От компаньонки и министърки до Мишел Бонев – „пълна лудница“ с Берлускони

Силвио Берлускони. Снимка: флоутв

За Италия, чийто премиер харесва хубавите жени, 2010 ще се запомни като годината на „хубавите скандали“. Красиви дами, доведени от Силвио Берлускони във властта, се впуснаха в остри полемики с италианците и помежду си. Не мина и без скандали, забъркани от „обичайните заподозрени“ – компаньонки, непълнолетни девойки и прохождащи актриси. Резултатът бе, че докато в останалите европейски страни през 2010 г. се говореше за спасителни планове, за крах на еврото, за гибелта на Еврозоната, италианците се наслушаха на обиди, клевети, пикантни разкрития, заплахи и обвинения.

Редица издания нарекоха случващото се в Италия „безкрайна комедия“ или „пълна лудница“. Към тези събития се прибавиха разпадането на съюза между Джанфранко Фини и Берлускони и корупционни афери, коствали поста на министъра на икономика Клаудио Скайола и опетнили репутацията на шефа на италианската гражданска защита Гуидо Бертолазо.

Когато през 2008 г. Берлускони дойде отново на власт, той включи в кабинета си четири млади, амбициозни дами, които 2 години по-късно успяха да си навлекат гнева на много свои сънародници. Красивата министърка на равноправието Мара Карфаня, смятана доскоро за най-предания на премиера член на правителството, започна да насочва интереса си към политическа кариера в областта Кампания. Заговори се, че тя има амбициите да стане кмет на Неапол. Това особено подразни лидерите на кампанийския клон на управляващата коалиция Народ на свободата НС и те подложиха на остри атаки Карфаня. Колегата й от НС Алесандра Мусолини, внучката на Дучето, дори я обвини в политически флирт с Итало Бокино, дясната ръка на отцепника Фини.

Под този натиск Карфаня обяви, че подава оставка и нанесе тежък удар на кабинета, след като от него си бяха тръгнали вече поддръжниците на Фини. След дълги увещания от водещи фигури в НС и от самия премиер Карфаня се отказа от намерението си, но враждата й с Мусолини прерасна в женска свада, по-характерна за някой пазар. Карфаня нарече Мусолини с обидната дума „vajassa“, чието значение варира от „слугиня“ до „неморална жена“. Мусолини заплаши да не подкрепи на 14 декември правителството на предстоящия вот на недоверие в долната камара на парламента (същия ден в Сената ще има вот на доверие, поискан от премиера), ако Берлускони не укроти опърничавата си министърка. Наложи се отново намесата на водещи фигури в НС, за да се сложи край на грозната разпра.

През това време министърката на образование Мариястела Джелмини предизвика революция в Италия с реформата си на висшето образование, предвиждаща икономии и сливания на университети. Недоволни студенти и преподаватели окупираха исторически обекти, качиха се по покривите на университетите и разпалиха размирици. Джелмини контраатакува протестиращите с аргумента, че се оставят да ги манипулира опозицията, оглавявана от бивш студент-повтаряч. Наложи се лидерът на Демократическата партия Пиерлуиджи Берсани да показва на медиите дипломата си, за да докаже, че е бил отличник. Италианците гледаха с лошо око на Джелмини още от април, когато тя се върна на работа няколко дни след като роди момиченце. На тема майчинство те са много чувствителни. Доказателство за това е избухналата полемика около бременността на рокаджийката Джана Нанини, която на 54 години реши да ражда за първи път – идея, която мнозина не одобриха.

Четвъртата амбициозна дама в кабинета на Берлускони, министърката на туризма Микела Витория Бамбрила, обяви война на ловците, като ги заплаши с по-строги санкции, и на туристическата атракция на Рим – файтоните. Резултатът не закъсня. В разгара на кризата с колетите бомби от Йемен и от Гърция, Бамбрила получи също специална пратка – пакет с отразяно козе краче.

Не мина без скандали, свързани с няколко представителки от категорията „обичайните заподозрени“. Предната година италианците се преситиха от пикантните разкрития на елитната компаньонка Патриция Д’Адарио за личния живот на Берлускони, благодарение на които тя издаде книга, пропя, а сега ще отваря и хотел. Когато тази година в медийното пространство се появи поредна „Патриция“ – компаньонката Надя Макри, и се опита да разпали скандала „Надягейт“, в който замеси кмета на Парма Пиетро Виняли, министъра на държавната администрация Ренато Брунета и самия Берлускони, италианците го възприеха като познат сериал със задължителните сюжети – разкрепостени партита в премиерските вили, платени секс услуги и върволици от красиви момичета. „Новият елемент“, вмъкнат от Надя, бяха предполагаеми доставки с частен самолет на „трева“ в една от вилите на Берлускони.

Последва скандалът „Рубигейт“, в който главно действащо лице е мароканската тийнейджърка Карима, танцьорка на кючек с гръмкия артистичен псевдоним Руби Рубакуоре Руби, похитителката на сърца. „Рубигейт“ бе поредната вариация на раздухваните от медиите скандали с жени, гравитиращи около Берлускони. Момичето се озовава на парти във вилата на премиера, за да поиска помощ, и стана свидетел на забавленията с приятелите му. Тя чу също интересни истории, като например за еротичен ритуал със странното име „бунга-бунга“, за който Берлускони научил от либийския лидер Муамар Кадафи.

„Рубигейт“ и подробността, че Берлускони се застъпил за девойчето пред полицията, представяйки го за роднина на египетския президент Хосни Мубарак (което се оказа невярно), се разчу половин година след самото парти и 5 месеца след като задържаната за кражба Руби разказала за преживяното във вилата на премиера в полицията. Това наля масло в огъня на опозицията, обвиняваща правителството в намеса в съдебната система.

Скандалът придоби нов обрат, когато медиите съобщиха, че пак по настояване на Берлускони Руби била поверена на грижите на областна съветничка от Ломбардия. Тя се оказа Никол Минети, включена в началото на 2010 г. в листите на НС за областните избори. Минети е „хубавата стоматоложка“, лекувала Берлускони, слуд ката нападател в Милано му изби няколко зъба. Случаят с Руби бе поверен за проверка на „желязната дама“ на италианската съдебна система, прокурорката Илда Бокасини, изиграла главна роля това лято в най-голямата от 40 години операция срещу калабрийската мафия, приключила със стотици арести.

За италианците скандалът с мароканката бе повод да се посмеят на премиера си, защото той обогати репертоара на комици като Роберто Бенини и дори вдъхнови занаятчии от Неапол да изваят коледни фигурки с лика на участниците в него. От скандала италианците научиха и новата дума „бунга-бунга“, чиито произход и първоначално значение са трудни за проследяване, но която днес извиква в съзнанието образа на разюздани партита. „Бунга-бунга“ стана толкова популярна, че в. „Кориере дела сера“ я включи в списъка на 10-те думи на 2010 г. редом с вувузелата и Чаеното парти.

В скандалите в Италия имаше и българска следа – „случаят Мишел Бонев“. Италиански медии нарекоха приза, който българката получи на кинофестивала във Венеция през септември, „награда по мярка“. Вероятно защото тя бе връчена по настояване на италианския министър на културата Сандро Бонди, за да направи добро впечатление на Берлускони, на когото Бонев била „скъпа приятелка“. Мнозина обаче не пропуснаха да отбележат, че „случаят Бонев“ излезе наяве с няколко месеца закъснение в момент, когато критиките срещу кабинета ескалираха заради новата криза с боклука в Неапол, лошата поддръжка на археологическия обект Помпей, неправомерно платените консултантски хонорари и назначенията по роднинска линия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.