Ще оцелее ли европейската мечта след кризата на еврото?

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Европейската мечта бе поставена на сериозно изпитание от трусовете в еврозоната, но процесът на интеграция е на твърде напреднал етап, за да бъде спрян от поредната криза в своята история. Единната европейска валута преживя най-тежката година от своето създаване. Малко повече от едно десетилетие, откакто еврото стана един от символите на европейската мечта, мнозина побързаха да го отпишат.

Традиционно, хор от евроскептични гласове се чу от много места, особено от Великобритания, която дори не е част от Еврогрупата, изгонена от „чакалнята“ на еврозоната – Европейският валутен механизъм (ЕВМ-2) – през септември 1992 г. заради слабата си валутна политика.

„Единната европейска валута не може да бъде спасена“, обяви в коментарна статия с дата 15 ноември британският вестник „Индипендънт“. Авторитетният ежедневник призова Ирландия и Гърция да изоставят еврото като панацея за своите икономически проблеми. Сякаш забравил, че лошата фискална политика на „двамата най-слаби ученици“ в Еврогрупата, а не евроелитът в Брюксел е причината, която ги тласна на ръба на икономическата пропаст.

„Първородният грях е на Ирландия“, писа лаконично британското списание „Икономист“ на 18 ноември. Излизането от еврозоната евентуално би дало глътка въздух на тези държави в краткосрочен план, тъй като би им осигурило конкурентно предимство чрез обезценяването на техните национални валути. Такъв ход обаче няма да реши тежките им структурни проблеми, а дори напротив – по-скоро би ги изострило, тъй като необходимостта от реформи измамно няма да им се струва толкова спешна.

Единната валута е един от най-видимите символи на европейската мечта и нейната гибел би била съкрушителен удар, който би превърнал процеса на интеграция в „бледа сянка“. Такъв сценарий, разбира се, е възможен, но изграждането на ЕС е в твърде напреднала фаза, за да не бъде съпътстван той от прекалено тежки последици. „Еврото се оказва ужасно скъпо за някои. Едно разпадане (на еврозоната) ще е още по-лошо“, обобщи „Икономист“.

Спасяването на единната валута изисква бързи и решителни мерки от страна на евроелита и държавите членки. „Ние сме изправени пред криза на оцеляването ни“, предупреди на 16 ноември президентът на ЕС Херман ван Ромпой, цитиран от Франс прес. „Защото, ако еврозоната не оцелее, то и Европейският съюз няма да оцелее.“ В същото време Ван Ромпой заяви уверено: „Ние ще преодолеем това.“

Израз на общите настроения даде френският министър на икономиката Кристин Лагард. „Европейците са решени да защитават своята валута и еврозоната“, обяви тя на 1 декември, цитирана от Франс прес.

Европейският съюз е преживял не една и две „гибелни“ кризи в своята история. От които е излизал само по-силен и по-сплотен. Процесът на интеграция е бавен и на моменти дори спира, но от самото си начало върви неизменно в посока на своето задълбочаване.

Така че какво следва оттук нататък, като се има предвид европейската практика? Ако не се случи нещо извънредно, държавите от Еврогрупата и от ЕС като цяло ще приемат нови, по-строги правила и механизми, които ще имат за цел да предотвратят повтарянето на подобна криза. А в по-непосредствено бъдеще, еврозоната не само че няма да се разпадне, а, дори напротив, на 1 януари ще се разшири, като приеме своята 17-а страна членка – Естония.

Кризата на единната валута не предизвестява края на европейския проект, а по-скоро, според определението на Би Би Си, „даде бойно кръщение на Лисабонския договор“. Влязъл в сила едва на 1 декември миналата година след осем изтощителни години на преговори, новият европейски договор, замислен да оптимизира функционирането на един съюз, изграден около бавно формиращ се политически консенсус, вече чу призиви за своето реформиране.

„Суровата икономическа реалност“, писа Би Би Си навръх първия рожден ден на Лисабонския договор, „погреба надеждите, че, при цялата си комплексност, (той) ще е последният европейски договор, поне за доста години напред.“ На първо място, именно защото Лисабон не предвижда механизъм за спасявания на тежко задлъжнели държави.

В същото време кризата открива и възможности. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой, чийто пост бе създаден от новия европейски договор, например, получи златен шанс да докаже, че не е „безцветна консенсусна фигура“, както смятаха някои. Неволите на еврозоната „показват необходимостта от постоянен президент, който да управлява кораба“, отбеляза Би Би Си.

Кризата обаче не само илюстрира, че Лисабонският договор е необходим, но и загатва, че той ще е просто поредният. Защото Европейският съюз не е постоянна величина, а непрекъснат процес, който изисква непрестанна промяна на своята правна рамка.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.