1936: Третият райх – образцовата диктатура

Хитлер на посещение в детски дом. Пощенска картичка от 1936 г.

Политиката на отстъпки получава силен аргумент с факта, че Хитлеровият режим, след като е устоял на бурята от негодувание,последвала акцията в Рейнска област през март 1936 г., като че ли навлиза във фаза на относително „добро поведение“. През лятото на 1936 г. на Берлинската олимпиада Германия приема атлетите на света, придружени от международна тълпа журналисти.Гьобелс прехапва устни, когато германската преса получава указания да отрази обстойно триумфа на Джеси Оуенс и други афроамерикански атлети. През 1937 г. на Парижкото световно изложение германският павилион е една от главните атракции. На петата си година Хитлеровият режим е в състояние да се представи като образцова диктатура.

Безработицата е паднала до незначително равнище.Икономиката е във възход. Животът за милиони германски домакинства се връща към нещо като нормални условия4. Яростната вълна от репресии през 1933–1934 г. си е свършила работата.Броят на обитателите в Химлеровите концентрационни лагери спада до няколко хиляди. Временно дори антисемитизмът на режима е смекчен. В сравнение с военната агресия на фашистка Италия в Африка и на имперска Япония в Китай, да не говорим за получилите голяма публичност ексцесии на Сталиновите показни процеси, управлението на Хитлер изглежда несъмнено умерено.

Има, разбира се, и такива, които си остават с непоколебимото убеждение, че никакъв мир не е възможен, докато Хитлер оставана власт. Но те са малцинство. Мнозинството във Великобритания и Франция, колкото и отблъскващ да намира Хитлеровия режим, има ясна готовност да направи място в Европа за една авторитарна Германия. След 1936 г. на масата за преговори лежи споразумение със западните сили, което не би отправило големи предизвикателства към международната властова структура на Хитлеровия режим и което би позволило на Третия райх да се на-стани удобно в една реконструирана международна рамка на финансите и търговията.

Нещо повече, мнозинството германци вероятно биха приели такова споразумение като твърде удовлетворителен изход за „Националната революция“, започната през 1933 г. Общественото мнение ясно показва, че при целия гняв от завършека на Първата световна война германското население изпитва силен страх от нова европейска война и би приветствало споразумение на базата на статуквото от 1936 г. Свидетелствата за отношението на де-ловите среди са отчайващо оскъдни.

Но към 1936 г. не може да има съмнение, че балансът на дискусията се е изместил от изключителното съсредоточаване върху вътрешните пазари към връщане в международната търговия. Както изтъква авторитетният Берлински институт за конюнктурни проучвания в доклада си от началото на май 1936 г., главният проблем, пред който е из-правена германската икономика, е достъпът до суровини (IfK,Седмичен доклад, 6 май 1936). Това зависи от увеличаването на износа. А към пролетта на 1936 г. има поне известни основания за оптимизъм по този въпрос.

Институтът изброява Съединените щати, Великобритания, Япония, Швеция, Аржентина, Чили, Бразилия, Норвегия, Австрия и Белгия сред важните икономики,които сега са напълно възстановени. Само страните от Златния блок, начело с Франция, остават в рецесия. Възможностите за голямо оживление в световната търговия очевидно са налице. И както ще видим, Франция се опитва да се възползва, като предприема драматичен обрат в икономическата политика от лятото на 1936 г. нататък. Но Хитлер и неговите сподвижници в германското ръководство систематично отказват всякакво сближаване със западните сили.

Антикомунизмът е една от постоянните теми в политическия живот на Хитлер, но през1936 г. той достига връхна точка. Докато по-конвенционално мислещите виждат през 1936 г. възможност за възстановяване на връзката със световната икономика, Хитлер и неговото обкръжение тълкуват формирането на правителства на народни фронтове във Франция и Испания като симптом за подема на международната комунистическа активност. А при Хитлеровия идеологически светоглед това има други последствия.

