Руснаци в Египет

Тук можеш да видиш рускиня като модел от "Вог" до съпруг с шапка "Ну погоди", джапанки и чорапи

dedo-stefcho-bw1.jpgТе са навсякъде – в Кайро, при пирамидите в Гиза, в храмовия комплекс Луксор…
Руснаците са най-масовите туристи в Хургада – морски курорт на брега на Червено море. Тук в пика на сезона кацат по 40-50 самолета на ден от бившите съветски републики – най-много от Русия, после Украйна, Естония, Литва.

Много рускини са останали тук, омъжени за египтяни. В Хургада има нови квартали, подобни на “Младост” в София. В кв. “Мубарак” виждах неведнъж рускини да разхождат детски колички с мургави дечица.

Обикновено рускините, които се омъжват за местни, са бедни момичета от безкрайните руски провинции. Иначе има и богати московчанки, които идват за по седмица с кавалерите си или съпрузите си баровци и отсядат в петзвездни хотели като “Гранд Апосома”, най-скъпият в Хургада. Или отиват направо в по-богатските курорти “Шарм ал Шейх”, на 70-80 км. от другата страна на морето.

Можеш да видиш прекрасна рускиня, като модел от “Вог”, чийто съпруг е смачкан руснак с шапка с козирка с надпис “Ну, погоди” (б. р. – по едноименния анимационен филм за заека и вълка от времето на комунизма), обут с джапанки с чорапи и изсулени къси панталони. Отначало ми изглеждаше странно, но постепенно проумях. Сравнително рядко е руснак да не се напива и да не бие жена си. Затова са много търсени “нормалните” руснаци, които печелят прилично, не се напиват и не бият жена си. Нищо че някои ходят с шапка “Ну погоди”.

В хотелите тук повечето туристи са на системата “ол инклузив” – пиенето е на корем, без пари. Но безплатно се сервира само алкохол местно производство – египетска водка, египетски ром, египетско уиски… Опитвал съм ги, намирисват на евтини одеколони. По-скоро приличат на някакъв опасен експеримент. Египтяните не пият и нямат никакво отношение към алкохола, правят тези забележителни питиета само за туристите. Повечето опитват едно-друго без особен ентусиазъм. Но руснаци се наливат с тях нон стоп. Още сутринта можеш да видиш пияни, които обясняват на рецепцията, че са си загубили гривната за “ол инклузив” (която трябва да показват, за да им наливат алкохола безплатно).

Куда, куда? В море потерял…” (Къде, къде, в морето я загубих) – казва залитащ руснак с надебелял език на египтянин с табелка “Фронт офис мениджър”, който му обяснява на развален руски, че не е възможно да си губи за трети път гривната.

Не само руснаци, а сърби, хървати, много си падат по системата “ол инклузив”. Виждал съм няколко пъти маса отрупана с чаши – системата не позволява сервиране с бутилки. Чаши с различни местни питиета и всякакви коктейли, около които са се събрали 2-3 руснаци и опитват.

Около обяд вече се виждат проснати тела на пияни край басейните, чат-пат някои повръщат около и във водата.

Забелязах някаква местна практика – египетския персонал качва прекалено пияните руснаци на инвалидни колички, каквито има за извънредни случаи във всеки хотел. Но и това не помага много, защото най-често, като ги бутат по коридорите, отпуснатите крака на пияните се влачат и влизат под колелцата на инвалидния стол.

Веднъж един край басейна, изпружен в инвалиден стол, го бяха наобиколили двама от персонала и му светеха с фенерче в окото да се уверят, че е жив. Зеницата му не реагира, чудеше се единият. (Разбрах, че и Малкия Маргин отървал затвора, след като при епилептичен припадък му светили с фенерче в окото и решили, че е истински).
Непредвидливо го оставиха отстрани като пациент пред реанимация. След малко се чу страшен плясък, обърнах се и видях как инвалидният стол потъва в басейна заедно с тялото на мъртвопияния руснак. Жив е, значи, размърдал се е, успокоих се.
На плажа се виждат и трезви руснаци, с някакви гумени елипсовидни маски за под вода и шнорхели старо съветско производство. Приличат на самоделки, с твърда гума като на камион. Тези не са от пияниците, а ентусиасти по спортовете. Но и те правят гафове – чупят под водата корали, а после, като ги хванат, глобата е по 2-3 хил. долара.
Край морето се виждат и рускини, които излизат на плажа с високи токчета и нелепа вечерна рокля, много демоде. После я събличат и остават по бански, обикновено монокини. Египтяните гледат и им текат лигите.

И тук като по българското Черноморие има местни гларуси. Те си имат официален статус – натоварени са да общуват с туристите и да им предлагат екскурзии, които хотелът организира. По няколко такива момчета има на хотел. Говорят английски, руски, немски. Някои добре, някои – по-елементарно, но говорят. И съчетават полезното с приятното – докато пияният съпруг се търкаля край басейна, хотелският гларус се търкаля някъде с жена му.

В Луксор видях истинска руска красавица, която питаше гидовете подходящо ли е облечена, а те се споглеждаха сконфузени. Боже, беше с 12-сантиметрови високи токчета, някаква прозрачна къса рокличка, през която всичко се вижда – едрите й гърди без сутиен ще пробият тънкия плат, по-надолу – с прашки като връзки за обувки… И това създание се размотаваше край храмовете, под погледите на върволица араби, на които очите им се наляха с кръв, докато я опипват с поглед.

Няколко пъти виждах по някоя рускиня с насинено око, събрала си куфара и чака посред нощ във фоайето на хотела, около нея се суетят гидове, които й презаверяват билета, за да отлети с първия полет през нощта, докато пияният й съпруг се е заключил в стаята…

Българите тук не са се прочули с нещо особено. Напиват се умерено, хапват си предостатъчно, защото всичко е “ол инклузив”. Не са се прочули да влачат храна от шведската маса и от ресторанта, както нашенци правеха до неотдавна по турските курорти. Сред египетските туристически среди българите се ползват с отлично име.

Изобщо, като гледаш руснаците, някак се успокояваш за нашенци…

В интерес на истината срещах и съвсем различни руснаци – инженери, компютърни специалисти. Не поглеждаха алкохола, обикаляха музеи и пирамиди. Някои от тях идваха от Западна Европа, където работят.

Обърка се светът – руснаци идват на екскурзия в Египет от Германия…

Писмо от Кайро
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.