Как Виктор Янукович балансира между Русия и Запада

Дмитрий Медведев и Виктор Янукович в Киев. Снимка: официален сайт

Скоро се навършва година, откакто Виктор Янукович бе избран за държавен глава на Украйна. Мнозина все още го смятат за „проруски президент“, но засега влиянието на Русия далеч не определя неговата политика. Това сочат редица моменти в развитието на икономиката, сферата на сигурността и културния живот – сектори, показателни за общото състояние на страната.

Процедурни спорове и неприетият държавен бюджет забавиха поредната парламентарна предизборна кампания, но за момента не е изключено Украйна да гласува още през март. Политическото напрежение се изостри от протестите на бизнеса срещу проекта за нов данъчен кодекс – инструмент, с който олигарсите щели да смажат средната класа. Междувременно Янукович предприе рокади в кабинета и поднови опасенията, че засилва президентската власт, за да изгради в Украйна „властова вертикала“ като тази в Русия.

Снежни бури връхлетяха тази година Европа, традиционен потребител на руски газ; Янукович увери, че Украйна като транзитна страна е надежден партньор и няма да създава проблеми. Тъкмо заради проблеми с Украйна Русия два пъти спираше временно газовите доставки за Стария свят – през 2006 и 2009 г. Киев непрекъснато спори с Москва и настоява да плаща по-малко за горивото.

В Украйна отбелязват, че държавното ръководство нито предлага на Русия нова ценова формула, нито представя собствени оценки, нито търси съдействие от Европа – прочее „избира аргументи и съюзници, от които Москва да не се подразни твърде много“. Местни политолози и военни специалисти нареждат „зависимостта от Русия“ сред основните заплахи за националната сигурност.

Днешният лидер на Украйна е смятан за проруски политик още от предишните президентски избори през 2004 г., когато Москва открито го подкрепи. Опозицията го обвини тогава, че фалшифицира вота, избухна „оранжевата революция“, резултатите бяха признати за невалидни и президент стана прозападно настроеният Виктор Юшченко.
Демократите обаче не вкараха страната в „чакалните“ на ЕС и НАТО, не изкорениха корупцията и не хвърлиха бандитите в затвора. Почувствали се излъгани от „оранжевия лагер“, украинците предпочетоха тази година протестното гласуване в полза на Янукович – без да предложи конкретни стратегии за излизане от кризата, той обеща на хората стабилност.

Проруската риторика и действия на новия лидер не гарантират, че Русия ще спре газовия шантаж, твърди опозицията. В крайна сметка Русия цели да наложи на Украйна енергийна и икономическа зависимост, заяви наскоро Борис Тарасюк, шеф на комисията за евроинтеграция във Върховната рада и бивш външен министър.
Тактиката на Москва е „да налага контрол в редица важни сектори“ и разработваната нова стратегия за национална сигурност на Украйна „трябва да даде ясен отговор (. . .) какви ще бъдат стъпките ни при внезапно захлаждане“ в отношенията, писа тези дни киевският в. „Зеркало недели“.

Украйна, Русия и ЕС започнаха тристранен енергиен диалог; повечето проблеми в тази сфера между Киев и Москва са уредени, отбеляза обаче украинският енергиен министър Юрий Бойко. Украйна ще може да спести милиарди долари, ако се включи в създаваното от Русия Единно икономическо пространство, увери неотдавна икономист от мисията на Москва в Киев.

Медиите често споменават разработваните съвместни икономически проекти в атомната енергетика и самолетостроенето, също и замисленото сливане на руския „Газпром“ и украинския „Нафтогаз“. Освен това, Русия купува към 20 на сто от продукцията на украинската отбранителна промишленост. От друга страна, бизнесаналитици прогнозират интерес на руски компании към военните заводи в Украйна, ако държавата реши да ги продаде.
Новата украинска власт обяви членството в ЕС за стратегическа цел, но се отказа от стремежа към влизане в НАТО. При все това Янукович и екипът му посочват сред основните си заслуги споразумението с Русия, удължило престоя на нейния Черноморски флот в кримското пристанище Севастопол до 2042 г. Медиите го кръстиха бартер от типа „флот срещу по-евтин газ“, тъй като в замяна Кремъл направи на Украйна отстъпка от 30 на сто за газовите доставки. Според някои коментатори, така базата в Севастопол ще струва занапред на Москва 4 милиарда долара годишно. Русия явно е решила, че геополитическите позиции в Крим и имиджът на велика сила си струват парите, забеляза Би Би Си.

