Големи неприятности в европейска Румъния

Румънец пред плакат с текст „Румъния в обединена Европа“ – част от еуфорията по приемането на страната в ЕС. Снимка: etv24.ee

Стабилността е по-добра от кризата и колапса. Но какво да кажем за възстановяването? След прахосване на време и пари в гуляй, довел до разорение, Румъния изтрезня и се мъчи да се справи с плашещите си проблеми. Най-неотложен е икономическият. В екстаза около присъединяването към Европейския съюз през 2007 г. Румъния преживя тригодишен бум, по време на който годишният растеж достигна изненадващите 8 процента. Там, където едно благоразумно правителство би натиснало спирачките, Румъния настъпи педала на газта, давайки тласък на голям бюджетен дефицит. Катастрофата през 2009 г. накара страната да поиска спасителен заем в размер на 20 милиарда евро от Международния валутен фонд миналата година.

Това поне създаде една добре дошла външна усмирителна риза за колебливите и склонни към разцепление политици. Но условията на заема, като цел за бюджетния дефицит от 4,4 процента от БВП през следващата година, бяха сурови. Голямото намаляване на разходите включваше орязване с 25 процента на заплатите в държавния сектор, които за малцина са високи, а за повечето – незначителни. За две години раздутият държавен сектор се лиши от над 100 000 служители. След като Конституционният съд наложи вето на пенсионната реформа, правителството повиши ДДС до 24 процента.

Много румънци виждат централната банка като най-солидната институция. Правителствата идват и си отиват, но нейният началник от 1990 г. Мугур Исъреску запазва силното си присъствие на заден план. Банката поддържа румънската валута – леята, доста стабилна, държи инфлацията ниска и бди над финансовата система (която е в добра форма, за разлика от много други). Но тя не може да направи много за икономическия растеж, който се очаква да бъде 1,5 процента следващата година.

Светъл лъч е нарастването на износа с една четвърт спрямо миналата година. Това е добра новина за повечето предприятия с чуждестранни собственици. Но износът заема малък дял от икономиката. Строителството все още е в депресия. Същото се отнася за инвестициите и потреблението. Помощ може да дойде от 30-те милиарда евро, които ЕС е заделил за модернизацията на Румъния – най-голямата и най-бедната от новите членки на съюза. Но досега са изразходвани едва 1,5 милиарда. Сред многото възмутителни факти е и това, че Румъния все още няма подходящ път между Букурещ и основното пристанище Констанца.

Правителството е непопулярна коалиция на Демократично-либералната партия  ДЛП , партията на чаровния, но лукав президент Траян Бъсеску, и съюза, представляващ унгарското малцинство. Дори критиците не могат да обвинят правителството в евтин популизъм. На хартия програмата му за реформи изглежда впечатляваща, макар и закъсняла. Но мнозина се съмняват дали тя ще може да излекува дългогодишната годишната болест на корупцията, лошата бюрокрация и некачествените обществени услуги.

Добър пример за добри намерения, но лоши резултати, идва от Снагов – островен манастир, където се предполага, че е погребан историческият Дракула – владетелят Влад Цепеш. С много фанфари властите построиха мост над езерото – красиво място – с надеждата да привлекат туристи. Това е добре дошло: предишни правителства упорито загърбваха най-известния син на Румъния. Новият министър на туризма Елена Удря (динамична и заможна блондинка) иска той да заеме централно място на сцената. През лятото тя ще води чуждестранни посланици на „Обиколката на Дракула“ из замъците му. Но за по-скромните посетители откриването на неозначения път за Снагов е трудно. Зле построеният мост е грозна гледка. Монах с груб език събира значителна такса и говори за местните цигани като за „измет“.

Чуждестранните инвеститори съвсем не се редят на опашка да се възползват от плодородната почва на Румъния и красивите пейзажи или гъвкавата, евтина и многоезична работа ръка. Услугите са недостатъчно развити. „Това можеше да бъде бек офисът на Европа“, казва чуждестранен банкер, който се мъчи да запази оптимизма си. Би могло също да бъде регионален център за компаниите, интересуващи се от малките съседни страни. Но инвеститорите харесват сигурността, а не неясния и внезапен начин на вземане на решения, който е характерен за румънската политика.

Те също биха се зарадвали на повече дерегулация, много обещавана, но рядко осъществявана. Оплакват се от невежите и некомпетентни съдии. На хартия законите все повече се доближават до европейските стандарти. На практика обаче резултатите са непредсказуеми. Една голяма компания – австрийската собственост Петром, която се изправя пред множество незначителни съдебни процеси, напразно се мъчи да накара съдилищата да разграничи адекватно ищците, да определят размера на компенсациите в съдебните решения и да обединят идентичните случаи.

Големите корупционни дела напредват бавно, както и някои правосъдни реформи, като новият наказателен и граждански кодекс. Климатът на безнаказаност за богатите и властимащите като цяло вече е минало. Дори висши политици рискуват затвор, ако делата им накрая стигнат до съда. „Корупцията е рисковано занимание в Румъния сега“, казва министърът на правосъдието Каталин Предою. Но най-големият проблем в правосъдната система е това, че е трудно да бъдат сменени невежите, некомпетентни и дори очевидно корумпирани съдии. Конституционното укрепване на независимостта на съдебната система през 2003 г. изглежда, погледнато от днешния ден, като голяма грешка. Известна вина за това се крие в съвети, дошли отвън.

Пропагандиращите борбата с корупцията са готови за нова голяма атака, макар че черногледите медии карат мнозина да мислят, че такива усилия са безнадеждни. Предишни победи, като избирането на г-н Бъсеску по време на „оранжевата революция“ през декември 2004 г., се оказаха краткотрайни. Скандали, отчасти политизирани, опетниха имиджа на бившия морски капитан, макар че той все пак може да се завърне, в стила на Путин, като премиер, когато мандатът му изтече през 2014 г.

Но най-големите му почитатели сега са в чужбина. Мнозина приветстват подобряването на отношенията с Молдова (довоенна провинция на Румъния, в която той преди време лансира идеята за румънските паспорти). Силен поддръжник на северноатлантическата идея, той продължава да бъде верен съюзник на Грузия, която бе изоставена от много от старите си приятели. Там те биха гласували за него, каквото и да правят собствените му хора.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.