Да купиш „Труд” и „24 часа” е като да купиш фабрика на 9 септември

Делян Пеевски пред премиера Борисов на трибуната на парламента, по време на парламентарен контрол. Снимка: Юлиана Николова, Sofia Photo Agency

И кой наднича отзад?

Това, за което се говори от година време, най-после стана. ВАЦ продадоха вестниците си в България. Кой е щастливият купувач? Някакво регистрирано във Виена дружество „БГ приватинвест“, очевидно специално за сделката. Австриец, наследник на Хабсбургите, неизвестен германец от Лондон и българин журналист, станал бизнесмен, са новите собственици с по 1/3 в дружеството (виж най-долу за тях). Вярва ли някой, че те са реалните купувачи?

И тези тримата ще развъртят едни вестници в България, ще издигнат до нови висоти „Труд” и „24 часа”. Тъжната реалност е, че на никой сериозен инвеститор тези вестници не му трябват. То е все едно да си купиш фабрика на 9 септември. В случая ще последва не национализация, ами продължаваща загуба. Няма кой и как да изведе нагоре тези два закъсали всекидневника (за кризата във вестниците виж повече тук). Много колеги оприличават вестник „Труд” на вонящ „Труп” – той все повече загнива, но продължава да мърда, да произнася присъди, да се смята за жив и важен. Нещо като зомби. Не е въпросът в редуцирания до 60-ина хиляди тираж. От чисто маркетингова гледна точка „Труд” е за застаряваща аудитория. Той ще си отиде заедно с читателите си. Въпреки че в него има и добри професионалисти, той години наред въобще не е имал идея да работи за една или друга аудитория, да работи за пазара и бъдещето си.

Тошев и тошевщината

Там единствено и най-важно е какви са интересите на главния редактор, на когото досегашните германски собственици бяха оставили свобода. И Тошо Тошев се заиграваше с политиците години наред. Мереше си го с тях, показваше им, че и той е нещо. Никаква идея за пазар. Само политически интриги и спекулации, задявки. И, разбира се, манипулации, премълчаване на факти, когато не са удобни за един или друг силен на деня. И огън по друг, който по някакви причини трябва да бъде бит. Само че това малко напомня на стенвестник. На моменти с колажите си на първа страница точно така изглеждаше.

Политическата интрига на „Труд” стигна до скандално безочие – водещата му журналистка, която години наред възхваляваше един от политиците – Ахмед Доган, го обруга в шумна публикация. Той в отговор обясни, че Мадам В., както я нарече, е корумпирана, иска си пари, търгува с влияние. Не е имало по-шумно обвинение срещу журналист. И капка на съмнение не последва от страна на в. „Труд”, че Мадам В. е нещо различно от една свята и оклеветена душа.

И с всички тези заигравки година след година тиражът се свиваше. Кой ще съживи това издъхващо издание? Кой ще го обърне към по-млада и по-широка аудитория? Мисия невъзможна.

Президентът Първанов, Тошо Тошев и Васил Божков. Снимка: Булфото

Тошев се изживяваше като предводител на „сериозната преса” (в Германия я нарекоха „булевардните вестници на ВАЦ в България”). Говоря за него в минало време, защото той пръв ще изхвърчи от редакцията. Въпреки неговото изявление, че „екипът ще се запази”. Той или наистина не разбира какво се случва, или се прави, че не разбира.

Другият всекидневник на ВАЦ – „24 часа” е същото умирающо издание с още по-нисък тираж. Години наред политиканстване, интриги, пиар публикации, обслужване на Бойко, на президента, на всички. Който не си поиска, той не обезчести „24 часа”, той не си избърса ръцете с него и не си излъска образа. Наричат го свитък за пиар публикации, некролози и малки обяви (виж повече тук). Но точно той има повече шанс да разшири аудиторията, обърнат е към читатели с по-ниска възраст. Само че със сегашното си ръководство също няма да стане. А точно то ще се запази, защото е удобно. На кого? Интересен въпрос. Простият отговор е – на Бойко Борисов. Дори не на правителството – лично на него.

Дългата и мъчителна продажба

За около година се изредиха слухове за всякакви купувачи на Вестникарска група България, обединяваща изданията на ВАЦ. Най-напред като купувач се яви Дилян Пеевски – това беше като публична тайна в журналистическата колегия. После стана горещо около него, защото той вече беше купил кажи речи половината вестници в България и взе да се шуми, че не може и останалите. Той затова и при продажбата на „Уикенд” се представи като консултант нещо, а не като собственик. Но на всички е ясно кой кой е във вестниците в България.

След това се въртяха всякакви слухове, че е измислена схема с един или друг посредник – Красимир Гергов, Спас Русев, Иво Прокопиев. Някакви 40-50 млн. евро за Вацовите вестници ще бъдат платени от банката на Цветелина Бориславова. Но тя умно се въздържа и остана настрани. Варианти всякакви – идеята е да има посредник, а парите пак ще дойдат някъде от задкулисието зад Дилян Пеевски. Ако някой не е разбрал, той прави това, което му каже Бойко Борисов – достатъчно е да отвори човек вестниците му, за да се убеди.