„След период на относително реторично благоразумие“, през който Хитлер, Гьобелс и останалите са се въздържали от публично излагане на следствията от антисемитската си философия, през 1936 г. „основните теми на световната еврейска конспирация“ отново излизат на преден план. Изправен пред тази екзистенциална заплаха, Хитлер не е в настроение за компромиси.

Подкрепен от Гьоринг и армията, той се изплъзва от опитите на британците, французите и американците да го примамят да договори решение, при което да бъдат направени икономически от-стъпки в замяна на смекчаване на германската ремилитаризация.

В частните си разговори от лятото на 1936 г. Хитлер е откровен.След като е укрепил режима си и е започнал процеса на въоръжаване, сега той иска Германия да е подготвена за война. Хитлер не е отстъпил от основната си идея. Въпреки че предстои да изясни конкретните стъпки, той е решен да осъществи мечтата си да разшири Lebensraum  на германския народ. Той знае, че това неминуемо ще доведе до военен конфликт, със сигурност към началото на 40-те години. Той знае също, че това крие големи рис-кове и е решен да направи шансовете на Германия за успех възможно най-големи както чрез системна военно-икономическа подготовка, така и чрез опортюнистична дипломация.

Разбира се, тази история е била разказвана безброй пъти и документите са били преравяни от поне четири поколения учени.Но специфичният въпрос, който ни занимава в тази книга, все още остава забележително неясен. Досега не сме имали пълно и последователно обяснение за ролята на икономическите фактори в Хитлеровия стремеж към война. В центъра на всяко обсъждане от този род трябва да бъде динамиката на икономиката на въоръжаване. От една страна, въоръжаването е един аспект на индустриалната и икономическата активност, към който Хитлер проявява траен и настойчив интерес.

От друга страна, точно военните разходи все повече започват да доминират поведението на германската икономика. От растежа на националния доход в Германия между 1935 и 1938 г.почти половината (47%) се дължи пряко на повишаване на военните разходи на Райха8. Ако прибавим инвестициите, много голяма част от които е резултат на приоритетите или на автаркията,или на въоръжаването, този дял се покачва до две трети (67%).Противоположно на това, от личното потребление идват само25% от растежа през същия този период, въпреки че през 1935 г.на него се дължат 70% от цялата икономическа дейност.

Ако вземем предвид само тази част от икономическата дейност, която е пряко под контрола на държавата, доминирането на военните разходи е дори по-драматично. В стоките и услугите, закупени от Райха, делът на Вермахта е 70% през 1935 г. и 80% три години по-късно. Затова не е учудващо, че обсъждането на всяка страна на икономическата политика все повече е доминирано от въоръжаването. И точно чрез въоръжаването, на свой ред, бъдещето на германската икономика се обвързва с първостепенния въпрос,пред който сега е изправено управлението на Хитлер – въпроса за мира и войната.

Хялмар Шахт е един от ключовите архитекти на новия германски Вермахт. И заслужено получава лаврите, когато целият арсенал от германски оръжия е изложен публично за първи път на Нюрнбергската партийна конференция през 1935 г. Но възстановява-нето на военната мощ, както е било планирано от Шахт през ля-тото на 1933 г., е въоръжаване в определени граници: 35 млрд.райхсмарки за осем години, средно по 4,3 млрд. годишно. Това е количество, пресметнато за обезпечаване на двустепенния план за въоръжаване от 1933 г.: четири години за създаване на базисна отбранителна мощ и още четири години за изграждане на респектиращи нападателни сили.

През 1934 г. военните разходи достигат 4,2 млрд. райхсмарки. Година по-късно те се покачват на 5–6млрд. райхсмарки. Общо взето обаче, разходите остават в рамките на начертания от Шахт негласен план. Затова човек се изкушава да опише неговия период като време на умерено въоръжаване. Но, както видяхме, това би било заблуждаващо по отношение на приоритетите на политиката през 1934 г. И надхвърлянето на предвидените военни разходи през 1935 г. е повече от проста липса на бюджетна дисциплина. То е показателно за мощната динамика на ускоряване.

