2010 – годината, която разтърси Централна Европа

2010 година промени коренно политическия пейзаж в Централна Европа. След години на стагнация и корупция парламентарните избори през пролетта и лятото доведоха на сцената в региона нови лица и породиха големи очаквания.

Списание „Икономист“ сравни случващото се с политическо земетресение. През април в Унгария десноцентристките сили спечелиха огромно мнозинство. В края на май чешките избиратели, стимулирани от кампания, насочена срещу корупцията, предпочетоха нови пред традиционните партии. През юни словаците обърнаха гръб на коалицията на популисткия премиер националист Роберт Фицо в полза на пазарноориентирани партии, проповядващи ограничена роля на държавата и етническа хармония.

Лидерката на десноцентристкия Словашки демократичен и християнски съюз – Демократическа партия Ивета Радичова оглави правителството в Словакия. Професорката по социология с прозвището „Тигрицата на Татрите“ стана първата жена министър-председател на страната. Нейната партия успя да отнеме от социалдемократическата партия „Смер“ на дотогавашния премиер Роберт Фицо, която номинално спечели най-много депутатски места, правото да състави кабинет благодарение на провала на коалиционните му партньори и подкрепата, която избирателите дадоха на нови партии.

Единият от съюзниците на Фицо, партията на Владимир Мечиар – бившият авторитарен премиер, който изолира Словакия от Европа през 90-те години и подтикна през 1997 г. тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт да нарече страната му „черна дупка“ – не успя да премине 5-процентната бариера за парламента.

Другият коалиционен съюзник на Фицо – ксенофобската Национална партия на Ян Слота, се спаси на косъм. Разчитайки на най-бедните избиратели, левоцентристката партия на Фицо дори увеличи представителството си в новия парламент, но заиграването му с крайнолевите и крайнодесните отблъсна потенциалните политически партньори. Сред тях бе новата партия „Мост-Хид“ (името й означава „мост“ на словашки и унгарски ), която се отцепи от традиционната партия на етническите унгарци и се обяви за помирение между словаците и половинмилионното унгарско малцинство.

Другата новопоявила се партия – пропазарната „Свобода и солидарност“, също бе приета от избирателите по-добре, отколкото можеше да се очаква. Неин лидер е либералният икономист Рихард Шулик, бащата на словашкия плосък данък.

Новата правителствена коалиция (в нея влезе и четвърта, по-малка християндемократическа партия начело с бившия еврокомисар Ян Фигел, която заложи в кампанията си на върховенството на закона и борбата с престъпността) се нагърби с две големи задачи, съвпадащи с очакванията на избирателите.

Едната – да сложи в ред финансите и да се справи с корупцията. Другата – да подобри отношенията с Унгария, обременени от спорове, свързани с голямото етническо унгарско малцинство в Словакия. Г-жа Радичова обеща да отмени одобрения от предишното правителство закон, предвиждащ словаците да бъдат лишавани от паспортите им, ако приемат и унгарско гражданство.

Промените в Словакия бяха предшествани от подобна развръзка след изборите, състояли се две седмици по-рано в съседна Чехия, където кампании против корупцията привлякоха избирателите – особено по-младите и тези в Прага, към нови партии.

Две от тях – ТОП09 (Традиция, отговорност, просперитет), ръководена от потомъка на Хабсбургите Карел Шварценберг и по-популистката „Обществени дела“ на журналиста Радек Йон, която борави със завладяваща антикорупционна реторика – влязоха не само в парламента, но и в десноцентристката правителствена коалиция начело с премиера Петър Нечас, лидера на консервативната Гражданска демократическа партия. (И в Чехия социалдемократите и съюзниците им получиха номинално най-много гласове, които обаче не бяха достатъчни, за да съставят кабинет.) Новото десноцентристко правителство си постави за цел да намали бюджетния дефицит и да поведе битка с корупцията.