След сделката купувачът ще продаде сградата на полиграфическия комбинат на държавата за съд – това беше друга версия, която се разпространи. Която може да се окаже вярна и сега. Така на купувача вестниците ще му излязат без пари, защото ще ги избие от продадената сграда. На съответната удобна цена, разбира се…

Статия от в. „Труд“ под рубриката „Така живеем“. Снимка: e-vestnik

Над всичко това стои болната амбиция на някаква група хора да притежават всички вестници в България. И да обслужват с тях правителството на Борисов. Те не знаят, че така ще се самоубият като вестници. Те и без друго са еднакви, сега искат да ги уеднаквят още повече. Ама май не им пука много. Лесно се харчат чужди пари. Пари от една банка, пълна с държавни пари, която се крепи дори и с долари от Оман (по официална информация султанът на Оман е собственик на 30% от Корпоративна търговска банка. Дали един ден някой султан там няма да си потърси парите и да пита какво са ги направили?). Да сме живи, ще гледаме сеир.

Любо Пъпката се завръща

Трудно е да се гадае доколко това измислено дружество във Виена „БГ приватинвест“ е само фиктивен купувач на вестниците на ВАЦ, който ще си вземе комисионата от няколко милиона. Но от пръв поглед се вижда, че това дружество няма опит във вестници, не е утвърден издател и това е някаква авантюра, зад която се крият и други хора. И даже не се крият. Били привлечени – неясно като какви – и „местни партньори – Огнян Донев (б. а. – шеф на „Софарма”) и Любомир Павлов“, както бърза да съобщи „Труд“.

„Любо Пъпката се завръща!” – възкликна вчера иронично един колега, като прочете новината. Бившият банкер и политик Любомир Павлов отново се замесва с медии. Като приближен на бившия кмет Софиянски, той влезе в банката на общината, избран от общинския съвет като шеф на надзора. И след няколко години си тръгна като акционер, за което получи 30 и нещо милиона евро. Съвсем законно. Павлов си купи телевизия, пусна вестник, после ги продаде на Дилян Пеевски. Сега май се случва същото. Поне на това мирише.

В романа си трилогия „Четвъртата власт” писателят Алексанъдр Томов описва един епизод, в който един от героите, банкерът Бобо Цирея, носи куфарче с пари да ги връчи лично на главния редактор на големия вестник, за да подкрепи кмета като се кандидатира за втори мандат. Може да се гадае кои лица има предвид писателят. Откъде извира увереността на Тошо Тошев, че „екипът се запазва”? Но Любомир Павлов вероятно е само стъпка към следваща сделка и нов собственик.

Имал съм честта да поработя малко във вестника „Експрес” на Любомир Павлов преди доста години. Представям си какво ще се случи с „Труд” и „24 часа” с такъв издател или „партньор“, направо съжалявам колегите. Впрочем, досега изданията на ВАЦ имаха някакво професионално ниво и поради заплащането там – най-високото в печата, с пълни осигуровки, съвсем законно и на светло. Дали сега там няма да възцарят заплати с трудови договори на минималните прагове, хонорари и добавки в плик, както е във всички останали вестници с български издател? Няколко редактори ще взимат повече пари, за да слушкат, а останалите ще са студентки и недоучили репортерки със самочувствие и мизерни заплати. Това е българският модел в печата.

Скоро ще стане ясно кой е реалният собственик и издател на вестниците на ВАЦ. То не е като собственика на „Гранд хотел София” или на хотел „Арена ди София”. Когато става дума за вестници, си личи по заглавията.

За да излязат от затъването си, изданията на ВАЦ трябва да станат критични и неминуемо да влязат в конфликт с властта. Няма изгледи това да стане с тия собственици, партньори и главни редактори. Трябва също така да се събере екип от хора, способни да създадат цели секции и раздели във вестниците, които да разширят аудиторията. Това е също невъзможна задача. Най-вероятно ще наблюдаваме едно напреднало разложение и все по-тежка миризма.

Справка за собствениците на „БГ Приватинвест”

Съдружници в регистрираното във Виена дружество са Карл фон Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Карл фон Хабсбург – Лотринген е най-големият син на Ото фон Хабсбург и внук на последния император на Австро-Унгария Франц-Йосиф. Той е бил евродепутат в края на 90-те години и тогава създава контакти с България.

Според „24 часа“ Хабсбург притежава 34% от „БГ приватинвест“, а по 33% имат българинът Христо Грозев и германецът Даниел Руц.
Христо Грозев е бивш директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (тя притежава у нас „БГ радио“, „Радио 1“, радио „Нова“, радио и телевизия City и други). Той беше консултант и кандидат за покупката на ВВТ в началото на 2009 г. и консултант на Re:TV.
Даниел Руц е финансов експерт, живее в Лондон.

През 2009 г. Карл фон Хабсбург беше представен като собственик на 50% от телевизия „Европа“ чрез фирмата си Stevia Communications. Тогава Емил Стоянов, който е настоящ евродепутат от ГЕРБ, обяви, че Хабсбург купува дяловете в телевизията. Но сделката не е финализирана официално, няма промени в търговския регистър и в регистрацията в СЕМ.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.