Въоръжаването на Третия райх все повече е тласкано от международната оръжейна надпревара, отприщена от самата Германия,което подбужда потенциалните й неприятели към същото действие. През пролетта на 1935 г. Франция удължава периода си на военна повинност на две години, а британското правителство обявява сериозно преразглеждане на своята отбранителна политика. През май 1935 г. Франция се подсигурява допълнително, сключвайки договор за взаимопомощ със Съветския съюз, който е укрепен с подобно споразумение между Съветския съюз и чехите по източната граница на Германия.

Към 1936 г.Франция, Великобритания, Съединените щати и Съветският съюз увеличават военните си разходи. И вместо да отвърне с въздържане, германското военно ръководство реагира на всяка нова заплаха с ускоряване на военната подготовка.През декември 1933 г. армията е предвиждала мирновременна мощ от 21 дивизии. Към края на 1934 г. това вече не е достатъчно.През март 1935 г. Хитлер обявява на света създаването на германска мирновременна армия с не по-малко от 36 дивизии. Тази ескалация сама по себе си е достатъчна да разчупи насоките на Шахт за разходите. Но към есента на 1935 г. генерал Лудвиг Бек,новият началник на Генералния щаб, е вече убеден, че за да запази защитната си позиция, Германия се нуждае от мощ, способна да отговори агресивно на всяка заплаха по границите й.

Това изисква преразглеждане на двуетапната схема, която е стояла зад плана за възстановяване на военната мощ от 1931 г. насам.Нужно е драматично и качествено подобрение. Единственото оръжие, което като че ли предлага някакъв шанс за успех срещу силно укрепените съседи на Германия, е танкът. Така че през декември 1935 г. Бек прибавя 48 танкови батальона към планираните 36 дивизии, като изтегля назад поне с година създаването на нападателна ударна мощ, което е било планирано за втората фаза на въоръжаването.

Същевременно Луфтвафе започва последната си фаза на обновление, което трябва да повиши силата му от 48 ескадрили през август 1935 г. до над 200 през октомври 1938 г. През март 1936 г. Хитлер още повече ускорява процеса, като упълномощава Луфтвафе да започне незабавното въвеждане на най-новото поколение аеродинамични, изцяло метални самолети.Икономическите последствия са драматични. За 1936 г.въоръжените сили предвиждат бюджети доста над годишния обем, договорен от Шахт през 1933 г.

Последствията за платежния баланс са не по-малко сериозни. За 1936 г. Вермахтът има потребност от два пъти повече вносна руда на черни и цветни метали, каучук и нефт, отколкото е получил през 1935 г. Нещо по-вече, въоръжаването в такъв мащаб има сериозни дългосрочни последици за структурата на германската икономика. Стотици хиляди работни места трябва да станат зависими от военния бизнес,който има несигурно бъдеще отвъд непосредствения период на възстановяване.

Но Вермахтът вече не е склонен да упражнява самоограничения. На 18 ноември 1935 г. министърът на отбраната Бломберг дава указания на различните родове войски да не се съобразяват с финансовите ограничения.

*Откъс от книгата „Икономиката на Третия райх“ (ИК „Сиела“) от Адам Туз (1967) – британски историк и преподавател в катедрата по Съвременна европейска икономическа история на Университета в Кеймбридж.  През 2002 г. е награден с Philip Leverhulme за съвременна история, а през 2006 г. с Wolfson History Prize. От лятото на 2010 г. е професор по история в Университета в Йейл. Книгата „Икономиката на Третия райх“ е исторически разказ за Германия под управлението на Хитлер, разгърнат най-вече от икономическа гледна точка. С проучването на икономическите условия и политиката на времето и на техните последствия Туз представя увлекателна картина на действията и мотивите на Хитлер, давайки ценен принос за по-доброто разбиране на това, което е довело до Втората световна война и Холокоста и как Германия е водила войната. Той проследява влиянието на Хитлер върху германската икономика и политика още от началото на 30-те години. Виж повече в блога Книжен Ъгъл.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.