С безукорно чистата си репутация на неопетнен от повсеместните скандали политик, министър-председателят Нечас, когото ДПА нарече „мистър Клийн“, на практика се превърна в олицетворение на големите очаквания на чехите.
Правителството ще трябва да положи доста усилия, за да не помрачи надеждите на избирателите за по-чиста политика.

Гражданско движение „Да сменим политиците“, оглавено от група аполитични, но обществено ангажирани пазарни експерти, помогна гневът на обществото да се насочи към някои от най-корумпираните представители на политическата класа, които в крайна сметка бяха извадени от партийните листи преди изборите. Но проблемът е много по-дълбок.

Негласен сговор между старите партии доведе до трайно преплитане на бизнеса с политиката, прехвърляне на мръсни пари от изток и порой от скандали, свързани със съдилищата, полицията и тайните служби. Г-н Шварценберг се изкуши да сравни корупцията с „раково образувание, заплашващо да превърне страната в Сицилия, но без морето и портокалите“. А както италианците знаят най-добре, да се говори срещу корупцията е едно, а да се изкоренява – съвсем друго, напомни британският вестник „Дейли телеграф“.

В съседна Унгария след осемгодишно управление на социалистите десните се завърнаха триумфално след изборите през април. Партията ФИДЕС получи зашеметяващото мнозинство от две трети в парламента. „Унгарският народ отхвърли режима на олигарсите, които злоупотребяваха с властта, и предпочете ново правителство на националното единство“, обяви лидерът й Виктор Орбан пред поддръжниците си и ги увери, че ще използва абсолютното мнозинство в парламента, за да довърши реформите – част от които доста непопулярни. Новият премиер обеща също непримирима битка с организираната престъпност, която процъфтяваше при управлението на социалистите, и силна държава, създаваща работни места и отстояваща традиционните и християнските ценности.

ФИДЕС дойде на власт в момент, когато Унгария преживява дълбока икономическа криза, а унгарците изпитват горчивина, че страната им, която доскоро се славеше като отличничката на Централна Европа, сега е една от най-изоставащите икономики в региона. Широкоразпространеното усещане за несигурност, особено в по-бедните източни райони, доведе на политическата сцена още един нов играч – крайнодясната партия „Йоббик“.

Лидерът й Габор Вона не остави никакво съмнение за нейния расистки и ксенофобски характер, като се яви на първата сесия на парламента с униформата на нацистката Партия на пречупените кръстове, съществувала в Унгария преди Втората световна война. Някои наблюдатели смятат, че появата на „Йоббик“ ще помогне на ФИДЕС да се отърси от периодичните флиртове с радикалната десница и да се утвърди като традиционна десноцентристка партия.

Не се оправдаха прогнозите на песимистите, че заради високата безработица от над 11 процента и очакваните съкращения в администрацията ще има отлив в подкрепата за ФИДЕС. Партията премина успешно първия си тест – на местните избори през октомври укрепи властта си в цялата страна, като победи във всичките 19 административни области, обирайки по места средно 65 процента от гласовете.

За първи път след падането на комунистическия режим през 1989 г. бе избран десен кмет на Будапеща – близкия до Орбан Ищван Тарлош. Премиерът обяви възторжено: „С тази победа приключва смяната на системата, започнала през 1989 г. с падането на комунизма: тогава решихме как не искаме да живеем, а днес решихме как искаме да живеем.“

В Словакия новата управляваща коалиция не издържа първия си изпит пред избирателите и претърпя поражение на местните избори на 28 ноември. В повечето градове спечелиха кандидатите на социалдемократическата партия „Смер“. Сигурно болезнените реформи са отблъснали избирателите.

В Чехия гражданските демократи на премиера Петър Нечас изгубиха през октомври местните избори в повечето големи градове, както и изборите за една трета от местата в Сената, спечелени от социалдемократите. В Прага – техен бастион близо 20 години – избирателите предпочетоха кандидата на ТОП09.
Но изборната аритметика е едно, а животът – съвсем друго нещо.

Новите играчи на сцената в Централна Европа тепърва ще трябва да доказват, че могат да печелят властта и да я използват, без да затънат в тинята, омърсила техните предшественици.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.