Украйна разглежда този флот като първа стъпка към създаването на европейска система за колективна сигурност, предложено от руския президент Медведев, посочи Янукович след подписването на документа през април. Макар и „плаващ антиквариат“, Черноморският флот е достатъчен примерно за възпиране на Грузия, писа московски военен експерт. Янукович очевидно си прави сметката, че ако „меденият месец“ между Русия и НАТО продължи, в контекста на „общата европейска сигурност“ Украйна ще може да черпи облаги и от Москва, и от Запада. Ако пък не – вратите на алианса остават отворени за Киев, както потвърди неотдавна генералният му секретар Андерс Фог Расмусен.

Тази есен Киев заяви, че ще разработва собствени ракети, вместо да купува руски, и ще спре да финансира съвместното строителство на самолети Ан-70. Сключи и споразумение за военно сътрудничество с неприятелски настроения към Русия режим в Тбилиси. Това е белег за тревожни промени в цялата военна доктрина на Украйна, предупреди руски аналитик.

Предизборно Янукович и екипът му обещаха също „да повишат статута на руския език“ в страната. Това не е продиктувано от Москва – според социолози от САЩ, над половината украинци биха гласували на референдум за два държавни езика, подчерта впоследствие сподвижник на президента. Някои ограничения бяха отменени; от миналия месец например филмите и телевизионните предавания не се превеждат задължително на украински. Върховната рада обаче отложи за неопределено време приемането на закон за „свободно функциониране“ на руския език в Украйна. Местен експерт изчисли, че официалното „двуезичие“ би натоварило допълнително държавния бюджет с 1 милиард гривена годишно – към 125 милиона долара.

Както обобщават украински наблюдатели, Москва е разочарована от Янукович – той балансирал между Изтока и Запада, а междувременно негови съратници изтласквали от страната руските инвеститори. Московският управляващ тандем Путин-Медведев не разглежда украинския лидер като стратегически съюзник, защото смята, че днешната власт в Киев няма дългосрочна перспектива, твърдят опоненти на президента.

Според някои коментатори, олигарсите около Янукович нямат желание Русия да сложи ръка върху стратегически обекти от украинската индустрия, тъй че Киев протака и печели време с нови и нови комисии, срещи и форуми. Други вече се питат дали Русия ще изкупи цяла Украйна, след като днешният президент отмени забрани върху приватизацията, наложени от предшественика му.

Официалната власт твърди, че се стреми да развива икономическо сътрудничество и с Русия, и с Европа. Делът на ЕС в украинския стокообмен обаче намалява, а търговията с ОНД се разраства; качеството на украинските стоки ги прави неконкурентоспособни в Стария свят, коментират в публичното пространство икономисти. При всяко положение не бива да забравяме предстоящите парламентарни избори. Както и да жонглира с руския и европейския вектор в развитието на Украйна, Янукович ще се стреми през идните месеци да намери проукраинската равнодействаща на двете сили.

Да си припомним например уверенията на Брюксел, че до 2013 г. ЕС може да създаде зона за свободна търговия с Украйна. Янукович вероятно ще се помъчи да ги конвертира във финансова и политическа подкрепа, която да привлече в страната му нови инвеститори. А натрупаните политически активи в отношенията с Москва ще използва като лост, чрез който да ограничи временно апетитите на руските промишлено-финансови групировки в Украйна и да вдъхне надежди на местните предприемачи.

Това ще намали риска украинският бизнес да организира нови протести срещу данъчната политика на днешната власт или да провокира вълнения сред обедняващото население. Президентът знае, че наближат ли избори, украинците отвръщат очи от високите геополитически материи и поглеждат към собствената си потребителска кошница.

Според експерти на швейцарската банка „Креди сюис“, средният украинец разполага годишно с 2700 долара, докато гражданите на Русия имат по над 10 хиляди, а жителите на държави новаци в ЕС като Полша и Унгария – по 28 600 и 26 600 долара съответно. Местни медии цитират анализ на ООН, установил, че 78 на сто от хората в Украйна живеят под чертата на бедността. Тъй че днес електоратът там не би имал нищо против, ако президентът Янукович придвижи страната към Европа или поне към Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.