречка за развитието на икономиката. Имената на български бизнесмени, компании и политически партии за изтрити и заменени с хиксове.
Нещо ново да научаваме от съдържанието на тази грама? Щеше да е по-интересно да видим имената зад хиксовете, но можем и да се досетим кои са. По това време главен секретар на МВР е сегашният премиер. Няколко американски посланика се смениха в София след Пърдю, а най-сериозните проблеми на България са си все същите.

Друга изнесена тайна е, че България е искала строги санкции срещу Русия по времето на грузинската война през лятото на 2008. И тук няма епохално разкритие, само малка изненада – това става по времето на Тройната коалиция, начело с премиер социалист, в момент когато правителството е обект на непрекъснати нападки, че прокарва про-руска политика и се превръща в Троянския кон на Русия в Европейския Съюз.

Що се отнася до ефекта върху международната дипломация – някой да е изненадан, че Вашингтон, пък и всички други, особено великите сили, държат под око съюзници и врагове?

По повод на „Уикилийкс“, Стефан Тафров, български дипломат от кариерата, бивш постоянен представител на България в ООН и в Съвета за сигурност, бивш постоянен делегат на България в ЮНЕСКО, бивш посланик в Италия, Великобритания и Франция, каза пред програма „Хоризонт“ следното:
„Моята оценка на това събитие като дипломат е негативна, разбира се, но тук важното е да се извлекат поуки. Аз нямам съмнение, че американската страна в скоро време изцяло ще преразгледа начина, по който обменят нейните мисии информация с държавния департамент, с другите агенции, тъй като очевидно става дума за много сериозно несъвършенство в защитата на информацията.

Всяка дипломатическа мисия, не само американска, събира и анализира информация, това е основна нейна функция. Не бива някой да очаква, че дипломатите са просто добре облечени госпожи и господа, които ходят по приеми и си живеят добре и се усмихват и дават любезни интервюто на медиите в страната, в която са акредитирани. Съвсем не е така. Дипломатите са хора с широко отворени очи, тяхно задължение, на добрите дипломати най-малкото, е да виждат какво реално се случва в страната, а не това, което им казват домакините, и да го анализират за своето правителство.“

Тъй като е огромен обемът на информацията, медиите публикуват документите тематично – това, което е най-интересно за момента. Така че това е една работа все пак доста бавна и тя ще отнеме време. В течение на следващите дни и може би седмици ще научаваме различни неща.

Обаче отсега е ясно, че тези оценки за съюзнически лидери на САЩ, които някой път не са особено ласкави, няма да променят фундаментално отношенията на САЩ с тези страни, защото те не зависят от личните отношения с този и с онзи лидер, а от дългосрочни фундаментални стратегически интереси.“ Това са оценките на Тафров, един от най-опитните, уважавани и ерудирани български дипломати.

Има и друга страна в този така наречен скандал. Той се превърна в истинска наслада за хейтърите на Америка – от цели правителства, публикуващи избрани извадки от грамите, до участниците в български интернет форуми, които пишат: „видяхме истинското лице на САЩ“, „Америка е на колене пред Асанж“, Америка трябва да бъде изтрита от земята, за да има световен мир“.

Америка не е съвършена. Особено американските политици и дипломати с техния поучителен том и имперска нагласа. Каква е алтернативата обаче? Китай, Северна Корея, Куба или Путиновата Русия? И въпреки яростните изказвания срещу Америка по форумите, защо ли тези страни никога не са сред предпочитаните дестинации на милионите българи напуснали или напускащи страната си в търсене на по-добро образование и на по-хубав живот?

В тези страни няма изтичане на секретна информация, но дали някой наистина вярва, че техните дипломати нямат зловещи тайни? И ако все пак изтече такава информация – колко дълго ще остане жив виновникът и дали изобщо ще му научим името? Китай блокира „Уикилийкс“ на цялата си територия след като хакна Гугъл месеци по-рано.

Много може да се каже и за Асанж и за „Уикилийкс“, но едно е ясно – те са продукт на демокрацията. Само в демократични системи грешките се разкриват, оценяват и поне се правят опити да бъдат поправени.

Според мен Асанж не е герой, а по-скоро хакер, анархист и опортюнист, наслаждаващ се на своя ден под слънцето, стремящ се към слава и някаква друга лична облага. Въпреки това заповедта за издирването му от Интерпол поради обвинения в сексуално насилие прилича на фарс, а призивите за физическото му унищожение, излъчени на живо по телевизията и идващи от старши съветник на канадския премиер са направо страшни.

Щетите вече са нанесени. САЩ би трябвало много, ама много, да внимават да не се случи нещо наистина „лошо“ с този човек, защото правилото „невинен до доказване на противното“ тук няма да заработи. Съдбата на Джулиан Асанж може да се превърне в твърде сериозен тест за истинското лице на американската демокрация.
Текстът е превод на български от сайта novinite.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.