Сърбия между Русия, НАТО и национализма

в.Политика

Нито една политическа тема в сръбската общественост не предизвиква толкова спорове между партиите и толкова единство между гражданите като отношението на Сърбия към НАТО и евентуалното членство в този съюз. Макар властите упорито да повтарят, че НАТО не е тема, с която в момента би трябвало да се занимаваме, не минава и месец, без да възникне някой повод за дискусия за не желанието за членство в този военен съюз.

Най-новият повод е Декларацията, приета на неотдавна състоялата се среща на върха на НАТО в Лисабон, в която между другото Сърбия е подкрепена заради изразената ориентация на правителството към евроатлантически интеграции и укрепване на сътрудничеството между НАТО и Сърбия и дискусията в парламента на Сърбия за премахване на военната служба. Президентът на Сърбия Борис Тадич на няколко пъти подчерта, че по този въпрос все пак трябва да се произнесат гражданите. Засега, като показват проучванията, няма дилема как ще се произнесат гражданите на Сърбия. Мнозинството от тях, около 70 процента, са против влизането в алианса.

Един от главните аргументи на застъпниците на присъединяването на Сърбия към алианса е, че Белград не може да остане „черната дупка “ на Европа и самотен остров, обкръжен от членки на НАТО. Самият министър на отбраната Драган Шутановац неотдавна в разговор, на въпрос естествено ли е Сърбия да влезе в НАТО, заяви, че смята за неестествено Сърбия да се изолира в какъвто и да било смисъл – на сигурност, политически или икономически. Той смята, че когато става въпрос за референдума за влизане в НАТО, „по стратегически важни въпроси не може да взимаме решения в атмосфера на обща хайка, изпълнена с емоции, тъй като ако Вук Караджич бе отишъл на референдум за правописа, ние днес нямаше да имаме модерен правопис“.

Председателят на Атлантическия съвет на Сърбия Владан Живулович е съгласен с министъра на отбраната Шутановац. Той изтъква, че независимо от добрите отношения със страните в региона, Сърбия не може да остане неутрална. Отдавна са раздадени картите за това кой е неутрален, а кой не е. За неутралитет е необходимо и международно признание, и икономическо положение, което позволява това, а ние нямаме икономически сили и затова историята с неутралитета е фарс, смята Живулович.

Към Сърбия от някои експерти по света пристигат предупреждения, че би трябвало добре да се помисли преди да вземе окончателно решение. На неотдавна проведена кръгла маса, посветена на бъдещето на НАТО и позицията, която Сърбия трябва да заеме, Джулиън Харстън, бивш шеф на канцеларията на ООН в Сърбия, прояви разбиране към наследството от бомбардировките на НАТО през 1999 г. и факта, че Сърбия никога не е била членка на нито един военен съюз и призова Белград да извлече максимума от програмата Партньорство за мир и да изчака да види как НАТО се ще се развива в бъдеще.

По подобен начин разсъждава и Стивън Мейер, бивш шеф на ЦРУ за Балканите, който казва, че не разбира какво би спечелила Сърбия с влизането си в НАТО. Според оценката му НАТО е организация в застой, която съществува само защото САЩ искат това, а ЕС е общност, която е финансово обогатена, която не знае какво иска, нито колко голяма иска да бъде. Тези организации преди десет години бяха важни за развитието на региона, но днес това не е така, смята той.

Сърбия трябва добре да помисли в какъв съюз иска да бъде с такива организации. Но за жалост всички ваши политици се осланят на Запада, което Вашингтон и Брюксел широко използват, заключава Мейер. Заместник-председателят на Управителния съвет на Центъра за цивилно-военни отношения Тилорад Тимотич заяви, че в аргумента, че сме обкръжени от членки и кандидати за НАТО има доста рационалност, но аргументът, че ако всички са, трябва и ние да сме, няма абсолютно значение.

Членството в НАТО за Сърбия не е въпрос да бъде или да не бъде. Да оставим настрана факта, че този народ сега има много по-спешни и тежки въпроси, които трябва да решава. Влизането в НАТО не трябва неминуемо да бъде единствената алтернатива на нашия военнополитически избор. Сигурността на страната може да се осъществи било в членство в някой по-широк военен съюз или със сключване на военни договори с някои чужди страни, смята Тимотич, който изразява опасения, че фактът, че никога в модерната история на Европа нито един военен съюз не е събирал толкова европейски и отвъд атлантически държави, какъвто е случаят с НАТО, дава определена тежест на членството в тази организация.

Критици и застъпници на натовския път на Сърбия спорят и за възможната реакция на Русия, ако Сърбия се присъедини към съюза, и за това доколко членството на Сърбия в ЕС е важно съюзничеството с НАТО. По думите на Живулович от аргументите, които посочват противниците на НАТО, се вижда, че те ясно са свързани с Русия. Те смятат, че Русия ще бъде обидена и няма повече да оказва помощ на Сърбия в справедливата борба за запазване на територията на Косово. Тук съществува огромен недостатък в анализа на руското положение. Като първо, по времето на разпадането на СССР те изгубиха много по-голяма територия, отколкото изгубихме ние, и не са се противопоставяли на това, а са избрали една съвсем друга стратегия. Руснаците имаха много повече стратегически и геополитически проблеми. НАТО сега е на самата им граница, обяснява Живулович.

Тимотич обаче смята, че заедно с негативното настроение на общественото мнение, именно отношенията с Русия биха могли да бъдат една от главните пречки за членството на Сърбия в НАТО. Ако в сръбската външнополитическа ориентация съществува какъвто и да е общ знаменател през последните два века, това е приятелството и сътрудничеството с Русия и руската помощ в критичните моменти на създаването на сръбската държава. Сърбия винаги е била благодарна на Русия за помощта, никога не е влизала в какъвто и да било съюз с нейните противници и следователно членството в НАТО, ако Русия е против това, би било първият път, когато Сърбия се включва в някаква военно политическа организация, чиято позиция към Русия не винаги е приятелска, заключава Тимотич.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.