Агент Гоце брани дипломатическите си ченгета

Едвин Сугарев

Българският псевдо-президент Георги Първанов, известен още и като агент Гоце, за пореден път показа своята лоялност към скритата си биография, като заяви още предварително, че няма да подпише укази за отзоваването на действащите посланици, които бяха обявени в списъка на Комисията по досиетата като сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Това, че едно ченге на ДС брани своите колеги, не е изненада. Изненада са мотивите, с които аргументира своята Матросовска постъпка. Отстраняването им било “политическа чистка”. Правилно – щом да си ченге е политическа идентификация, то това изказване на практика обвързва лявото с ченгесарията българска, а самата принадлежност към ДС изглежда е част от идеологическите достойнства на червените. В това отношение поне червеният псевдопрезидент е напълно солидарен с партията майка, която инак се кани да налапа като боата слон – и Станишевото воинство не остава по-назад от него: според БСП трябвало да бъде пазена “честта на посланиците” (!), а бившият външен министър Ивайло Калфин нарече самия доклад на комисията “безобразие”.

Негово е обаче следното словесно изобретение, надлежно повторено от БСП: ченгетата сред българските дипломати били тези, които работели за влизането на България в ЕС и НАТО!

Как по-точно са работили тези бивши ченгета личи много ясно по директивите и устройствените правилници на издигналата ги на дипломатическото поприще институция. За сведение на другаря Гоце, сам възпитаник на Първо главно управление на ДС, ето някои точки от основния устройствен документ на тази служба, възхвалявана днес като високопатриотична институция, чиито агенти са работили само в полза на родината – и даже са вкарали същата в ЕС и НАТО. Става дума за т.н. “Положение за работата на разузнавателното управление при Министерството на вътрешните работи, одобрено от ПБ на ЦК на БКП” – основният устройствен документ за рицарите на плаща и кинжала от Първо главно – по който те работят до 10 ноември 1989 г. – и което е най-куриозното – по който години след промените продължава да работи НРС, разузнавателната служба на демократична България.

Преди всичко: каква е целта на тази “разузнавателна” служба? В полза на кого и срещу кого работи тя? Отговорът е формулиран ясно и незавоалирано: тя планира, подготвя и провежда “комплексни акции и оперативни мероприятия” с цел “дискредитиране агресивната политика на Съединените американски щати и на техните главни съюзници от НАТО, задълбочаване противоречията между тях и отслабване на военнополитическите им и икономически позиции на Балканите и в арабските страни.”

Това е първата цел на Първо главно управление на ДС – първата от многото изброени. И точно хората, които са работили в тази институция – и в съответствие с тези й цели – според техния колега Георги Първанов били вкарали България в НАТО?! Всъщност може и да са – но само като руски Троянски кон; защото отговорът на въпроса за кого работят ченгетата на дипломатическото поприще е също еднозначно посочен: “Разузнавателното управление работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина.”

Другите “цели” на Първо главно са не по-малко колоритни и впечатляващи. Например ченгетата от дипломатическия корпус работят за “изостряне на противоречията между Турция и Гърция, разстройване на южния фланг на НАТО”. Работят също така за “подпомагане на прогресивните националноосвободителни и антиимпериалистически движения, сили и режими в арабските страни”. Същите тези “сили и движения” днес са известни като най-големите терористични групировки, тероризиращи цивилизованите и демократични страни – от типа на Хизбула, Хамас, Национален фронт за освобождение на Палестина и подобни – а помощта за тях е била изключително ефективна, като включва оръжейни доставки, финансова подкрепа и експертна помощ за организиране и провеждане на подривна дейност.

Всичко това се осигурява  от ченгетата на Първо Главно и техните икономически подразделения от типа на “Кинтекс”. Плюс обаче и още нещо: поддръжката на контрабандните канали, по които към близкия Изток текат пушкала и пари, а към Европа текат наркотици. Това също е задача на ченгетата от Първо главно – плюс логистичната подкрепа на колегите им от Четвърто главно. И съвсем не е случайност това, че докато другаде по света все пак се назначават за посланици и люде, които нямат отношение към ДС, то почти всички назначения в близкия Изток по време на целия преход са само на бивши ченгета. Имали са си работа там хората. Осигурявали са функционирането на същите тези контрабандни канали – вече не в полза на комунистическата държава, а в полза на създадените пак от ДС престъпни групировки – и в полза на БСП и всички нейни производни.

И още една дребна подробност: как работят “разузнавачите” от Първо главно? Ами ето как – според точка трета от същия документ: “Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу Народна република България”. Основното престъпление срещу НРБ е казването на истината за нея – а тези, които недоумяват що е “остро агентурно мероприятие”, да си спомнят как беше убит Георги Марков.

И една последна цел на “разузнавачите” от дипломатическия фронт: “разкриване дейността на вражеските емигрантски и ционистки организации и други центрове за идеологическа диверсия на противника, които работят активно срещу Съюза на съветските социалистически републики и Народна република България”. Както виждате – дори и по отношение на тормозенето на емигрантите СССР е поставен на първо място, а НРБ – на второ.

Остава сега да видим и кои са тези безценни кадри, които работят в Първо главно. Тук трябва да имаме предвид, че в другите управления са вербовани люде от най-различни слоеве на обществото – и съвсем не само членове на БКП. Нещо повече – в един от последните документи, регламентиращи дейността на ДС, име изрично разпореждане, според което “Членове на БКП се вербуват за агенти само при доказана необходимост”.

В Първо обаче не е така – предвид по-особените задачи, но и предвид доста солидните финансови бонуси и райското безхаберие, в което пребивават маскираните като дипломати ченгета. Затова тук принципът е обратният: “Оперативният състав на разузнавателното управление се комплектова от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съюза на съветските социалистически републики…”

Как се подготвят тези кадри? От челния опит, разбира се: “Основната подготовка на оперативните работници се извършва в специализираната разузнавателна школа на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на Съюза на съветските социалистически републики”. Иначе казано – в КГБ.

Било ли е Първо главно на ДС държавен орган? Не – било е партиен. Прочее и досега е такъв – защото е пряко подчинено на правещия своя партия псевдо-президент. Ето как е регламентирано тяхното ръководене в указа от 1974 г., останал валиден чак до 1990 г.: “ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП.”

А български ли са въобще – имали ли са някаква автономност? Отговорът е – не. Но нека за по-голяма точност дадем думата на един от някогашните председатели на КДС, генерал Ангел Солаков: “Съветските тайни служби установиха голяма резидентура в България, начело със заместника на Берия в България генерал Филатов. Но това просъществува до Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Защо? Защото фактически се установиха нови отношения между КГБ и Държавна сигурност в България. Българската държавна сигурност предостави на КГБ секретите от своята работа. Защо и беше необходима агентура на КГБ в България, след като Българската държавна сигурност нямаше тайни и осигуряваше пълна информация за своята работа?”

Последните думи не се нуждаят от коментар. Прочее: това са тези, дето ни били вкарали в ЕС и НАТО. Пак са тук и пак са си същите. Гледайте товарищ Първанов и си представяйте останалите.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.