Милионите на Живков и харчовете на децата му Владко и Жени

С 15 години закъснение ревизор разкри как се е облагодетелствала върхушката при комунизма

kiril-lalov.jpgС 15 години закъснение се разбра, че дългогодишният комунистически лидер и държавен глава на България (1956-1989 г.) Тодор Живков, е станал милионер от хонорари за издаването на своите речи и доклади, по време, когато средната заплата у нас е била 200 лв.
По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите близо 30 издания на “Майн кампф” (“Моята борба”). Разликата е, че Хитлер е написал една книга, която станала библия на нацистите. Докато Живков е събирал в томове всичките си речи и доклади, някои от които писани от други хора. Те са издавани на загуба и за тях той, със специални секретни заповеди, е получавал хонорари далеч надхвърлящи тогавашните ставки за авторско право – получил е общо 1,23 млн. лв. само през 80-те години.
Осиновената внучка на Живков – Жени, сега депутат от квотата на БСП, тогава непълнолетна, и синът му Владимир, наричан по времето на комунизма “Владко на татко”, са стрували на бюджета съответно по 467 900 лв. и 356 800 лв. само за периода 1985-1989 г. – за валута при пътувания в чужбина, за строителство на вили (което по онова време е 20 пъти по-евтино от сега), за подаръци, автомобили и др.
Всичко това излезе на светло в последната седмица на февруари и началото на март, когато бившият ревизор Кирил Лалов пусна поредица от статити в най-тиражния български всекидневник “Труд” за резултатите от продължителна ревизия на действията на висшата комунистическа номенклатура, правена през 1990-1991 г. и впоследствие засекретена. (виж тук факсимилета от публикациите на Лалов). Издателство „Труд“ готви за издаване и книга с материалите на ревизора.
Лалов е ревизор с 43 години стаж, преди 1989 г. е работил като началник отдел в Главно управление Държавен финансов контрол. През 1990-1991 г. Лалов ръководи екип от 400 ревизори, на който е възложено от Главна прокуратура да събере доказателства за злоупотребите на Живковата власт. Резултатите от ревизията по думите на Лалов остават забулени в следствената тайна на неприключилите дела от №1 до №4, както са известни тогава. Това са дела срещу Тодор Живков и т. нар. му обкръжение – членове на политбюро но ЦК на БКП. Материалите от ревизията необяснимо защо не са използвани, а делата по-късно са приключени.
За периода, за който са намерени документи, пише Кирил Лалов, е установено, че от томовете на Живков издателствата са реализирали загуби от 2 178 000 лв.
На снимките: Ревизорът Кирил Лалов пред в. „Труд“ и факсимилета на две от статиите му.

todor-jivkov.jpgНа основание секретна заповед от 1971 г. на тогавашния председател на Комитета за култура, поетът Павел Матев, за речи и доклади на членовете на политбюро и секретари на ЦК се изплащат хонорари от 250 лв. на авторска кола (16 страници). Това е 2 пъти повече от тогавашните тарифи. За Живков обаче са плащани и по 600 лв. на кола. Той е получавал за издаването на различни речи и доклади от 3 до 6 пъти по-високи хонорари от установените тогава. Например през 1985 г. за издаването на доклада “Аграрната политика на БКП (писан от екип от хора) Живков взима 62 016 лв. хонорар, установила ревизията. За доклада “Науката – могъща производителна сила” – 55 268 лв. Живков взима хонорари и за издаването на отчетните си доклади пред конгресите на БКП. Общата сума, платена на Живков като хонорари, за които е намерила документи ревизията, е над 1 милион лева. Екипът на Лолов е установил, че бившият генерален секретар на БКП е взимал хонорари без да декларира предишните си получени доходи, тоест сумите са му изплащани без натрупване на доход през годината, като е подписвал хонорарни сметки или разходни касови ордери и е получавал пари в брой. Няма документи да е плащал и членски вноси върху високите си доходи, както е изисквал уставът на тогавашната комунистическа партия. Вестникът публикува и факсимилета с подписа на Живков върху документи, с които е получавал хонорарите.
Хората на Лалов са установили, че през 1985-1989 г. тогавашното Управление “Безопасност и охрана” (известно като УБО) е доставило на фамилията Живкови 6 автомобила и 2 мотоциклета западни марки на занижени цени и без мито. По онова време вносът на западни коли в България се облага с 200 процента мито, с което на практика е забранен. А за коли руско производство като лада се чака ред за закупуване между 12 и 15 години. УБО снабдява с автомобили и др. техника семействата на т. нар. правоимащи – членове на политбюро, секретари на ЦК на БКП и др. висша номенклатура.
УБО е доставило музикална уредба на внука на Живков – Тодор Славков (син на Иван Славков), плетачна машина (за 18 000 лв.!) на Жени Живкова, известна днес като моден дизайнер. На сина и внуците на Живков са отпуснати специални парични партиди към УБО и е продадена чужда валута на стойност над 100 000 лв. Общо всичките разходи само за Жени и Владко Живкови са близо милион лева за периода 1985-1989 г., пише ревизорът Лалов.
Самият Живков за същия период по специалната си сметка към УБО е похарчил за валута, подаръци и др. 434 279 лв., установила ревизията.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.