Полската година на трагедия и надежда

Полша в траур
Поляци оставят на Президентския площад във Варшава цветя, свещи и портрети на жертвите ден след след самолетната катастрофа край Смоленск. Снимка: АП/БТА

Поляците няма да забравят 2010 г. На 10 април в самолетна катастрофа в Русия загинаха президентът Лех Качински, съпругата му и още 94 души – почти цялото висше командване на въоръжените сили, депутати, заместник-министри, общественици.Те летяха за възпоменателни тържества в Катинската гора. Самолетът на държавния глава се разби не толкова далеч от място, вече драматично белязано от историята, където през 1940 г. година по указание на Сталин са избити хиляди полски военнопленници, цветът на независима Полша. Така за поляците катастрофата придоби символични измерения – за втори път Катин, тази рана в полско-съветските и полско-руските отношения, взе своите жертви.

Самолетът се разби при опит да кацне на военното летище на Смоленск при лоша видимост, на неподходящо за граждански полети летище. Пилотите явно са били под напрежение, говори се, че са били под натиск да кацнат на всяка цена, за да не закъснее делегацията за церемониите, където вече ги очакват много други поляци, пристигнали преди това с влак.

В края на годината, осем месеца след трагедията, още няма официални изводи за причината за катастрофата. Разследванията и на полската, и на руската страна още не са приключили. Пред Европейския парламент дъщерята на Качински и полски политици поискаха международно разследване, има намеци за зловещ руски заговор, говори се, че руските авиодиспечери не действали адекватно. Кой е виновен? Дали става дума за злощастно стечение на обстоятелства, дали за човешки грешки и чии – тези въпроси не са престанали да вълнуват поляците.

Но първата реакция на вестта за гибелта на президента и на придружаващите го известни личности е потрес, ужас и болка. Страната е в траур – искрен, разтърсващ. Пред президентския дворец във Варшава пламват хиляди кандила, земята е покрита с цветя, тече същинска река от хора, дошли от цялата страна, за да отдадат почит на загиналите. Поляците забравят сякаш противоречията, различните си съвсем доскоро, доста противоречиви оценки за президента Качински, и се обединяват в загубата си.

Трагичните събития сплотяват в първите дни нацията, дават възможност на поляците да проявят едни от най-силните си качества – да са единни в тежките мигове, способни достойно до понасят ударите на съдбата, да изпитат тъй важното за всяка нация и забравено в ежедневието чувство за общност, да съпреживяват. За политиците случилото се е и сериозно изпитание – животът продължава, държавата трябва да дава сигурност на гражданите си, трябва да се намерят хора, компетентни да поемат изненадващо овакантените важни постове. Трагедията не бива да се митологизира, трябва да се мисли за утрешния ден.

Тежък е ударът за полската десница – тя загуби една от ключовите си фигури, загина единият от братята Качински. Неговият брат близнак Ярослав Качински, бивш премиер и лидер на партията „Право и справедливост“, трябваше да поеме щафетата и да защити наследството на брат си. Неочаквано за мнозина той успя много добре да се справи с новата си роля, смекчи острия си подход в политиката и получи голяма подкрепа на извънредните президентски избори през лятото. Не ги спечели, но не позволи и на кандидата на управляващите да се зарадва на лесна победа още на първия тур.

Самолетната катастрофа бе не леко политическо изпитание и за управляващата партия „Гражданска платформа“. Реакцията й бе премерена, отговорна, с мисъл за бъдещето на Полша. Нейният кандидат за президент, маршалът на Сейма Бронислав Коморовски, спечели изборите и стана държавен глава. Това изправи управляващите пред следващата важна проверка – как ще се справят с изкушенията на голямата власт, като политическа сила, която може да управлява доста комфортно – със стабилна подкрепа в парламента, с големите възможности на изпълнителната власт и свой президент. Съдейки по резултатите от изборите за местна власт, които се състояха наесен, управляващите се справят добре – те отново получиха подкрепата на поляците.

2010 година може да остане в историята на Полша и като пример за това как един неочакван удар, стоварил се върху страната, е шанс да се даде тласък на започналата преди известно време бавна промяна в трудните полско-руски отношения. Бързата, човешка реакция на руските политици на гибелта на Качински, откритостта на Москва и желанието за сътрудничество в разследването на катастрофата накараха поляците да заговорят за прелом, за нова възможност две големи съседни страни, обременени от тежката си история, да подобрят връзките си.

След като емоциите поутихнаха и силните думи отзвучаха, стана ясно, че няма основания да се очакват чудеса, но наистина има шанс процесът на нормализиране на полско-руските връзки да бъде ускорен. Естествено, в интерес и на двете страни.

Политическата 2010 година завърши с важното за двете страни посещение в Полша на руския президент Дмитрий Медведев, първото от осем години насам. То имаше предимно символично значение – Москва искаше да покаже, че държи започналото подобряване на връзките да се развие и отвъд съвместната работа по разследване на самолетната катастрофа. Затова и в навечерието на визитата руският парламент направи безпрецедентен за руско-полските отношения жест, като прие декларация, с която призна, че избиването на полските офицери в Катин е дело на Сталиновия режим – нещо, което официална Москва дълги години отричаше или не желаеше да заяви на всеослушание. Върнати бяха поредните томове с документи по случая и макар че поляците очакват да получат още архивни документи, жестът бе оценен съвсем ясно като поредна стъпка към по-открит разговор по болезнени теми.
Визитата на Медведев не отвори нова страница в двустранните отношения и двете двете страни имат да извървят дълъг път, но първите стъпки са направени.

Впрочем, за мнозина анализатори първите стъпки са направени не от Медведев, а от друг руски политик – от Владимир Путин, който още преди време, като президент, е разбрал, че за Москва е по-изгодно да се договори с Варшава, отколкото вечно да се натъква на „полската бариера“, когато иска да получи нещо от Запада. Тандемът Путин-Медведев налага идеята за модернизация на Русия и за сближаване с ЕС чрез партньорство в името на тази модернизация. И Полша може да бъде полезен партньор на Русия за постигане на тази цел. Още повече, че един от препъникамъните в двустранните отношения през последните години – американският ракетен щит, изглежда напоследък не е толкова във фокуса на вниманието на Москва, след като и САЩ промениха плановете си в тази област.

За поляците е важно в отношенията с Русия да говорят не само за историята и старите рани, а повече за бъдещето, да се възползват от възможностите на руския пазар, а в рамките на ЕС да се утвърдят като експерти по Русия и новите източни съседи на съюза – Беларус, Украйна и Грузия, да станат негови посредници в отношенията му с тези страни. За да бъде Полша сериозен фактор в европейската политика. Един любопитен детайл – по повод посещението на Медведев във Варшава авторитетното полско списание „Политика“ писа, че и руският, и полският президент са запалени по идеята за изграждане на мрежа от високоскоростни железопътни линии в Централна и Източна Европа. А това вече наистина е поглед към бъдещето, а не към миналото.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.